Какви задачи ще решават арктическите сили на Русия?

| от |

Äèçåëü-ýëåêòðîõîä "Îáü"

В руската преса се появиха съобщения за създаването на ново обединение на въоръжените сили в северната част на страната.

Негова основа ще станат Северният флот на Русия и присъединените към него части. Целта е очевидна: защита на интересите на Русия в Арктика, а за това е необходима особена структура. За сега официалните заявления се свеждат до това, че решението още не е оформено като съответен документ.

Решение за формиране на ново стратегическо обединение на въоръжените сили е напълно възможно, тъй като задачата за възстановяване на позициите на Русия в Арктика става все по-актуално. В съвременните условия тази структура неизбежно ще може да управлява всички сили от съответния регион – от Северния флот до арктическите сухопътни бригади. Нещо повече, беше съобщено за планове за междуведомствено координиране на силите на министерството на вътрешните работи, министерството по извънредните ситуации и граничарите.

При това новата структура трябва да решава не само традиционни военни задачи, осигурявайки бойно дежурство на подводните ракетоносачи и тяхното прикритие, защита на базите на флота и охрана на водния район, но и да съдейства за икономическото усвояване на арктическите територии. В това влизат и борбата с бракониерството и възможни атаки срещу нефтодобиващата инфраструктура. Не по-малко важна е и подкрепата на интересите на Русия извън границите на териториалните води – там, където това ще бъде необходимо. Например, в зоната на остров Шпицберген, където руски рибари неведнъж са били задържани в резултат на измислени предлози.

Очевидно е, че първостепенна задача става възстановяването на военната инфраструктура на Русия в Арктика и укрепване на флота, който днес явно не е способен напълно да изпълнява възлаганите на него задачи. Необходимо е да се засилва и авиацията, както в бойните части, така на патрулните самолети. Северният флот и разположените в региона части на ВВС на Русия разполагат с твърдо ограничено количество както на едните, така и на другите.

Гласът на Русия

 
 

Кейли Куоко зарадва феновете си с голо видео

| от chronicle.bg |

Кейли Куоко зарадва феновете си и всички почитатели на женската красотата с видео, което сама заснема в гримьорната.

По някаква причина звездата от „Теория за Големия взрив” решила, че докато се преоблича, е перфектно време да извади телефона си и да заснеме видео.

Ние, лично, одобряваме.

В официалния си профил в Instagram – @normancook, Куоко рядко пуска толкова секси снимки или видеа, но за наше щастие, най-големите й фенове често запълват тази празнина.

Вижте някои от тях в галерията горе.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.