Като във филм за Джеймс Бонд

| от |

Истина е… Така Мелиса МакКарти (една от най-добрите комедийни актриси в Америка в момента) определя работата си по новата комедия „Шпиони”. Най-смешният елемент? Джейсън Стейтъм. Не вярвате, но британският-шуто-раздавач има много добри комедийни заложби, защото след Мелиса е най-смешното нещо във филма.

Започвам направо. Най-големите плюсове на „Шпиони” са няколко:

Първо – откриващата сцена е във Варна, България и макар реално да не е сниман тук, филмът си има български злодей – Тихомир и неговата злобна, наконтена като за Sin City дъщеря – Райна Боянов (изиграна от Роуз Бърн). Има и няколко реплики на български, но те са казани с такъв брутален акцент, че докато разбереш, какво говорят и то свърша. Но не се втелявайте за това, „Шпиони” ще ви хареса въпреки лошия роден език.

Второ – Мелиса МакКарти като цяло и винаги. Тя може да бъде само в плюс на една продукция, както вече й се е случвало да придава тежест на иначе тъпички филми като „Нежна полиция” и „Самоличност на аванта”. „Шпиони” е вторият път, в който тя работи с режисьора Пол Фейг – първата им колаборация „Шаферки” й спечели номинация за „Оскар”, така че, някак си е разбираемо.

Трето – Джъд Лоу. Трябва ли да обяснявам на някого защо Джъд Лоу е причина нещо да се гледа? Е, добре. Джъд Лоу е добър актьор, а тук се раздава като пародия на Джеймс Бонд, без да пародира по начина, по който българският актьор разбира пародията, тоест да се прави на шут. Неее, той е изключително сериозен, облечен в смокинг шпионин, който рита задници и прави какви ли не катурвания, докато малката нелепа дебеличка Сюзан му пази гърба в едно мазе в централата на ЦРУ.

Четвърто – Джейсън Стейтъм и второстепенните персонажи. Ясно е, че основните актьори блестят в центъра на всеки филм, но неговата сол, онова, което му придава най-силно чувство винаги са и ще бъдат второстепенните персонажи. В случая един от основните такива е г-н Стейтъм, който изглежда абсолютно в свои води като нелеп и доста тъп, но силен и очевидно безразсъдно смел шпионин, който решава да залови злата българка на своя глава, след като ЦРУ му отказа достъп до „машината за сменяне на лица”, която той е твърдо убеден, че агенцията притежава, но крие от него. Той е толкова смешно достоверен в този филм, толкова вярващ във всяка тъпотия, която е клише за шпионин, както аз съм убедена, че машина на времето съществува, просто никой не ми дава достъп до нея. Към второстепенните персонажи прибавям любимците ми: британката Миранда Харт, която е смешна като нелеп шпионин, който изглежда като Голямото пиле, Боби Канавал като мазен-перящ-пари-бизнесмен-преебвач, Морена Бакарин като сексапилна, но потайна тайна агентка и абсолютният ми любим – комикът Питър Серафинович, който играе перверзния, но забавен шпионин Алдо (да, като магазините за обувки).

Пето – последно, но не на последно място – просташкият хумор, но направен на ниво. „Шаферки”, първата част на „Последният ергенски запой” и „Тед” могат да се похвалят с това, а сега и „Шпиони”.

Историята не мисля, че има нужда да ви я разказвам… Добре де, може би малко. Злата българка Райна Боянов има атомна бомба, която смята да продаде на терористи. ЦРУ се опитва да я спре, но безуспешно, тъй като тя разкрива самоличността на всички агенти под прикритие. Затова агенцията е принудена да изпрати на „бойното поле” един от хората, които стоят зад компютрите – а именно дебеличката скромна Сюзан Купър, която смята, че ще се справи със задачата, заради невзрачния си вид.

Смешен и забавен, „Шпиони”, заедно с „Лудия Макс: Пътят на яростта” е една от причините да се радвам на лятното кино.

 
 
Коментарите са изключени за Като във филм за Джеймс Бонд