Кан – Ривиера, Фестивал и … снежен човек

| от |

Хайде да поиграем на асоциации. Казвам Кан.

Фестивалът. Ривиерата. Лазурният бряг.

Червен килим. Грим. Звезди. Конфети. Лъскави тоалети. Шампанско. Партита.

Плаж. Море. Слънце. Пясък.

Някой друг? Нещо различно?

cannes (37)

А ако ви кажа : Снежен човек? Преди 5 години щяха да ме пратят на лекар. Защото Френската ривиера е любима на англичани и скандинавци именно с това, че тук никога не е студено. Е, местните казват, че е кучи студ щом термометърът падне до 10 градуса, но за шведи и британци тази температура е идеална за къпане и плаж. Но с глобалното затопляне и Ривиерата не е това, което беше. И преди 2-3 години за първи път заваля сняг. Истински, с натрупване. И преди са прехвърчали снежинки, колкото да предизвикат хаос в движението и да затворят летището (тук „Зимата ни изненада“ звучи далеч по-искрено) , но истински сняг е имало през 190… Всъщност малко живи си спомнят.

Но за какво ги говоря всичките тези неща. По-добре вижте сами. Снимки на Кан каквито няма да видите в списанията и туристическите брошури.

 
 

Интересният и безграничен свят на Радичков

| от chronicle.bg |

„Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава — само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос.“

Тези думи напомнят ли ви нещо? Може би някое далечно гласче от детството? Ако е така, то вие сте късметлии. В живота ви присъства Йордан Радичков. Това не е малко.  Това е белег за цял живот, който за щастие, може само да се разраства. Защото почти е сигурно, че веднъж докоснали се до творчеството му, в даден етап  от  живота ще се върнете към него. Дали ще бъде в ранните ученически години или в гимназията с „Нежната спирала“, или пък след време с пиесите, разказите и новелите, творчеството му ще ви зарази. Подобно на Чеховата проза, творчеството на Радичков създава реалност, която не искаш да напускаш.

Радичков е различният свят в българската литература и драматургия. Човекът суматоха. Стилът му е нов за времето, разбунва духовете и изгражда нови образи, сюжети, отношения. Абсурдното, реалното, комичното, тъжното – елементи от  всичко това са гениално оплетени.

Учудване. Учудване от живота, от човешките  възможности.  Това е една от темите на Радичковото творчество. Както казва Владимир Янев, „при него всичко е интересно и безгранично“. 

„Свирепо настроение“, „Ние, врабчетата“, „Барутен Буквар“, „Верблюд“, „Малки жабешки истории“, „Суматоха“, „Опит за летене“, „Януари“, „Лазарица“, „Прашка“… да продължаваме ли? За  съжаление не можем. За сметка на това днес (когато се навършват 88 години от рождението му) сме подбрали любимите ни цитати, които могат да ви подтикнат отново да се потопите в света му. 

„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.“ Домашна тетрадка

„Изобщо човекът обича да си придава важност, да гледа господарски и завоевателно на света. Но понеже е трудно той да направи това със същества равни на него, затуй търси същества слаби и беззащитни.“ Нежната спирала

„Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.“ Суматоха

„Изнизахме се мълчешком помежду аленеещия шипков храст, вторачил като вампир стотиците си червени очи в нас, и помежду нежните дъги и спирали, изписани върху снега от падащия от небето гълъб.“ Нежната спирала

„Дълго след тази история едни говореха, че черказецът одрал жива лисицата, а други говореха, че лисицата била умряла. Но и до днес никой не знае със сигурност дали лисицата наистина е била умряла, или пък само се е преструвала на умряла.“ Лисицата, която се преструваше на умряла

„Човек какви ли не работи си помисля между въздишките на виелиците и какво ли не си пожелава!“ Париж има почивен ден 

„Верблюдът — казват хрониките — може да превърне в пясък и най-зелената градина на приятелството. Окото да бъде будно, защото никой не знае кога и откъде ще се появи той — той живее навсякъде! Това ми казват старите черказки хроники за верблюда и аз не мога да не им вярвам, защото те са записани върху самата му кожа.“ Верблюд 

„Казвали са ми, че в Китай няма нито една муха и че ако например по време на събрание се появи муха, то събранието прекъсва внезапно своята работа, убива мухата и едва след туй продължава. Не съм бил по ония места, но никак не вярвам, че там вече са успели да убият мухата.“ Убий мухата!

„Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода.“ Ние, врабчетата

„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.“

„Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!” Ние, врабчетата

„Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!“

„А когато вечер слушам изявленията на говорителите на различните политически сили, ползващи временния статут на националната телевизия, пред очите ми застава натрапчиво и някой от споменатите по-горе шилегарници с вързано отпреде им им куче. Ако минава човек — кучето лае. Ако не минава — пак лае.“ Пупаво време

„Ако искате и вие да сънувате летящи сънища, опитайте. На човек и без това му се случва много рядко да хвърчи, та да си навакса повече хвърчене, той би трябвало да се научи да заспива с тананикане.“ „Ние, врабчетата“

 
 

Режисьорът Джеймс Тобак беше обвинен в сексуален тормоз от 38 жени

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор и сценарист Джеймс Тобак, който бе номиниран за „Оскар“ за най-добър сценарий за филма „Бъгси“, е обвинен в сексуален тормоз от 38 жени.

Според в. „Лос Анджелис таймс“ обвиненията към Тобак са отправени от млади мимичета, най-вече студентки, колежанки и ученички, които той срещал по улиците и в паркове в Ню Йорк. Тобак завързвал разговори с тях и им обещавал да ги направи холивудски звезди. Момичетата уверяват, че по време на прослушванията станали жертви на сексуални посегателства от негова страна.

Нито едно от тях не се е оплакало в полицията. Тобак отхвърли всички обвинения. Той заяви, че никога не се е срещал с тези жени, а ако случайно някога ги е срещал, не ги е запомнил. Тобак отбеляза също, че през последните 22 години е било физически невъзможно да се държи по описания от въпросните жени начин, защото има диабет, а и сърдечни увреждания, които изискват приемане на лекарства.

72-годишният Тобак е работил като режисьор, сценарист или продуцент над повече от 10 филма, сред които „Черно и бяло“ (1999) с Робърт Дауни младши и Клаудия Шифър и „В опасност“ (1983) с Настася Кински. Първият му сценарий е за филма „Комарджията“ (1974) с Джеймс Каан. През 2014 г. беше заснет римейк на същия филм с участието на Марк Уолбърг и Бри Ларсън.

Тобак е също режисьор и сценарист на „Свалячът“ (1987) с Робърт Дауни младши и Моли Рингуолд, „Две момичета и едно момче“ (1998) с Дауни младши и Хедър Греъм. Той засне документалния филм „Тайсън“ за боксьора Майк Тайсън.

 
 

Рене Зелуегър ще бъде Джуди Гарланд в биографичен филм

| от chronicle.bg, БТА |

Популярната американска актриса Рене Зелуегър ще се превъплъти на екрана в иконата от златната ера на холивудските мюзикъли Джуди Гарланд, съобщи Контактмюзик.

Биографичната лента ще разкаже за някои носталгични моменти от живота на звездата от „Магьосникът от Оз“. 48-годишната актриса беше включена в кастинга на „Джуди“, като режисьор ще бъде британецът Рупърт Гулд.

Сценарист на лентата е Том Едж, а продуцент, носителят на наградата БАФТА Дейвид Ливингстон.

Действието се развива през 1968 година – 30 лета, след като Гарланд изиграва култовата си роля на Дороти в „Магьосникът от Оз“. Тя пристига в Лондон за 5-седмично участие в нощния клуб „Ток ъв дъ таун“. Докато се подготвя за гастролите тя спори с мениджърите, очарова музикантите и завързва връзка с Мики Дийнс, който ще стане неин пети съпруг. Но Гарланд е доста крехка и след като е била на сцената в продължение на 45 години, тя тъгува по децата си в Америка, сред които е и Лайза Минели.

Впоследствие холивудската легенда става алкохоличка, злоупотребява със субстанции и умира едва 47-годишна в Англия от свръхдоза.

 
 

След спектакъла на Red Bull Flying Bach в Зала 1

| от chronicle.bg |

След стотици разпродадени дати из Европа, Северна Америка и Азия, Red Bull Flying Bach гостува и у нас, тази събота, в зала 1 на НДК. трупа от световни шампиони по брейкденс и младата балерина Виргиния Тормакио, очарова близо 1500 зрители. Прекрасната публика бе във възторг от сложните фигури, в съчетание с фугите и на Бах и сложността на интерпретацията на класическата музика чрез брейкденс. Създатели на спектакъла са Кристоф Хагел и Вартан Васил. Балерината, фина и нежна като перце, привнесе още повече красота и изящност, летейки ефирно сред трупа от осем брейк шампиони: Бени Кимото (световен рекорд за въртене на глава (60 завъртания), Бибой Риъл, Бибой Тим, Спайдър, Пънишър, Рейбуум, Лу-Из и Лил Зуу*

За първи път в България, и с последно представление за 2017, съставът Red Bull Flying Bach се наслади на столицата и оцени красивата гледка към Витоша. Там те се спряха, за да се увековечат в снимки с безценната гледка.

„Благодарни сме, че най-накрая имахме възможността да се изявим на българска сцена. Отдавна очаквахме този момент, и фурорът в зала 1 ще остане в сърцата ни завинаги!“ – сподели Майкъл Роузман – Микел – артистичен директор и част от шоуто като брейкденсър от основаването на състава.

„Уау, просто уау, тази вечер усетих, че всички летят с нас в залата и супер много се кефят на тази невиждана смесица на улични танци с класика! Благодаря за незабравимото преживяване“ – бяха думите на Бибой Риъл – роден в Кейптаун и същински брейкър, който олицетворява себе си чрез този танц.

На рояла, бе Вида Калоянова – Хагел, която бе много развълнувана да свири отново пред българска публика „Добре темперирано пиано“* от Й. С. Бах. Тържественото откриване на спектакъла направи Вида, заедно с заедно с колегата си на чембалото. „За мен е много вълнуващо да свиря в родния ми град след близо 30 години като солист. Съпругът ми е много щастлив, че спектакълът гостува в България, откъдето е започнала моята музикална кариера. Тази вечер ще помня винаги! Благодаря на публиката за подкрепата и безбройните аплодисменти!“

„Влюбена съм в българската публика! Иска ми се да има още поне 2 спектакъла в тази прекрасна страна, хората са толкова сърдечни! ”, сподели развълнуваната италианска балерина Виргиниа Томаркио.

Вечерта след успешния си първи спектакъл, Летящите стъпки посетиха столичен клуб в близост до НДК, където се сляха с танцуващите и празнуваха почти до сутринта.

Благодарим за съдействието на организаторите Sofia Music Enterprises за професионализма и съдействието в реализирането на този дългоочакван проект.