Каква беше истинската ГДР?

| от |

„Социалистическият начин на живот“ е вид колективна шизофрения, стимулираща раздвоението на личността между официално нагаждане към режима и тихо недоволство в личната сфера. Как се е живяло между тези два полюса? Анализ на Дойче веле.

Преди 25 години приключи дългата агония на ГДР – държавата с нормирано ежедневие, за която бяха характерни сивотата, пасивността на хората и малките им бягства към интимното. Бягството на близо 4 милиона източногерманци на Запад преди да бъде издигната Берлинската стена е свидетелство за масовото отхвърляне на социалистическата система на принуда. Между 13 000 и 50 000 души изоставят бившата ГДР ежегодно, промъквайки се нелегално през границата или напускайки я с официално разрешение за преселване.

В революционната 1989 година броят на избягалите от страната достига 400 000 души. През целия период – от създаването на ГДР през 1949 до 3 октомври 1990 общо 5,2 милиона източногерманци напускат страната в западна посока. Причините за това са различни, но една от тях е обща: почти всички невъзвращенци отхвърлят социалистическата принуда и не виждат никаква перспектива за себе си.

Това пише Клаус Шрьодер, ръководител на група учени към Свободния университет в Берлин, които изследват бившата източногерманска държава. Шрьодер се опитва да установи и това какво е било ежедневието на онези граждани на ГДР, които не са искали да напускат страната. Според Шрьодер общественополитическите условия са принуждавали хората да водят един изцяло „нормиран“ живот: ранната женитба е давала правото да получат жилище; ранното раждане на деца е осигурявало достъп до кредити за финансиране на скромно благосъстояние, а членството в партии и масови организации е било задължителен елемент за онези, които не са искали да бият на очи и да си имат неприятности с властите.

Извън тази сфера на „официалния живот“ гражданите на ГДР са имали право на известни лични свободи единствено в рамките на семейния и приятелски кръг. Повечето хора са били принудени да се нагодят към условията на социалистическата държава, защото бягството на Запад е било свързано с големи рискове.

Контролът – висш приоритет за социалистическата държава

Мнозина обаче така и не успяват да приемат господстващия обществен строй, отхвърлят го и търсят свои лични начини за „спасение“. Доказват го данните за високата консумация на алкохол в ГДР, честите самоубийства и големия брой на затворниците, на психическите заболявания, на бягствата от работа. Партията позволявала известни пространства на лична свобода, но само доколкото те не застрашавали държавния режим. Управляващата партия и нейната тайна полиция превръщат контрола над живота на хората в свой върховен приоритет. Това им позволява навреме да разкриват всяко отклонение от разрешеното поведение, което на жаргона на Щази се наричало – „негативно вражеско поведение“.

Редица проблеми като ниските екологични стандарти, засилващите се тенденции на нездравословно хранене, ексцесивната консумация на алкохол, недостатъчното спортуване и сравнително лошото медицинско обслужване са причината за по-ниската средна продължителност на живота на източногерманците в сравнение с гражданите на Федералната република. В годината на германското Обединение /1990/ животът на източногерманските мъже е бил средно с около две години, а този на източногерманските жени – с три години по-кратък от живота на западногерманците.

Броят на самоубийствата в ГДР също надвишава този в Западна Германия. Във ФРГ данните сочат средно ниво от 20 самоубийства на 100 000 души. В първите години на ГДР първоначалното ниво от 30 на 100 000 души спада до 25 на 100 000. След построяването на Берлинската стена и в годините на принудителната колективизация обаче броят на самоубийствата скача на повече от 30 самоубийства на 100 хиляди души, а в началото на седемдесетте години се стига и до траурния рекорд от 37 самоубийства на 100 000 души.

На световно ниво

Много хора намират в алкохола начин да „удавят“ тъжното си битие в условията на диктатура. Именно по отношение на консумацията на алкохол ГДР наистина достига световно равнище (3-то място в света през 1982 година). Подобни „постижения“ социалистическата държава успява да постигне само в още една друга област – спорта. Една година преди да престане да съществува ГДР, консумацията на твърд алкохол възлиза средно на 11 литра годишно на човек от населението. Най-голяма е била консумацията в групата на 35 до 45-годишните. За да избягат от действителността източногерманците прибягвали и до честа употреба на медикаменти – приспивателни и успокоителни вещества.

Недоволството си личи и по постоянно растящия брой на молбите за изселване и готовността на хората да се подлагат на лишения и репресии, за да получат заветния документ. Молбите, които обикновено включвали по повече от един кандидат нарастват от 8 400 през 1977 година на повече от 120 000 през 1989-та. Между 1961 и 1989 година източногерманските власти освобождават от гражданство общо 550 000 души, които по този начин получават право да се изселят на Запад.

Подаващите молби за изселване били смятани от режима за „вражески елементи“, подлагани на съответен стриктен контрол и наблюдение. Залезът на социализма в ГДР свидетелства за границите на тоталитарния режим: желанието на хората за свобода и благосъстояние може само временно да бъда подтискано с обещания за ново и по-добро бъдеще, заключава Клаус Шрьодер.

Диктатура, безправова държава

Близка оценка за бившата ГДР дават в свой документ и представителите на различни политически партии в Германия, включително и от Левицата (бившата ГЕСП от времената на ГДР). Там се казва, че ГДР е била диктатура и безправова държава. Липсата на честни и свободни избори де факто делегитимира държавната власт. С оглед на това, че управляващата върхушка от партийни кадри е влияела и направлявала всички важни обществени процеси по свое усмотрение, общественият строй не може да се дефинира като правов или справедлив. Толкова по-важно е в наши дни да не се омаловажава ролята на бившия тоталитарен режим и на репресивния апарат, поддържал сигурността в бившата ГДР.

 
 

Как да превърнем дома си в уютна соц квартира с бабешки дъх

| от |

Ако ви липсват добрите, стари времена, в които не се чудехме дали да обзаведем дома си в индустриален, винтидж, модерен, рустик, ърбан или комбинация от всичко-стил, винаги може да се върнете към добрия стар соц интериор.

Ще коства някои усилия, но с малко пари и повече находчивост, можем да се върнем към доброто старо жилище в късния соц и ранните години на свободата. Ето как:

Деколин

Зарежете латекса и модерните тапети с нишки от конски косъм в тюркоаз. Облепете стените в добрия, стар деколин. Дървен или вишневочервен от онзи степан мокет, за който се захващат коткитe.

Покривка на калинки с кристален пепелник върху телевизора

Ако телевизорът ви е с плосък екран и няма как върху него да се позиционират вещи – лошо. Трябва ви нормален телевизор, върху който да позиционирате покривчица с извезани калинки, върху която пък да се мъдри девствен кристален пепелник.

Зелени или сини плочки в банята

Изкъртете буржоазните сиви, черни т.н. плочки и налепете нещо в зелено или синьо. Нека плочките са еднакви на пода и по стените. Може да са монохромни или на малки кръгчета.

Жълто пластмасово канче в банята

Необходимо ви е за много неща. Ако на гости дойде куче, може да му сипете да пие вода от него. Като спре водата, може да слагате в него бързовара и да се поливате. А и за декорация не е лошо.

Боб в чиния с памук

Позиционирайте боба, заровен в мокър памук в чинийка, някъде на перваза. Скоро ще покълне и ще е много красиво. Тогава може да го преместите в кофичка от кисело мляко.

Мушката на балкона

Пластмасовите саксии с мушката в различни цветове са задължителен интериорен елемент в соц квартирката с бабешки дъх. Нали знаете, че в случай на констипация може да се прилагат и като разхлабващо средство? Съчетайте полезното с приятното.

мушкато

Булана на дивана

За никой не е тайна, че диваните се перат трудно. Едно петно – цял живот срам. Затова е добре отгоре да се сложи червена булана, която хем ще придаде соц излъчване на хола, хем ще предпази диваните от изцапване. Върху нея е добре да спи котка. По принцип може и губер, но е по-скъп.

99002970_1_800x600_bulani-gr-veliko-tarnovo_rev003

Ракия в бутилка от кока-кола с капачка от Fanta

Някои деца до ден днешен смятат, че кОлата всъщност е ракия.

Тежка секция със стъклени витринки с ромбчета

Добре е зад витринките да позиционирате най-хубавите чаши за чай, които не сте ползвали никога, както Вътре може да сложите кичури от първата подстрижка на децата.

Балатум и дантелени пердета в кухнята

Тази комбинация от по-грубовата текстура за пода с ефирната дантелена нежност по прозорците ще спечели овации от гостите ви.

Дистанционно в пликче

Знаете, че пликчетата на дистанционните не се изхвърлят, нали?

Порт манто върху кожена облицовка

105251553_2_171x132_portmanto-zakachalka-snimki_rev003

Печка Диана

83659648_1_585x461_pechka-elektricheska-diana-gr-gorna-oryahovitsa

 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.