Каталуния – референдум на всяка цена?

| от |

Каталунският президент Артур Мас възнамерява да проведе референдум за отцепване от Испания, въпреки че парламентът в Мадрид не дава съгласието си за допитването. Мас обаче няма никакво намерение да се откаже от плана си, пише Дойче веле.

Catalan-independence

Щандовете за цветя на площад Каталуния в центъра на Барселона се обагрени в тъмночервено. Именно от Каталуния тръгва и известният по цял свят обичай на 23 април хората да си подаряват червени рози и книги. В този край на Испания обаче розите отдавна са станали и символ на политически убеждения. На площад Каталуния ги продават завити във фолио с цветовете на каталунското знаме или дори украсени допълнително със звезда, която трябва да символизира искането за независимост.

„На 9 ноември каталунците ще могат да гласуват на референдум за отцепването от Испания“, казва гордо Рохер Фернандес пред своя щанд за цветя. „Хората таят големи надежди. Но не вярвам да се стигне до сериозни промени. Ние си знаем как функционира икономическата система“, добавя той.

Срещу конституцията?

Все още не е ясно обаче дали изобщо ще се стигне до референдум. Преди около две седмици испанският Конституционен съд обяви „проекта за самоопределение на Каталуния“ за незаконен. Съдът постанови, че референдумът е нарушение на демократичната конституция на страната. Тя гарантира на регионите закрила на автономните им права, само че в нея се говори за неделима Испания, чийто суверен са всички испанци, а не само една част от тях.

В началото на април парламентът в Мадрид отказа да разреши провеждането на референдум за независимостта на Каталуния. Каталунският президент Артур Мас обаче заяви, че няма да се откаже от плановете си. Каталунските институции щели да проучат законовите рамки, за да намерят начин да осъществят референдума на 9 ноември, ако това не е възможно на базата на испанското законодателство.

Добре за Каталуния, добре и за Испания?

Артур Мас подчертава, че подобно допитване до народа не било обвързващо в юридическо отношение. Въпреки това той бил готов да преговаря с Испания, ако по-голямата част от каталунците се обяви за отцепване. „ЕС трябва да изиграе важна роля като посредник в търсенето на решение, което да е добро както за Каталуния, така и за Испания, а и за самия ЕС“, заяви Артур Мас.

Според испанската преса, Артур Мас се опитва да интернационализира конфликта си с Мадрид. Повечето европейски държави обаче окачествяват случая като вътрешноиспански. Членове на ЕК за пореден път обясниха, че независима Каталуния не може автоматично да стане и член на ЕС. Присъединяването към Общността изисква одобрението на страните-членки, в това число и на Испания.

Испания като федерация?

Официално нито Мадрид, нито Барселона отхвърлят диалога. За да започне преговори обаче, испанският премиер Мариано Рахой настоява Артур Мас да се откаже от референдума. Все пак каталунският президент трябвало да уважава конституцията. Каталунецът пък иска да преговаря с Мадрид само по въпроса за референдума. Той изтъква, че 80 процента от депутатите в местния парламент са гласували за провеждането на референдум.

Не всеки каталунец обаче иска да следва националистическия курс на Барселона. Каталунските социалисти например настояват за конституционни промени. Според тях Испания трябва да се превърне от държава със 17 автономни общности във федерална държава по германски образец.

 

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Ssheena закри Седмицата на модата в Милано с „пижами“

| от |

Седмицата на модата в Милано приключи с дефиле на бранда „Сшина“, чието название е заимствано от песен на рок бандата „Рамоунс“, предаде Франс прес.

Блогъри, купувачи и фенове на модата бяха поканени в Миланската катедрала, но изненадата беше, че манекенките се появиха пред нея и приковаха вниманието на туристи и минувачи. „Това е невероятно – никога не бях виждала модно дефиле на улицата – заяви 25-годишната мексиканска туристка Мариса Гонсалес. – Човек може да се снима заедно с манекенките.“

Колекцията на „Сшина“ включва облекла, напомнящи копринени пижами, както и черни поли и костюми. „За мен пънкът не е само музика, а и дух – заяви Сабрина Мандели, която отговаря за колекциите на бранда. – Надявам се, че това се вижда във всички облекла.“

Вниманието привлякоха сака, носени в комбинация с шорти, рокли с украса от сребристи пискюли, черни панталони, които стигат до средата на бедрото. Мандели отбеляза, че колекцията е своеобразно намигване към парижкия клуб на лесбийките „Монокъл“ от 30-те години на миналия век.

 Sshena Urban Catwalk
Getty Images
 
 

Еротични книги в добро кино

| от |

Минаха цели 10 дни, откакто трейлърът на „Петдесет нюанса освободени“ излезе онлайн. Вълнението от предстоящата развръзка на историята между Крисчън и Анастейжа, уви, за зло или за добро, не занимава целокупното женско население така, както го направи преди няколко години. Може би, защото сексът в продаваната като „хард еротика“ книга е сведен под хигиенния минимум за сметка на други,  по-тривиални неща.

Еротика на кино обаче има и, надяваме се, ще има и за в бъдеще, при това доста по-добра от онова, което Крисчън Грей и неговите анални топчета могат да предложат на драгия зрител. Пък и на читателя.

Затова днес на вашето зажадняло за секси игри внимание предлагаме пет еротични книги, които са адаптирани в обезпокояващи и силно еротични филми. В галерията горе.

 
 

Нов робот може да изгражда молекули

| от |

Учени конструираха първия в света робот, способен да изгражда молекули.

Наномашините могат да използват малка роботизирана ръка, която премества и строи молекули. Новият робот предизвиква химически реакции в специално създадени разтвори. Той може да осъществява медицински мисии.

„Нашият робот е буквално молекулярен робот, изграден от атоми, точно както вие може да направите много обикновен робот от частите на конструктор Лего. Той изпълнява поредица от прости команди, които са програмирани по химичен път от специалист“, обяснява проф. Дейвид Лий, химик в университета на Манчестър.

„Точно както робота в завода, нашата версия може да бъде програмирана да поставя и прикрепя компоненти по различен начин. Тя изгражда различни продукти, само че в по-малък мащаб, на молекулярно ниво“, добавя проф. Лий.

Молекулярният робот може да се използва за ограничаването на загубата на суровини при различни производствени процеси.

Изследователите твърдят, че той може да ускори откриването на нови лекарства, да подобри енергийната ефективност и да изгражда малки по размер продукти.