Късогледството на швейцарците

| от |

На референдума в неделя (09.02.) швейцарците решиха, че искат по-малко имигранти в страната си. Това решение би могло да им нанесе неочаквано големи щети, коментират експерти за Дойче веле.

sui

Швейцария остана незасегната от световната икономическа и финансова криза. Конюнктурата ѝ процъфтява – и то най-вече благодарение на интензивната външна търговия и на множеството висококвалифицирани специалисти от чужбина. Сега обаче решението, взето от населението на алпийската република, буквално погребва тези две опори на икономическото благосъстояние, смята Ралф Боп, директор на Германо-швейцарската търговска камара. „Голямата несигурност, която съществува в момента, засяга както работодателите, така и работниците. Те не знаят какво ще означава за тях взетото решение. Нещата трябва да бъдат уредени бързо, тъй като от гледна точка на инвестициите несигурността представлява истинска отрова за фирмите“, казва той.

Трудната задача на правителството

Призивът е отправен на първо място към швейцарското правителство, тъй като взетото от народа решение трябва да бъде приложено в рамките на следващите три години. Политоложката Щефани Валтер, професор по международни отношенения в университета в Цюрих, смята, че правителството е изправено пред доста сложна задача. „От една страна народът изпрати ясен сигнал с решението си, а и швейцарската Народна партия, предложила референдума, ще следи за неговото изпълнение. От друга страна обаче свободното движение на работна ръка е заложено в двустранните договори с Европейския съюз“, обяснява тя.

Към всичко това се добавя и т.нар. клауза „гилотина“, съгласно която всичките седем двустранни договора между ЕС и Швейцария губят своята валидност, ако дори и само един от тях бъде денонсиран. Според Ралф Боп в такъв случай последствията за швейцарската икономика биха били катастрофални. Той изтъква, че има и редица други области, в които съществуващите в момента облекчения биха отпаднали – като взаимното признаване на сертификати, търговията със селскостопански продукти или рамковото споразумение за научно-техническо сътрудничество.

Общият брой на споразуменията между ЕС и Швейцария в различни сфери на политиката и икономиката е 120. От особено значение е групата на „Двустранните споразумения II“, които се отнасят до правото за предоставяне на убежище и присъединяването към Шенгенското пространство. Сега и тяхната валидност би се оказала под заплаха.

Възможните решения

Щефани Валтер е убедена, че имиджът на Швейцария като отворена към света страна с глобално ориентирана икономика ще пострада сериозно. „Това ще е особено очевидно, когато става въпрос за инвестиции. Фирмите вече много по-сериозно ще обмислят решението си дали да изберат Швейцария или по-скоро някоя друга държава от ЕС“, казва политоложката.

Според нея пред правителството в Берн сега има два възможни изхода. „Единият е да бъдат определени толкова високи контингенти, които така или иначе да не могат да бъдат попълнени. Това обаче няма да съответства на намеренията на организаторите на референдума и ще е трудно приложимо във вътрешнополитически план. Вторият обсъждан вариант е определянето на високи контингенти за гражданите на държавите от ЕС за сметка на квотите за трети страни, което определено ще бъде болезнено за вторите“.

 

 

 
 

Забравихте ли Питър Куин?

| от |

През 2018г. се очаква новият, седми сезон на „Homeland“ („Вътрешна сигурност“), да се появи на бял свят, за радост на феновете на шоуто.

ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕРИ!

Шести сезон беше наситен с интриги, екшън, конспирации, човечност и заговори и в традициите на сериала бе съвършена експозиция на американската политика и безмилостните игри на ЦРУ и Белия Дом. Но най-драматичното, което се случи в този сезон, бе загубата на Питър Куин.

Когато обесиха Броуди, мислехме, че сериалът няма да е толкова добър без Деймиън Луис. Сега мислим същото за един „Homeland“ без Питър. Режисьорите обаче веднъж обориха съмненията ни и вярваме, че ще го направят отново.

От екранната смърт на героя на Рупърт Френд изминаха 5 месеца, но ние още го помним.

Ако сте го позабравили, припомнете си някои от най-добрите моменти на Куин в мемориалната ни галерия.

 
 

Еротични книги в добро кино

| от |

Минаха цели 10 дни, откакто трейлърът на „Петдесет нюанса освободени“ излезе онлайн. Вълнението от предстоящата развръзка на историята между Крисчън и Анастейжа, уви, за зло или за добро, не занимава целокупното женско население така, както го направи преди няколко години. Може би, защото сексът в продаваната като „хард еротика“ книга е сведен под хигиенния минимум за сметка на други,  по-тривиални неща.

Еротика на кино обаче има и, надяваме се, ще има и за в бъдеще, при това доста по-добра от онова, което Крисчън Грей и неговите анални топчета могат да предложат на драгия зрител. Пък и на читателя.

Затова днес на вашето зажадняло за секси игри внимание предлагаме пет еротични книги, които са адаптирани в обезпокояващи и силно еротични филми. В галерията горе.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Нов метод в борбата срещу рака

| от |

Учени от Израел съобщават, че са открили нов метод за борба с тумори, вдъхновен от височинните тренировки на алпинистите, пише в. „Дейли експрес“.

Стандартното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия. Авторите на настоящото изследване от института „Вайцман“ обаче смятат, че разработеният от тях метод може да предложи по-ефективно лечение на твърди злокачествени образувания.

Подходът напомня за височинните тренировки, които правят атлети и алпинисти, преди да посетят райони с понижено количество кислород.

Израелските специалисти са установили, че чрез лишаването им от кислород специфични клетки могат да бъдат тренирани да се борят с туморите по начин, сходен с подготовката за изкачване на голяма височина.

Въпросните клетки, известни като Т-клетки, са част от имунната система на тялото.

Изследователите са открили, че Т-клетките унищожават злокачествени образувания по-ефикасно, когато са лишени от кислород.

Впрягането на имунната система в борбата срещу рака е известно като имунотерапия. През последните няколко години методът вече е спасявал живота на онкоболни.

Преди Т-клетките са били отстранявани от кръвта на пациента, отглеждани в лабораторна среда и приспособявани да откриват и унищожават ракови клетки, след което са връщани в кръвообращението. Методът е сработил при някои видове левкемия и лимфоми, но не е давал успешни резултати в борбата срещу твърди тумори. Новият подход действа резултатно именно срещу тях, превръщайки имунните клетки в по-ефективни убийци. Лишените от кислород Т-клетки се борят по-успешно с твърди тумори, тъй като съдържат по-голямо количество разрушителен ензим, който прониква в раковите клетки и ги унищожава.