Каталунците показват мускули

| от |

С подписания референдум за независимост от Испания президентът на автономния район Каталуния Артур Мас вкарва каталунците в излишна авантюра с неизвестен край. Това твърди в коментара си Карлос Делгадо от Дойче Веле.

В Шотландия всичко си остава постарому, но и нищо няма да бъде както преди. Привържениците на автономията загубиха битката, но успяха да постигнат нещо важно: извоюваха си от Лондон повече правомощия, на каквито, впрочем, каталунците се радват от години.

Автономната испанска провинция има много по-висока степен на автономия от тази на Шотландия: Каталуния си има собствена полиция, решава сама въпроси в образователната и здравната области и като цяло е регионът, който получава най-много държавни средства по силата на договорен през 2009 година модел за финансиране.

Както изглежда обче това съвсем не е достатъчно за онези, които най-високо издигат знамето на каталунския сепаратизъм. Каталуния не е, и никога не е била, част от Испания, убедени са те и се аргументират с по-различния си език и култура и дългата история на потисничество, което вече от три столетия определяло отношенията на Каталуния с Испания. Този идеологичен начин на мислене направлява емоциите на каталунците. Много от тях днес са по-готови отвсякога да започнат едно приключение с неясен край.

Думата ще има съдът

В Шотландия здравият разум надделя над емоциите. Каталуния обаче не е Шотландия, въпреки че мнозина се опитват да извлекат поуки от тамошния референдум. Докато шотландският референдум бе проведен със съгласието и на Единбург, и на Лондон, испанската Конституция не предвижда всенародни допитвания за отцепване. Това е козът, който испанското правителство на премиера Мариано Рахой използва в полза на националното единство, и с който оправдава неотстъпчивостта си по този въпрос.

След като президентът на автономната област Артур Мас подписа указа за провеждането на референдума за независимост, което става с подкрепата на каталунския парламент, приел наскоро закон в подкрепа на общественото допитване за суверенитета на Каталуния, сега на ход е съдът. Премиерът Мариано Рахой ще обжалва закона, а съдът ще има последната дума.

Мас не е глупак

В случай че съдът обяви закона за противоконституционен, е възможно каталунският президент Мас да предприеме безпрецедентна в съвременната история на Испания стъпка: да призове към гражданско неподчинение и да проведе нелегален референдум. Ако се стигне дотам, каталунското правителство би могло да използва собствената си полиция, която да защити референдума от силите за сигурност на испанската държава.

Но преди да се стигне до подобна ескалация, Мас може да извади последния си жокер: предсрочни избори в Каталуния! Едни нови избори биха могли да налеят още вода в мелницата на привържениците за независимост и да поставят Каталуния в по-добра позиция за преговори. Очевидно преди това Мас е решил да измъчва докрай Рахой, с когото има неуредени стари сметки.

Фискалният пакт като изход?

Преди две години испанският премиер можеше да използва една възможност и да парира устрема към независимост. Когато икономическата криза достигна връхната си точка, каталунското правителство поиска разговори за нов фискален пакт, който трябваше да даде на Каталуния данъчен суверенитет. Отказът на Рахой тогава не можеше да бъде по-ясен. Така Мас се видя принуден да забрави за плана, за да може обаче малко по-късно да форсира процеса на отделяне от Испания.

Несъмнено кризата, в която се намира Каталуния, изисква ясен отговор от страна на Рахой. Социалистическата опозиция настоява той да прояви смелост и управленска мощ. Най-важното е той да не замръзва в едно положение. 9-ти ноември наближава, а Рахой засега вижда само една алтернатива: „Конституция или хаос“.

Има обаче възможност за договаряне на споразумение, което да даде на Каталуния данъчен суверенитет, в замяна на което Конституцията да си остане такава, каквато е. Именно това предлагат каталунски предприемачи, които се страхуват от икономическите последици от евентуално отделяне от Испания и напускане на Европейския съюз.

Последиците от това биха били непредвидими – не само за каталунци и испанци, но и за целия ЕС. Онова, което не стана в Шотландия, може сега да се превърне в действителност за Каталуния и други сепаратистки региони. А последното, от което има нужда Европа, обрулена от икономическата криза и може би заплашена от нова рецесия, е вътрешното ѝ делене.

 
 

adidas Originals представя „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

| от |

Superstar е емблематична обувка и за сезон есен/зима 2017 ще го отпразнуваме с колекцията „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

За да уловим духа на Superstar, се съюзихме с поколение млади хора, които променят света, използвайки креативността си.

Кампанията празнува автентичността и едно ново поколение, документирано от фотографката Nadine Ijewere. В своята работа Ijewere популяризира разнообразието и мултикултурализма, представяйки различна гледна точка към красотата и идеалите за красота в процеса. Ijewere залага своята автентичност и творчество в кампания.

В кампанията се включват таланти като активистката за позитивна нагласа към тялото Barbie Ferreira и активиста по въпроса с климатичните промени Xuihtezcatl Martinez. Участват и музикални таланти като Khalif Diouf и Kiran Handhi, както и скейтбордистката Rachelle Vinberg.

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.