Кандидатстване в Германия и Австрия – можете и сами!

| от |

Всяка година десетки български ученици се решават да направят огромна крачка като изберат да следват зад граница. Липсата на студентски такси, както и сравнително високото академично ниво на висшите учебни заведения в Германия и Австрия, превръщат двете страни в едни от топ европейските дестинации, към които се насочват родните зрелостници. И изведнъж въпросите започват да валят… Кои са най-популярните университети в Германия в областта на инженерните науки? С коя куриерска фирма е най-сигурно да си пратя документите до немския университет? Лесно ли е да работя и следвам едновременно като българин в Австрия? Макар и в онлайн пространството да е пълно с подробна информация за живота и следването в двете страни, то тя често е разпокъсана и непълна. Именно тази информационна дупка се опитва за запълни сайтът faq4uni.com.

1961571_10202947511430147_2058322293_n

Онлайн платформата съществува от септември 2012 година и до момента на нея са качени близо 100 статии – предимно разкази от първо лице на български студенти от различни специалности в различни немски и австрийски вузове за живота и следването по „немските ширини”. Но се намират и множество практични съвети относно процедурата по подаване на документи по време на кандидатстудентската кампания, трикове при търсене на общежитие, възможности за финансирането на следването или пък насоки при търсене на първата работа в чуждата страна. Едно от нещата, с които създателките на сайта Калина Дренска и Татяна Миткова се гордеят най-много, е фактът, че всички материали без изключение са плод на доброволния труд на десетки български студенти и ученици, отделили от времето си, за опишат непосредствените си лични впечатления за студентстването в Германия и Австрия.

1961514_10202947461868908_1813502665_n

Калина и Татяна, понастоящем студентки в Свободния университет в Берлин, започват съвместната си дейност още през 2011 година под формата на фейсбук група за взаимопомощ при кандидатстване в немски и австрийски университети. Целта им е да дават на кандидат-студентите възможно най-подробна и коректна информация относно стъпките, през които трябва да минат, за да подготвят сами и без помощта на платени фирми-посредници документите си за пред чуждестранните вузове. Групата бързо набира популярност (към 22.02.2014 наброява над 3700 членове), въпросите започват да се дублират и за да се улесни търсенето на информация, се ражда решението да синтезират множеството събрани впичатления в рамките на сайта faq4uni. „Редно е зрелостниците отрано да поемат нещата в свои ръце и да се справят сами с избора на специалност, университет и кандидатстването си. Какво по-добро доказателство за това, че са готови за самостоятелния живот в чужбина? Faq4uni предоставя само необходимите инструменти за целта – помагаме на кандидатстващите да си помогнат сами един вид.”, смята Татяна.

1960397_10202947461708904_964664088_n

Създателките на сайта вярват също, че младите българи могат да използват добитите по време на следването в чужбина знания и квалификации и в България. Ето защо ще откриете и секция „Върнах се” с препратки към дейността на български НПО-та като Тук-Там и „Заедно в час”, където решилите да се завърнат могат да намерят подкрепа при търсенето на подходяща професионална реализация на родна земя. Калина и Татяна планират и разрастване на дейността си и извън онлайн пространството – чрез организиране на полуформални срещи и събирания между студенти в Германия и Австрия и интересуващи се от следването в двете страни хора.

 
 

Наградите Еми 2017: най-добрите на Chronicle.bg

| от |

Само няколко часа ни делят от най-голямото телевизионно събитие на годината – Наградите Еми.

Въпреки отсъствието на „Игра на тронове“ тази година, битката довечера ще бъде оспорвана. Годината беше повече от успешна по отношение на сериали и всички големи платформи изглеждат като сериозни претенденти за статуетка.  Изненади няма да липсват – знаем, че това е коронният номер на тези награди.

А вие очаквате ли наградите Еми. Защото ние да – и то с огромно нетърпение. Може да не сме критици, нито мнението ни да има някаква тежест, но си имаме своите фаворити. Кои са те, можете да видите в галерията горе. А после кажете дали сте съгласни с нас.

 
 

Кейси Афлек и Съмър Финикс се разведоха

| от |

Актьорът Кейси Афлек и съпругата му Съмър Финикс са вече официално разведени, след като документите бяха подписани от съдия, съобщи Асошиейтед прес.

Споразумението по развода предвижда актьорът да плаща издръжка на бившата си съпруга и двете им деца – Индиана и Атикъс, които са на 13 и 9 години. Сумите обаче не е съобщават. Кейси Афлек и Съмър Финикс бяха женени 10 години, но връзката им започна 16 години преди да сключат брак. Когато се разделиха, те се заричаха, че ще останат в приятелски отношения. Неин близък обаче каза тогава, че Съмър вече няма никакво доверие на актьора и проблемите им не могат да бъдат разрешени.

Съмър Финикс е сестра на актьора Хоакин Финикс.

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.