Как да преодолеем желанието да се харесваме на всички?

| от |

Били ли сте някога в ситуация, в която взимате дадено решение, а по-късно се оказва, че никой друг не смята, че то е било правилно? И увереността, която сте изпитвали до този момент, бавно, но сигурно се изпарява. Ако отговорът е „да“, то е добре да се запитате дали не сте от типа хора, които изпитват постоянно желание да се харесат на абсолютно всички. „Да имаме желание за одобрение от страна на околните е съвсем нормален акт, който се нарича социална адаптация. И в него няма нищо опасно, поне до момента, в който това желание започва да е в противоречие със собствените ни нужди и вътрешни граници“, разкриват психолозите.

Липсата на реална самооценка

Според специалистите, основният мотив хората да изпитват непреодолимо желание за одобрение от външна страна е неспособността им за реална самооценка, която да отсее кои са предимствата и недостатъците им. „Много от нас могат да се открият единствено в очите на околните, като така формират разбиранията си за правилно и неправилно спрямо това мнение. Това обсесивно желание за положителна реакция от околните често е признак за проблемни преживявания в детството, най-често при взаимоотношенията с родителите. Подобен типаж се формира в случаите, в които детето получава ласки и любов от тях единствено, когато е оправдало очакванията им. Постепенно то се научава, че заслужава щастие и радост единствено, когато удовлетворява очакванията на другите, без да се замисля за своите собствени нужди“, коментират психолозите.

Как да познаем дали сме подобен тип?

Ето и най-честите признаци, че сме хора, които търсят постоянно външното одобрение:
1. Склонни сме често да скрием истината, за да не обидим някой. Ако например, роклята стои отвратително на приятелката ни в магазина е по-вероятно да я определим като фалшивото „много добре изглеждаш“, отколкото като реалното „ужасно ти стои“.
2. Избягваме всякакви ситуации, които предполагат открит конфликт с непознати, защото се страхуваме, че подобно поведение ще бъде строго осъдено.
3. Допитваме се до съвет винаги, когато не сме сигурни как да постъпим в дадена ситуация. За нас е жизненоважно някой да потвърди, че решението ни е правилно.
4. Променяме често позицията си. Ако допреди минута сме вярвали, че нещо е правилно, то под влияние на околните, бързо започваме да се съмняваме в трезвата си преценка.
5. Редовно потъпкваме собствените си интереси – не отиваме на филм, който отдавна искаме да гледаме, като отдаваме предпочитание на желанието на приятел, близък и т.н. За нас е по-важно да угодим на хората около нас, отколкото на нас самите.
6. Почти винаги, когато вършим нещо, го правим с мисълта как то ще бъде прието. Например: ако готвим някакво ястие, се притесняваме дали то ще бъде харесано. Приоритет е да бъдем похвалени от другите, отколкото дали ще ни допадне на нас.
7. Чувстваме се обидени и засегнати, когато в разразен спор близките или приятелите ни не изкажат подкрепа в наша страна.

Голямата опасност

Основният проблем при търсенето на постоянно външно одобрение е, че построяваме живота си изцяло според вижданията и мнението на околните. Не вършим това, което ние харесваме и желаем и в даден момент се оказва, че няма как да постигнем щастие и удовлетвореност от себе си, просто защото не задоволяваме личните си нужди. Това води и до спад на личното самочувствие и недоволство от обкръжението ни, смятайки, че не получаваме нужното уважение.
„Най-лошото за един човек е да разбере, че дълго време е живял не своя собствен живот, а този на околните“, категорични са психолозите в това отношение.

we can do it

Как да преборим зависимостта си от чуждото мнение?

Всички специалисти са убедени в мнението, че хората ни уважават и харесват най-много, когато демонстрираме своята независимост и твърда убеденост в собствените действия. Истината е, че всеки човек поотделно формира принципите и житейските си нагласи под влияние на собствени ключови моменти от живота си, които няма как да са присъщи за друг. Увереният човек е естествен в думите и постъпките си и когато демонстрира, че няма никаква нужда от одобрението на другите, печели далеч по-лесно уважение и безпроблемно привлича интереса на хората към себе си. „Тайната е в разбирането, че ние всички имаме своите предимства и недостатъци и с нищо не сме по-различни от всеки друг. Затова и колкото по-малко зависим от чуждото мнение, колкото по-малко търсим симпатия и съчувствие за постъпките си, толкова по-добре е това за нас самите“.

Не е нужно да се борите с желанието си да угодите на хората, на които държите, но трябва да се научите да игнорирате техните интереси, когато те влизат в противовес и конфликт с вашите потребности, правила и морални граници. Само така ще формирате собствена самооценка, която ще ви направи удовлетворени от живота ви“.

 http://inlife.bg

 
 

adidas Originals представя „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

| от |

Superstar е емблематична обувка и за сезон есен/зима 2017 ще го отпразнуваме с колекцията „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

За да уловим духа на Superstar, се съюзихме с поколение млади хора, които променят света, използвайки креативността си.

Кампанията празнува автентичността и едно ново поколение, документирано от фотографката Nadine Ijewere. В своята работа Ijewere популяризира разнообразието и мултикултурализма, представяйки различна гледна точка към красотата и идеалите за красота в процеса. Ijewere залага своята автентичност и творчество в кампания.

В кампанията се включват таланти като активистката за позитивна нагласа към тялото Barbie Ferreira и активиста по въпроса с климатичните промени Xuihtezcatl Martinez. Участват и музикални таланти като Khalif Diouf и Kiran Handhi, както и скейтбордистката Rachelle Vinberg.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

Новите и старите на седмицата на модата в Милано

| от |

Нови таланти, търсещи своето място редом до утвърдени марки като „Москино“ и „Армани“, се очакват с интерес на започващата днес Седмица на модата в Милано, предаде Франс прес.

Програмата на модната фиеста включва около шестдесет ревюта и стотина презентации. Седмицата на модата в Милано ще започне с представянето на колекцията пролет/лято 2018 г. на модна къща „Гучи“, която процъфтява благодарение на дизайнера Алесандро Микеле, заел поста творчески директор в началото на 2015 г.

Очаква се през следващите няколко дни модните подиуми в Милано да греят във всички цветове на дъгата, както и завръщането на 90-те години в модните линии под формата на панталони с ниска талия и прави сака. Вертикалните райета също ще отбележат солидно присъствие.

Сред очакваните с интерес нови таланти е британският дизайнер Пол Съридж. Той ще представи първата си колекция, откакто тази година зае поста творчески директор на модна къща „Роберто Кавали“.

В Милано ще дебютират и съпрузите Люси и Люк Майер – новите творчески директори на модна къща „Джил Сандер“.

За първи път на Седмицата на модата в Милано ще се представят марките „Албино Теодоро“ и „Шийна“, както и младият южнокорейски лейбъл „Дъ-сириус“, впечатлил модния свят с футуристичните си творения.

Милано няма да е Милано без „тежката артилерия“ в модата – „Фенди“, „Ферагамо“, „Версаче“, „Прада“, които отново отчитат подем в продажбите след няколко трудни години, белязани от отдръпването на азиатския пазар, валутната нестабилност и терористичните нападения в Европа.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.