Как португалецът Магелан обиколи Земята за Испания и света

| от |

На 20 септември португалецът Фернандо Магелан потегля под флага на Испания на околосветско пътешествие, завършило през 1522 г. и установило кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан, пише inlife.bg

В епохата на Средновековието познанията на Европа за останалия свят  били твърде ограничени.  А и тържествуващата църковна схоластика е предпочитала да държи в неведение, респективно в подчинение, масите. Всички знаем колко време и израстване е трябвало на човечеството, за да разбере, че земята е кръгла и се върти. Днес от позициите на глобалния нет и със скоростта на развитие на техниката и комуникациите, ни е малко трудно да си представим как се е случвало всичко и всъщност колко грандиозни крачки е трябвало да бъдат направени в името на познанието. За Европа от този средновековен период Азия представлявала  “земя на варвари”, а земите южно от Сахара населявани  с екзотични животни и странни хора. Далечните Индия и Китай смятали за “страни на изобилието”, обкръжени от “Великия океан”, с който свършвал света.
През втората половина на ХV век европейските мореплаватели и пътешественици откривали нови територии, острови и континенти, които коренно променили представите и познанията за Земята и света. Световната карта всеки ден се попълвала с нови места. Тези рискови пътешествия към непознатото били щедро прегръщани от европейските монарси, които гордо забивали своето знаме и влияние в новооткритите земи.
Силните тогава държави-мореплавателки – Испания и Португалия,  изпаднали в сериозен конфликт за подялба на Новия свят. След дълги преговори в 1494 г. било постигнато споразумение за “сфери на влияние”, които се определяли от меридиана, разсичащ Атлантическия океан. Всички земи, лежащи на 2000 км. западно от Африка, били предадени на Испания, а в източна посока- на Португалия. Но и двете сили така и не се примирили с това и идеята за търсене на западен път към Индия продължила да ги занимава.

Magellan_1810_engraving

Как да се заобиколи новооткритата суша – Америка? Има ли път и къде води той? Отговорите на тези въпроси се заел да даде Фернандо Магелан. И да, дал отговор на човечеството – осъществил първото в историята околосветско плаване, с което практически било доказано, че Земята е кръгла. Неоценим принос в развитието на науката!

Фернандо Магелан е роден около 1480 г. вероятно в Порто, Португалия в семейство на средно заможен португалски благородник. Срещата му с  Франсиско Серао, когато станал паж в португалския двор, изиграла решаваща роля в пристрастяването му към откривателството. Магелан и Серао започнали да служат в Морския департамент в Лисабон именно в годините, когато Великите географски открития били в своя апогей. Магелан бил вдъхновен от грандиозните открития на сънародниците си, а и по време на службата си научил много.

Една случка от живота му  довела до разрив на връзките му с Португалия и косвено, довело до великата експедиция под испански флаг, която му спечелила неувяхваща слава. Магелан бил несправедливо обвинен в корупция по време на работата си със затворниците и в незаконно присвояване. Португалският крал Мануел отказал да даде каквото и да е възнаграждение на Магелан за неговата дългогодишна служба на държавата. Както често се случва, станало „ползата от вредата”. Огорчен от липсата на признание, Магелан тръгнал да търси работа другаде. И ето, че Испания прегърнала предложените от Магелан услуги.  Всъщност той предлага на Краля смел план за достигане на Индия и Китай по западен път край южната част на Америка. Само два месеца след пристигането на Магелан в испанския двор крал Карлос дал съгласието си за експедицията.

Detail_from_a_map_of_Ortelius_-_Magellans_ship_Victoria

На 20.10.1519г. флотилията на Адмирал Магелан в състав от 5 кораба излиза от испанското пристанище Санлукар де Барамеда. Освен изследователската си тръпка, Магелан бил мотивиран и от обещанието  да участва в управлението на всички евентуално открити земи и съответно да стане почетен член на испанският двор.
Корабите, участващи във флотилията на Магелан били флагманът “Тринидад”, “Сан Антонио”, “Консепсион”, “Виктория” и “Сантяго”.

След като спряла на Канарските острови, за да натовари дървен материал и вода, плаването продължило към Бразилия. След 2 месеца стига бреговете на Бразилия и се отправя на юг покрай американския материк. През Март 1520г. корабите на Магелан хвърлят котва в пристанище Сан-Хулиян в днешна Патагония, за да прекарат зимата. По време на една разузнаваща експедиция, един от корабите –  “Сантяго” се разбил, а Сан Антонио” обърнал обратно към Испания. На 24 август намалялата флотилия на Магелан отплавала. След неуморно плаване, скоро Магелан открил пролива, който търсел. Аналите разказват, че когато видял западния край на широкия океан, Магелан паднал на колене и заплакал от радост. Когато “Тринидад”, “Консепсион” и “Виктория” се озовали пред спокойните води на океана, Магелан го нарекъл “Тихи” с надеждата, че той ще остане така спокоен през цялото им пътуване.

Щастливи от открития пролив, испанците продължили смело напред, но плаването ставало все по-тежко от липсата на прясна храна и скорбутът.  През Март 1521г. корабите на Магелан приближават Марианските острови, а след това достигат група острови, които в последствие са наречени Филипински.  Запасите били попълнени, а Магелан започнал да покръства островитяните. За съжаление, пренебрегвайки всички съвети, Магелан се включил в борбата между туземците и това му струвало живота.

С неговата смърт експедицията изгубила своя водач и за известно време целта си. “Консепсион” бил изоставен, а “Тринидад” и “Виктория” прекарали няколко месеца в  Молукските острови. Там били натоварени с подправки, но “Тринидад”, който вече не бил толкова здрав не могъл да отплава към Европа. “Виктория” поел по маршрута край нос Добра надежда.

На 6 септември, след пътуване изпълнено с много трудности и лишения, “Виктория” достигнала испанските брегове. Цената на това откритие обаче, била огромна. Четири от петте кораба били изгубени, а от над 230-мата души, отплавали от Испания, се завърнали едва 18. На борда не бил и Адмирал Магелан. Но именно той, с непоклатима вяра в постигането на целта си, с твърдото постоянство в нейното преследване и със силата на несломимата си воля, направил възможно първото околосветско пътешествие, което практически доказало, че земята е кръгла.

 
 

Пола Уилямсън ще се венчае с най-жестокия английски затворник

| от |

Популярната актриса от британските сериали Пола Уилямсън възнамерява да се венчае за един от най-закоравелите английски рецидивисти – Чарлз Бронсън, излежаващ доживотна присъда, съобщава в. „Дейли мейл“.

Това ще бъде третият брак за 64-годишния затворник. За своето 43-годишно пребиваване зад решетките той е успял да смени 120 места за изтърпяване на наказанията. По време на пребиваването си в тях 38 години той е излежал изолиран в единична килия. Бракът ще бъде сключен в затвора в Уейкфийлд.

„Въобще не съм си представяла, че животът ми ще претърпи подобен обрат, коментира актрисата. Любовта може да бъде зла, но Чарлз в никакъв случай не е чудовище! Ние искаме да бъдем нормална двойка и в деня на венчавката ни той няма да бъде затворник, а младоженец!“.

Бронсън направил предложение на Пола през месец февруари 2017 година. Истинското име на затворника е Майкъл Гордън Питърсън, но той се прекръстил на известния холивудски актьор и взел имената му за свой псевдоним. Първата си присъда той получава през 1974 година за въоръжен грабеж. Чарлз не веднъж е пребивал надзиратели и съкилийници, с което си спечелва славата на най-жестокия затворник в историята на Великобритания. През 2008 година излезе филмът „Бронсън“, разказващ за жизнения му път и в който Том Харди изпълни главната роля.

 
 

Най-богатите актьори, които не са актьори

| от |

Вчера списание „Форбс“ публикува списъка с най-високо платените актьори за 2017 година. Не е като да не очаквахме някои неща. Работата е в това, че когато те се открояват до такава степен, няма как да не ни избодат очите.

Фактът, че всеки един от 14-те най-високоплатените актьори печели повече от най-високо платената актриса е само едната страна на монетата. Тя показва очевидното неравенство при заплащането между мъжете и жените. Това не е новина, която идва като гръм от ясно небе – в Холивуд от много време се водят дебати относно дискриминацията на жените и сексизма.

Освен по чисто финансовия признак, двата списъка се различават и по друго: този с актрисите наистина включва актриси, докато в другия, актьорите в истинския смисъл на тази дума са малцинство. Виждаме Робърт Дауни Джуниър, Раян Гослинг, Том Круз и Том Ханкс, които могат да бъдат сложени в графата „изключения“. При жените пък е точно обратното. От изненадите е Дженифър Анистън(25.5 млн), чийто приходи идват основно от бизнес отношенията й с известни компании, както и от сериала „Приятели“, който все още й носи финансови постъпления.

От другата страна са актриси, които през последната (и не само) година се откроиха предимно с добрата си работа на екрана – това са Ейми Адамс(11.5 млн.), Джулия Робъртс(12 млн.), Кейт Бланшет(12 млн.), Шарлийз Терон(14 млн.), Мелиса Маккарти(18 млн.) и Ема Стоун(26 млн). Всички изброени имат немалко стойностни филми в кариерата си, това е сигурно. Сега нека сложим до тях съответните мъжки имена в челната десятка – Дуейн Джонсън „Скалата“(65 млн.), Вин Дизел(54,5 млн.), Адам Сандлър(50.5 млн.), Джеки Чан(49 млн.) и Марк Уолбърг, който стои на върха(68 млн.).

Приходите на тези актьори съвсем не идват от игра, а от други дейности, като продуцентство, рекламни кампании, търговия на чуждестранни пазари и бизнес отношения с големите компании. За всички е ясно, че съвременният актьор е стока, от която печелят много други хора. И всеки, дори най-добрите прибягват до реклами или странични източници на приходи. Тази година обаче списъкът с мъжете се състои предимно от популярни мускулести звезди, превърнали се в обикновена краткотрайна стока.

Тъжното в случая не са приходите на Марк Уолбърг, които тройно надхвърлят тези на Ема Стоун (която си ги изкара от „La La Land“, а не от „Transformers: The Last Knight“). Тъжното е, че двата списъка само подчертават проблемите на съвременния Холивуд – несправедливото възнаграждение на мъже и жени, царуването на блокбъстърите на широкия екран и ниското мястото на таланта в йерархията.

Нищо ново под слънцето, но това не прави картината по-приятна. Блокбъстъри е имало, има и ще има. Временни звезди без отпечатък върху киното също. Добри актьори и актриси е имало и ще има. Това просто е от онези гадни моменти на годината, когато хората, които гледат киното заради киното като изкуство, а не заради леснотодостъпното, елементарно забавление, си дават сметка, че качеството многократно отстъпва пред количеството. Повече от допустимото. И това е тъжно. 

 
 

Колите, с които Cadillac стана на 110 години

| от |

Нищо не е вечно. GM приключи с Oldsmobile, Pontiac, Saturn и Hummer, но Cadillac някак си тихомълком успя да се задържи. А днес, на 22 август, марката става на 110 години.

Това са 110 години, изпълнени със запомнящи се коли, лоши коли и посредствени коли. Но не са само едните или само другите (или само третите), от които историята и имиджа на една марка се определя. Тя се определя от всички заедно и затова в днешната ни галерия сме събрали най-добрите, най-лошите и един Cadillac, които е най-добрия!

И това са автомобили в продукция. Не броим концептуални коли, спешъли, президентски лимузини или папамобили.

 
 

История на слънчевите затъмнения – от драконите до Луната

| от |

В древността загадъчните слънчеви затъмнения са приписвани на свръхестествени причини. Смутени от изчезването на Слънцето посред бял ден, различните култури са се опитвали да обяснят феномена с намесата на божество, демон или зъл дух. Според китайците дракон е разкъсвал нашата звезда, според народа Шан в Азия – гигантска жаба я е поглъщала, а според викингите – Слънцето е ставало плячка на вълци, съобщава Франс прес.

Древните люде дори са правили опити да прогонят „нападателя“ – в Китай са вдигали шум, блъскайки по различни предмети, докато австралийските аборигени са разчитали на шамани да мятат отровни копия по него.

Дълго време слънчевите затъмнения са били възприемани като лоша поличба, казва Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество в Лондон. Трябва да мине доста време, преди човечеството да открие, че истинският виновник за изчезването на Слънцето посред бял ден е скромната Луна, която е 400 пъти по-малка от него. Въпреки това тя успява понякога да го скрие, тъй като се намира 400 пъти по-близо до Земята от Слънцето. Феноменът се наблюдава при почти съвършена подредба между трите небесни тела.

Слънчевите затъмнения са обект на изследване от хилядолетия. Между 700-ата до 50-ата година преди Христа древните вавилонци са ги описвали върху дъсчици.

Китайците внимателно са наблюдавали феномена, смятан за изключително важен за императора. Горко на онези, които не са успявали да ги предскажат. Заради това през 2137 г. преди Христа главите на двама братя астрономи, Хо и Хи, „хвръкват“.

Древногръцкият историк Херодот разказва как Талес от Милет е успял да предскаже слънчево затъмнение през 585 г., предотвратявайки битка между лиди и мидийци.

Астрономите обаче се съмняват, че Талес е разполагал със средствата да направи подобна прогноза в древни времена.

Едва през втори век от новата ера, благодарение на Птоломей, човечеството придобива познания за различните параметри, необходими за прецизно прогнозиране на слънчево затъмнение.

„По времето на Ренесанса, и със сигурност след изобретяването на телескопа и с появата на трудовете на Коперник, е трудно да се повярва, че много хора продължават да смятат пълните слънчеви затъмнения за страховити явления“, казва Маси.

Николай Коперник (1473 – 1543) допуска, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.

Едва през 17-и и 18-и век обаче учените и астрономи Йохан Кеплер, Исак Нютон и Едмънд Халей успяват наистина да „заковат“ механиката на Слънчевата система.

В наши дни астрономите вече са в състояние да прогнозират затъмненията с изключителна точност (под една секунда).
„Имайки предвид този факт, затъмненията могат да бъдат възприети като триумф на рационализма“, се посочва на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Въпреки всичко продължават да битуват някои суеверия, заради което на сайта на НАСА е поместен списък с „погрешни представи“ относно затъмненията. Сред тях са, че бременните жени не трябва да наблюдават феномена поради страх от увреждане на неродените бебета или че по време на слънчево затъмнение не трябва да се приготвя храна, защото може да бъде отровена от слънчевата радиация.