Какво да очакваме от срещата на НАТО в Уелс?
На път за срещата на НАТО в Уелс на днес и утре президентът на САЩ Барак Обама направи спирка в Естония, където се срещна с лидерите на трите балтийски държави. Ако балтийските страни с техните сегашни президенти определяха политиката на НАТО в Европа и в Украйна, тогава за Обама след разговорите в Талин нямаше да има никакъв смисъл да ходи до уелския град Нюпорт.
„Балтийската тройка“ дори има свой план за НАТО. Дори и „възрастните“ европейски членове на НАТО са объркани от болезнения проамерикански ентусиазъм на балтийците.
След срещата с естонския президент Томас Хендрик, Барак Обама заяви, че САЩ ще увеличи присъствието на Военновъздушните си сили в Прибалтика. Това ще бъде направено, наистина, въз основа на по-интензивна ротация на летищата на балтийските държави, а не чрез създаването на нови постоянни бази.
В планирания дневен ред на срещата, първоначално стояха въпроси за ситуацията в Афганистан, Ирак и проблема за увеличаването на вноските на страните от НАТО във военния бюджет на НАТО. Но сега там беше добавена ситуацията в Украйна. На 5-ти септември президентът Петро Порошенко ще се срещне с членове на блока и ще им разкаже, от какво има нужда правителството в Киев, за да се защити срещу „руската агресия“.
Засега НАТО планира да създаде един вид „летяща бригада“ с численост от 5000 войници. Тя ще изпълнява функцията на сили за бързо реагиране в случай на „извънредни обстоятелства“ по източните граници на блока. За това“летящо съединение“ ще бъде построена нова инфраструктура на НАТО във вид на пет бази в страни от Централна и Източна Европа. Една от тези бази, най-вероятно, ще бъде разположена в Естония.
Освен това, блокът възнамерява да увеличи военните учения, събирането на разузнавателни данни в Европа и споделянето им.
В допълнение към „антируските мерки“, които са в дневния ред на срещата на върха на НАТО, балтийските страни предлагат да се отиде още по-далеч. Да бъдат създадени постоянни бази на НАТО по целия периметър на границата с Русия; да се увеличи присъствието на ВВС и ВМС на НАТО в Балтийско и Черно море; веднага да се реши въпросът за приемането на Киев в блока и да започнат пълномащабни доставки на въоръжения (включително тежки) за киевските власти.
Против директните доставки на оръжие за Украйна и приемането на Киев в НАТО са Германия, Франция, Италия и Испания. За това трябва да бъдат развалени всички споразумения за принципите на отношенията между Москва и НАТО от 1997 година. Никой от старите европейци от НАТО не иска да „дразни“ Русия. В Европа, на запад от Прибалтика прекрасно разбират, че Москва ще даде адекватен отговор на това.
Гласът на Русия
