Как се регулира кръгово движение

| от |

В средата се издига постамент, на него се поставя един лидер, а около него са предвидени обособени места за протести.  Допустимо е хората около постамента да си носят мегафони и да подвикват на колите вляво и вдясно да се въртят.

Така изглежда тази кампания в медиите.

Защото от една страна няма излаз към прави улици или магистрали, а от друга от време на време на шофьорите им притъмнява, заради кризисни възстановки, че токът не достига и трябва да направят място за тръби или реактори с портфейлите си.

Обикновено в центъра по препоръка на социолозите или други лица, се издига един. Той е уж неразпознаваем. Наоколо подреждат едни други, които по-късно получават думата, за да влязат във формата за излъчване.

Този в центъра има ослепителна прилика с Остап Бендер. А упражнението вероятно ще продължи до намирането на минимум 12 стола и максимум Златния телец.

И всичко това, заради мълчанието на социолозите. Защото все по-трудно може да се изчисли какво искат твърдите ядра. Защото намаляват и науката не ги хваща. Затова енергията отива за „следене” как вървят схемите за контролиран вот и обследване колко суровина за колко кебапчета има. Има и сценарна креативност – плати си сватба, получи гласове. Но тези сюжети ще ги гледаме след кампанията. В момента вървят автореклами за подгряване на публиката.

В интерес на истината схемата е възможна, защото телевизорите излъчват постоянен шум, достигащ до крясъци, от който нищо не става ясно. Защото медиите са не само с неясни собственици, но и често влизат в неясни съдружия.

Стара новост е и покупката и продажбата на лицензи за телевизионна дейност. Понякога в спешен режим, за максимум една до две кампании, чиято цел е да бъде намерен подходящ пълнеж за гласуване. А какви времена бяха някога, само вестници възникваха.
Но електоратът никога не е доволен и е дисциплиниран да е вечно лаком за забавления.

В миналите сезони имаше борба между телевизора и хладилника.
Някой изненадан има ли, че политиците ни излизат скъпи?

Едно е да си купиш вестник, съвсем друго е да си купиш лиценз за телевизия и кадри за нея. Все някой от кадрите ще ти гласува или ще предизвика съжаление, че е останал без заплата. И все някой ще се намери да го защити, а публиката ще прочете само заглавието.
Не на последно място обаче се случва, защото има участници в тези особени разпродажби, за които има публика. Публиката си мисли, че уж нищо не плаща, но това естесвено не е истина и затова е недоволна. А недоволството вече се купува и продава, но това не е престъпление.
Помните ли онези славни години, в които се спореше какъв формат на вестниците е по-удобен за четене в градския траспорт?

Тогава се наложи мнозинството, което твърдеше, че таблоидния формат е най-удобен. Сега не е редно да има изненадани, че таблоидното съдържание е най-удобно. Защото естествено формата определя съдържанието.

Следваща фаза в тази тъпа игра вероятно ще бъде вестник само със снимки и заглавия и емисии таблоиди по телевизорите.

И „Аз предупредих ли те?“ няма да бъде въпрос, който ще има кой да зададе.

В замяна на това в новините ще може да се вижда как този от постамента артистично пада, за да се върне като месия. Даже поради краткост, има шанс заснетото да влезе в международния обмен от страната, в която са постигнали съвършенство в управлението на кръговото движение.

 
 

Дженифър Анистън пусна парфюм във формата на сълза

| от chronicle.bg по БТА |

Дженифър Анистън заяви, че новият й парфюм Chapter One е вдъхновен от тийнейджърските й години.

48-годишната Анистън, прочула се с превъплъщението си в образа на Рейчъл Грийн в сериала „Приятели“, разкри, че съдържащото благоуханието стъклено шишенце с форма на сълза е повлияно от парфюмите на майка й Нанси.

„Това е женски микс с флорални, цитрусови и горски нотки, който е пленителен и същевременно достъпен – каза тя пред сп. „Пийпъл“. – Формата на сълза е вдъхновена от тийнейджърските ми години, когато вниманието ми бе привлечено от шишенцата с парфюми на майка ми.“

Актрисата освен това довери, че в тийнейджърските си години плескала лицето си с много грим, но по-късно променила вижданията си и сега смята, че красотата е вътрешна.

„Имаше години, в които използвах много грим, но по-късно си дадох сметка, че за мен красотата не е свързана толкова с косата и грима ми, колкото с това как се чувствам отвътре“, отбеляза Дженифър.

Това все пак не означава, че Анистън не използва козметика – тя предпочита розов лак за нокти и продуктите за красота на Шарлот Тилбъри.

 
 

Пинк оглави британската класация за албуми

| от chronicle.bg, БТА |

Пинк оглави за втори път в кариерата си британската класация за албуми.

Изпълнителката покори върха в седмичния чарт, след като от седмия й студиен албум „Beautiful Trauma“ за периода на отчитане са продадени 70 000 единици.

Пинк, истинското име на която е Алиша Мур, оглави за първи път британската албумна класация през 2008 г. с тавата „Funhouse“.

Второ място в седмичния чарт заема първенецът от миналата седмица Лиъм Галахър с албума „As You Were“. Следва рок музикантът Робърт Плант с новата си тава „Carry Fire“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от певците Ед Шийран с „:“ (Divide) и Бек с „Colors“.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)