Камен Попов не помни да е удрял Волен

| от chronicle.bg |

Камен Попов, който удари Волен Сидеров при скандала пред НАТФИЗ, заяви, че не помни да е ударил лидерът на „Атака”. Той бил понесен от суматохата  и блъскащите се полицаи и изведнъж се оказал лице в лице с Волен, върху който стоварил юмрука си. „Ме помня да съм го удрял, полицаите ме събориха на земята”, разказва Камен Попов.

„Първата мисъл, която нахлу в главата и е м, че представителите на полицията си вършат много добре работата. Мен много бързо ме откараха”, сподели още мъжа.

Камен Попов, президент на бушидо федерацията, хотелиер и собственик на спортен клуб. Първоначално зрителите на екшъна се заблудиха, че той е полицай, заради тъмното му облекло. Камен Попов отрече да се е обичал с дрехи, подобни на полицейските униформи целенасочено. Срещу него е образувано досъдебно производство за лека телесна повреда. Междувременно във Фейсбук вече има образувана група в негова подкрепа, която съобщава за нов протест, който се очаква в сряда, ако депутатският имунитет на Волен Сидеров не бъде свален.

Интересната подробност около Попов е, че той е председател на управителния съвет на Национален форум „Обединение“ – една от организациите, родили се в резултат на протестите от февруари 2013 г., след които първото правителство на Бойко Борисов подаде оставка, съобщава Капитал. Попов е  свързан и с т. нар. „контрапротести“в защита на кабинета „Орешарски“. Национален форум „Обединение“ участваше и в среднощните патрули, които националистическата формация на Боян Расате пусна по улиците на София срещу бежанците.

Камен Попов също така е и съпредседател на федерацията по смесени бойни спортове (ММА) заедно със Станислав Недков-Стъки, с когото са приятели от години. Стъки от своя страна беше един от хората, които активно участваха в предизборната кампания на политическия проект „България без цензура“ на бившия телевизионен водещ Николай Бареков, припомня Капитал.

 
 

Наградите Еми 2017: Победителите

| от chronicle.bg |

Снощи в Майкрософт тиътър в Лос Анжелис се проведе 69-тата церемония по връчването на наградите Еми – най-престижните отличия в областта на телевизията. Не е като да станахме свидетели на грандиозни изненади. Очаквахме „Историята на прислужницата“ да вземе наградата, въпреки силната конкуренция в лицето на „Короната“. Надявахме се на Раян Мърфи и „Вражда: Бети и Джоан“, но „Големите малки лъжи“ се оказаха по-големи от враждата между Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. Няма да ви бавим повече. Ето списъкът с победителите в големите категории:

Най-добър драматичен сериал: „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

handmaid's tale  историята на прислужницата

Най-добър комедиен сериал: „Вице“ (Veep)

160826-fallon-julia-louis-dreyfus-tease_lveyiq

Най-добър лимитиран сериал: „Големите малки лъжи“ (Big Little Lies)

big little lies големите малки лъжи

Най-добра актриса в комедиен сериал: Джулия Луиз Драйфус, „Вице“

Най-добър актьор в комедиен сериал сериал: Доналд Глоувър, „Атланта“

Най-добра актриса в драматичен сериал: Елизабет Мос, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в драматичен сериал: Стърлинг К. Браун, „Това сме ние“

Най-добра актриса в лимитиран сериал: Никол Кидман, „Големите малки лъжи“

Най-добър актьор в лимитиран сериал: Риз Ахмед, The Night Of

Най-добър актьор в поддържаща роля в драматичен сериал: Джон Литгоу, „Короната“

Най-добра актриса в поддържаща роля в драматичен сериал: Ан Доуд, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в поддържаща роля в комедиен сериал: Алек Болдуин, Saturday Night Live

Най-добра актриса в поддържаща роля в комедиен сериал: Кейт Маккинън, Saturday Night Live

Най-добър актьор в поддържаща роля в лимитиран сериал: Александър Скарсгард, „Големите малки лъжи“

Най-добра актриса в поддържаща роля в лимитиран сериал: Лора Дърн, „Големите малки лъжи“

 
 

Kои са най-опасните за мъжете пози в секса

| от chronicle.bg |

Разгорещяването в леглото носи не само удоволствие, но е свързано и с рискове – ново проучване разкрива кои са най-опасните за мъжете сексуални пози, пише в. „Дейли стар“.

За целите на изследването, публикувано в сп. „International Journal of Impotence Research“, авторите му са оценили нивата на риск, свързани с различни пози в секса. Специалистите са изследвали 90 мъже на средна възраст 39 години, получили „фрактура на пениса“ по време на полов акт. Оказало се, че най-висок риск – в 41 процента от случаите, крие т.нар. „кучешка“ поза. Следва традиционната „мисионерска“ поза, отговорна за 25 процента от травмите на мъжкия полов орган. На трето място е позата „ездачка“.

Експертите отбелязват, че термините „счупен пенис“ и „фрактура на пениса“ са до известна степен подвеждащи, тъй като в мъжкия атрибут няма кост и реално органът не може да се счупи. Въпросните термини по-скоро касаят неприятно и силно болезнено огъване на пениса. То се случва само при ерекция и се състои в разкъсването на специфични тъкани. Първият признак за „счупен пенис“ е характерно „изпукване“, придружено от силна болка. Впоследствие атрибутът се подува.

Не всички подобни травми изискват хирургична намеса. Понякога са достатъчни налагането на пениса с лед и почивка. При всички случаи обаче пострадалият мъж трябва да се консултира с лекар, тъй като ако травмата не се лекува правилно, съществува риск от увреждане в дългосрочен аспект.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от chronicle.bg |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Кои са Вяра, Надежда, Любов и София?

| от chronicle.bg |

Православната църква почита днес паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, загинали в страшни мъчения за Христовата вяра през 126-а година по времето на римския император Адриан (117-138 г.).
София била благочестива християнка с три дъщери, които кръстила на основните християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Момичетата били родени в Рим, когато властите жестоко преследвали вярващите в Христа. Майката и дъщерите не криели своята вяра и я изповядвали открито. Когато научил за тях, император Адриан заповядал да му ги доведат. Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, а Любов – на девет години.

По пътя към двореца София и дъщерите й отправили гореща молба към Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от очакващите ги мъки и гибел. И наистина – когато те застанали пред императора, всички били изненадани от спокойствието им. Император Адриан привикал сестрите една след друга и ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Момичетата обаче упорито отказвали. Императорът се ядосал и наредил да бъдат подложени на мъчения, но това не сломило вярата им в Христа.  Той предал телата на сестрите на майка им и тя ги погребала с почести на хълм извън града. София останала на гроба и след три дни на молитви, починала с вярата, че отива при дъщерите си.

Християнската църква почита София като мъченица, защото в сърцето си тя изживяла мъченията, които изтърпели трите й момичета. Вяра, Надежда и Любов са обявени за покровителки на децата, защото и те самите са пострадали в името на Христа като деца.  От 777 г. мощите на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват в Елзас, Франция. На днешния празник имениците посрещат гости, като в много къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

Денят е обявен и за празник на столицата ни – София,- чието име на гръцки означава „премъдрост“.