Късата памет на американците

| от |

Гражданската война в САЩ, Втората световна, Виетнам – това са големите войни в съзнанието на американците. Първата някакси се забравя, а в нея са загинали повече американски войници, отколкото във Виетнам, пише Дойче веле.

laba.ws_USA_Independence_Day

Много млади американци смятат, че Франц Фердинанд е супер – имат предвид музиката на едноименната поп група. Малцина обаче знаят, че ерцхерцог Франц Фердинанд е онзи австрийски престолонаследник, с чието убийство в Сараево започва Първата световна война. Младите не знаят и, че американците са дали огромни жертви в Първата световна война – 117 000 войници. „В рамките на няколко месеца в тази война са загинали повече американски войници, отколкото по време на десетгодишната война във Виетнам“, написа наскоро вашингтонският журналист Майкъл Мозтиг и заключи: „Ние знаем коя е забравената война между Гражданската и Втората световна, която се изплъзва от нашата историческа памет“.

Германската подводница в Мичиган

Почти забравена е и една военна реликва, която лежи на дъното на езерото Мичиган. След войната американците правят тур за овации със завладяна от тях германска подводница и тържествено я потопяват във водите на Мичиганското езеро. „Подводницата е добре консервирана в студената вода, само чака някой да я извади“, казва директорът на военния музей в Чикаго Кенет Кларк.

Саймън Лиянг от Чикаго е сред тези, които са чували за подводницата. Той следва история и иска да напише есе за Първата световна война. Но с голямо разочарование открива, че не може да намери достатъчно достоверни сведения в САЩ. „Ние, младите, трудно можем да разберем тази война. Училищата правят каквото могат, но в образователната ни система има големи пропуски“, казва той.

Обратите в политиката

Историкът Дейвид Кенеди отбелязва, че провежданият от Съединените щати курс е претърпял неколкократни промени. На първоначалния неутралитет е сложен край, след като през 1915 година германски подводници торпилират британския лайнер „Лузитания“ със 128 американци на борда и потапят няколко американски търговски кораба. И на 6 април 1917 година президентът Удроу Уилсън обявява с декларация война на Германия. Влизането на САЩ във войната катапултира страната на световната политическа сцена.

След победата над Централните сили, САЩ обаче бързо попадат отново в изолация. Дейвид Кенеди вижда причините за това в растящото разочарование на президента Уилсън от непримиримото отношение на европейските съюзници спрямо Германия. Както и в провалената инициатива на Уилсън за създаването на „Лигата на нациите“ – един вид предшественик на ООН. Американският конгрес не одобрява инициативата на президента. „Ние просто не бяхме готови да играем по-голяма роля в света“, казва Кенеди.

Хотдог вместо вурст

Максимален консерватизъм проявяват и обикновените американци. Дейвид Кенеди посочва, че след влизането във войната американците третират много свои съграждани от германски произход абсолютно несправедливо. А те не са имали избор, що се отнася до присъединяването им към армията. „Този, който не се сражаваше на страната на Америка, нямаше право да се нарича гражданин“, разказва Георг Глоцбах, чийто чичо е бил доброволец.

Американските власти смазват всички протести и съпротива срещу военната повинност. Комитетът за обществена безопасност изпраща агенти, които шпионират в църквите и заведенията. От уличните табели и от менютата в ресторантите са премахнати всички немски думи . Прочутият франкфуртски вурст принудително са превръща в хотдог. „Дядо ми имаше малък магазин за дрехи. След като започна войната, търговията замря напълно – американците отказваха да пазаруват от човек с германски произход“, казва Глоцбах.

Под британско и френско командване

Директорът на националния военен музей в Канзас сити Робърт Дъдли твърди, че американската армия не е била подготвена за активно участие в операции в Европа. Бившият полковник и ветеран от Виетнам разказва, че през 1917 година американските военни подразделения първоначално са били стационирани в „по-спокойни“ сектори. „До март 1918 година американските войски не влизат в истински боеве. Едва след поредната серия германски атаки, разпоредени от главнокомандващия германската армия Ерих Лудендорф, американските войници започват да се бият заедно с французите и британците, първоначално под тяхно командване“, казва той.

Влизането на Америка във войната допринася в решаваща степен за победата, смята Дъдли. Но акцентът в честванията на събитията сто години по-късно години трябва да бъде друг: „Всички войници са се сражавали в защита на родината си. И възпоменателните тържества не бива да славят победата, а да отдадат почит на героите, борили се за своите страни“, казва той.

 

 

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.

 
 

Почина Андрония Попова – Рони

| от chronicle.bg |

Вчера сутринта, след тежко боледуване, почина певицата Андрония Попова – Рони.

Тя беше вокал на „Насекомикс“ и „Help Me Jones“, а след това беше и част от българското суинг трио „Sentimental Swingers“. Участва и в създаването на „World Melancholy“ на „Блуба лу“, а песните й озвучават нови български филми като „Източни пиеси“ на Камен Калев и „Каръци“ на Ивайло Христов.

Рони беше майка на две деца, певица, инструменталист, преподавател и приятел. Работи като композитор и изпълнител в много български и международни, театрални постановки, кино и телевизионни филми и най-вече музикални албуми за пораснали и деца.
Тя беше и преподавател е в НМУ „Любомир Пипков“ в специалност поп и джаз. През годините участва в създаването на няколко групи, от които
най-основна и знакова за нея е „Насекомикс“, с която записва два студийни албума с авторски музика и текст, признати от критиката и публика в целия свят!

Надяваме се българската публика да почувства любовта, смелостта и свободата, която им инжектира.

Да почива в мир!

 

Мотото на Рони беше „Има два начина да изживееш живота си. Единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ (Айнщайн)

 

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)