Кейли и Големият взрив

| от |

Ако се чудите кои са най-сексапилните жени на малкия екран, които си заслужава да гледате, нека ви помогнем – една от тях е Кейли Куоко. Персонажът й в „Теория за големия взрив“ – най-успешният ситком по телевизията в момента – я направи звездата, която тази сладка, руса дама заслужава да бъде.

Кейли се ражда, на днешния ден, в Камарило, Калифорния, като родителите й нямат никакво влечение към актьорството. Въпреки това, малката Кейли става първо модел, а после и актриса още на 6-годишна възраст. Големият успех за нея обаче се появява чак през 2007-а, когато получава ролята на Пени – глуповатата, но сексапилна съседка на двамата гении Ленърд и Шелдън. Става дума за „Теория за големия взрив“ и който не го е гледал, е сбъркал.

Ситкомът е толкова успешен, че от миналия телевизионен сезон неговият актьорски състав, и Кейли в това число, получават най-високите заплати в телевизия – 1 млн. долара на епизод, като договорите им за тази сделка са до 2017 година.

Кейли стартира кариерата си още през 1992 година с телевизионен филм, но трябва да извърви дълъг път, докато стигне до милиона и световната слава. Първата й по-голяма роля е в сериала „Ladies Man“, където играе два сезона. След това играе в различни малки телевизионни продукции, като дори се появява в ситкома „Елън“, където влиза в ролята на малката версия на Елън Дедженерис.

Първият й по-голям успех се случва през 2002-а, когато Кейли е ангажирана за шоуто „8 прости правила, за да излизаш с дъщеря ми“, където играе цели три сезона и си партнира с Кейти Сейгъл от „Женени с деца“ . Там  среща една от най-добрите си приятелки – Ейми Дейвидсън, която макар по-възрастна, играе по-малката й сестра.

„Теория за големия взрив“ се появява за първи път през 2007-а. Двама физици гении, една сексапилна съседка и смешки, свързани с теми като нърдове, глуповати жени, взаимоотношения и разбира се, физика. Няма защо да се лъжем, участието на Джим Парсънс и неговият Шелдън превръщат шоуто в това, което е днес, тоест култово. То заслужено вече девет сезона върви по телевизията, носи награди на екипа си и разсмива верните си фенове, сред които сме и ние.

В един момент от всичките тези девет сезона Кейли дори започва връзка с партньора си Джони Галеки и дори, след двугодишна връзка, когато двамата се разделят, остават приятели. Малко след като се разделя с него, Кейли има връзка с актьора Хенри Кавил, която обаче е толкова кратка, че може да сте я пропуснали с едно мигване, а след това се запознава и с тенисиста Райън Суитинг и само след шестмесечна връзка двамата се женят навръх Нова година.

В момента тече делото за развода им, Кейли договаря своят 10 и 11 сезон с „Теория за големия взрив“ и нещата се случват като по холивудски – с малко повече драматизъм, но иначе плавно. Ние пък ви поздравяваме с някои от важните моменти и снимки от живота на телевизионна сладурана Пени горе в галерията. 

 
 

Анджелина Джоли пред Vanity Fair: „Сега се чувствам повече жена“

| от chronicle.bg, БТА |

Анджелина Джоли е оставила на заден план правенето на филми, за да стане по-добра майка. Тя посещава готварски курсове и върши обикновени неща, като да почисти след кучето.

В интервю за Vanity fair актрисата и режисьор разказва, че животът й след раздялата с Брад Пит е съсредоточен върху здравето и децата й.

„Всъщност сега се чувствам повече жена“, казва Джоли и допълва, че поставя на първо място семейството.

Последният филм под нейна режисура за режима на кхмерите през 70-те, при който са загинали над един милион души, бе представен в Камбоджа през февруари. Световното му разпространение, включително чрез компанията Нетфликс, ще бъде през септември.

Извън популяризирането на филма, Анджелина Джоли казва, че няма интерес да работи над нов филм сега. Тя получи попечителство на шестте й деца с Брад Пит и очаква окончателното уреждане на развода.

„Искам просто да направя подходяща закуска и да поддържам дома“, казва актрисата.

Джоли споделя, че по искане на децата е започнала да посещава готварски курсове.

„От девет месеца се опитвам да бъда наистина добра просто като домакиня, да почиствам кучешкото ако, да мия чиниите и да чета приказки за лека нощ“, казва актрисата и допълва: „Ставам все по-добра и в трите“.

Четиридесет и двегодишната Джоли е специален пратеник на Агенцията за бежанците на ООН.

Пред списанието тя разказва, че децата й са „много смели“ след раздялата с Брад Пит.

Джоли разкрива още, че е вдигнала кръвно и е развила парализа на лицевия нерв след раздялата. Актрисата споделя, че се е възстановила благодарение на акупунктура.

Интервюто на Джоли за Vanity fair ще се появи в септемврийския брой на списанието, който излиза от печат на 8 август.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Десет филма на Кристофър Нолан право в десятката

| от chronicle.bg |

За 19 години Кирстофър Нолан прави 10 филма, с което доказва, че количеството невинаги определя качеството. Зрелищата, сценографиите и брилянтните актьорски състави са само част от нещата, които правят филмите му шедьоври.

Режисьорът, който реабилитира филмите за супергерои, съвсем нормално, невинаги е бил големият играч в Холивуд. Въпреки че първите му два филма получават предимно добри мнения, Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите кинодейци, за да може днес да прави чудовищно добри филми за широката публика.

В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към някои теми, които винаги присъстват в лентите му, независимо от мащаба им.

Тази седмица светът е възхитен за пореден път от Кристофър Нолан. Този път заглавието е „Дюнкерк“. Филмът оглави бокс-офис класацията на САЩ и по всичко личи, че приходите ще продължават главоломно да се трупат. Нолан отново показа как се правят филми от такъв характер.
Неминуемо е в такъв момент да не обърнем поглед назад към „Мементо“, „Генезис“, „Интерстелар“ и още други.

Вижте в галерията горе най-доброто, което Кристофър Нолан ни даде през изминалите 19 години.

 
 

Най-гледаните филми у нас

| от chronicle.bg, по БТА |

Последните седмици бяха белязани от  няколко важни премиери за световната и българската киноиндустрия.  Излязоха Baby Driver,  „Дюнкерк“, „Валериан – и градът на хилядите планети“, а малко преди тях „Аз проклетникът 3″, драмата „Всичко, всичко“ и „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. 

Съвсем  очаквано, още с премиерите си, филми като  „Дюнкерк“ и Baby Driver предизвикаха фурор и застанах  начело на класациите по приходи. По всичко личи, че това  лято  ще имаме няколко  много  силни и запомнящи  се заглавия  в киносалоните.

Българската публика оцени  филмите на Люк Бесон(„Валериан и градът на хилядите планети“), Кристофър Нолан(„Дюнкерк“) и Едгар Райт(Baby Driver) и те влизат в  топ 10  на най-гледаните филми  у  нас за уикенда.

И понеже в икономиката киното се попада така наречената група на „бизнес на прототипа“ и основният му успех се измерва чрез  приходите през първите дни след излизането му,  ви предлагаме да видите, кои са най-гледаните филми в българските киносалони за изминалия  уикенд (в галерията горе).