Източна Европа мечтае за китайски инвестиции

| от |

0,,17254680_303,00

Букурещ,Михаела Родина от АФП

Китайският премиер Ли Къцян се срещна в Букурещ с 16 премиери от Централна и Източна Европа, желаещи да стимулират китайските инвестиции в техния район след известно забавяне в задвижването.

Този икономически форум Източна Европа-Китай се организира, след като Пекин и ЕС започнаха миналата седмица преговори по споразумение за инвестиции, което се очаква да им осигури по-добър реципрочен достъп до техните пазари.

„Срещата на върха в Букурещ ще даде възможност на страните от Централна и Източна Европа да разберат какво търсят китайците“, заяви за АФП ръководителят на румънско-китайската търговска камара, Габриел Гелмеджану, преди началото.

Ли Къцян, който е първият китайски премиер, който посети румънската столица от 19 години насам, бе придружен от ръководители на над 200 големи държавни и частни компании.

Стотици бизнесмени от Източна Европа се стараеха да привлекат тяхното внимание с цел инвестиции в енергетиката, транспорта и земеделието.

„Развитието на партньорство с Източна Европа е логична опция за Китай, тъй като това дава достъп до важни морски пристанища като Констанца /Румъния/ и Бургас /България/ за неговия износ“, обясни пред АФП икономическият анализатор Ръзван Оръшану.

„Страните от района имат високи нива на растеж и не толкова строги разпоредби, засягащи заетостта и визите“, колкото в Западна Европа, добави той.

В началото на периода след 2000-та година китайските инвестиции в района бяха почти нулеви. През 2010 г. те достигнаха 590 милиона евро, според Института за развитие на Централна и Източна Европа, който се намира във Варшава.

Търговският стокообмен между Китай и района се увеличи от 2,2 милиарда евро през 2000 г. до 30,2 милиарда евро през 2010 г., като Китай регистрира явен превес.

След кризата в еврозоната страните от Източна Европа с „техните хибридни икономики, по средата на пътя между нововъзникващите и развитите пазари…изглеждат по-динамични за инвестиране на китайския капитал“, посочи Институтът за развитие на Централна и Източна Европа.

Но година и половина след срещата на върха във Варшава, на която Китай обеща кредитни линии в размер на 10 милиарда евро, проектите се бавят.

Фондът за инвестиции и сътрудничество Китай-Централна и Източна Европа не отбеляза напредък.
Полша, която е втори партньор на Китай в региона, както и балтийските страни, Словакия и Чехия не станаха свидетели на сериозни китайски инвестиции от 2012 г. насам.

След дълги преговори Румъния постигна споразумение с Huadian Engineering за изграждане през 2014 г. на електроцентрала. Букурещ се надява да подпише договори за няколко милиарда евро за изграждане на два ядрени реактора в централата в Черна вода /Югоизточна Румъния/ и на други две електрически централи.

В България китайската компания Грейт уол мотърс откри завод за сглобяване в село Баховица през февруари 2012 г., с което стана първият китайски производител на автомобили, започнал производство в Европа. Но две споразумения с китайската компания Билд йор дриймс за сглобяване на електрически автобуси и за изграждане на технологичен парк бяха замразени.

Унгария, която стана свидетел на утрояване на китайските инвестиции от 2010 г. насам до 1,8 милиарда евро, изглежда е предпочитаният партньор на Пекин в района. Гигантите в областта на информатиката и телекомуникациите Хуауей и ЗТЕ, както и химическата компания Wanhua инвестираха стотици милиони в тази страна. Решението за предоставяне на разрешителни за пребиване на чужденци, които купят унгарски облигации на стойност 250 000 евро, бе насърчаващо, изтъкват анализаторите.

Съседна Сърбия, която не е член на ЕС, подписа предварително споразумение за изграждане на мост на река Дунав в Белград – първият инфраструктурен договор от такъв мащаб в Европа. Но други китайски проекти за строеж на магистрали в района се провалиха заради проблеми със заплащането на работната ръка или заради желание на китайците да доведат свои работници.

„Китайците искат да управляват проектите и настояват да имат държавни гаранции, но това не е възможно“, посочва Гелмеджану. И добавя: „Ако искат да разширят дейността си, те трябва да се адаптират към нашата система, към системата на ЕС“.

 
 

Кейли Куоко зарадва феновете си с голо видео

| от chronicle.bg |

Кейли Куоко зарадва феновете си и всички почитатели на женската красотата с видео, което сама заснема в гримьорната.

По някаква причина звездата от „Теория за Големия взрив” решила, че докато се преоблича, е перфектно време да извади телефона си и да заснеме видео.

Ние, лично, одобряваме.

В официалния си профил в Instagram – @normancook, Куоко рядко пуска толкова секси снимки или видеа, но за наше щастие, най-големите й фенове често запълват тази празнина.

Вижте някои от тях в галерията горе.

 
 

До половин година всеки ще има достъп до електронното си здравно досие

| от chronicle.bg |

Министерството на здравеопазването си е поставило за цел до половин година всеки българин да има достъп до електронното си здравно досие. Това обяви пред БНТ министър Николай Петров.

„Трябва да престанем с хартиените епикризи, хартиените рецепти и здравни книжки. Базата данни я имаме, кодовете за достъп са налични, но само 30 000 души са проявили интерес“, добави той. Мнението на проф. Петров е, че с електронните досиета ще се засили контролът върху дейностите, финансирани от здравната каса.

Иначе в самата каза догодина ще влязат над 400 милиона лв. „Повече пари ще влязат в системата на здравеопазването, но това изисква по-голяма отговорност. Моята отговорност виждам в тази посока – не просто да пестим пари, а рационално да ги разходваме и да има един момент, в който да кажем „за здравеопазване са необходими толкова пари и това да бъде защитимо…. Защото в момента се движим в омагьосан кръг: знаем, че за здравеопазване са нужни повече пари, но нямаме аргументите да кажем колко“, коментира здравният министър.

По думите му, клиничните пътеки ще бъдат преразгледани и по отношение на тяхното съдържание. Проф. Николай Петров обясни, че в тях трябва да бъде включен и трудът на лекаря, като той да се оценява по резултата му. Акцентът ще бъде поставен върху интереса на пациента и на второ място – върху този, който извършва лечебната дейност.

„Средствата по всяка от пътеките са определени през 2006 г., когато средната работна заплата беше 600 лева, сега е над 1000 лева. Процентът за заплащане на труда е все по-голям и това създава напрежение и стремеж да се правят повече пътеки, да се изкарват пари, с които да се защитят заплатите“, каза още министърът.

 
 

Плюс моделът точно копие на Джиджи Хадид

| от chronicle.bg |

Първо – искаме да уточним нещо. Нямаме си идея как изобщо понятие като „плюс модел“ съществува или защо, нито кой го е измислил, но от няколко години вече се насади в модната индустрия.

Светът обаче, някак си, свикна с това. А дори една лъжа, повторена 1000 пъти, се превръща в истина. Или поне така казваха старите хора.

Определяна като „плюс“, холандската моделка и блогърка Иза Изерман наскоро се прочу и с друго свое качество – удивителната си прилика със супермодела Джиджи Хадид.

А, ето и разликата – единият е супермодел, а другият – „плюс модел“. А уж се борихме срещу етикетирането…

Набедената за Instagram-двойничка също е със светли очи, но докато нейните са сини, тези на Джиджи бият по-скоро към зеленото. Косата й, разбира се, е руса, а устните й са дори по-плътни от тези на Хадид.

И двете са на 22, но според Иза тя прилича повече на по-малката сестра Хадид – на Бела.

„В началото някой го спомена в Instagram. Но когато започнах да работя с MiLK, те пуснаха снимка със заглавие „Новата закръглена Джиджи Хадид“, и чак тогава осъзнах, че може и да е истина“, споделя Изерман.

Снимкина Иза Изерман може да видите в галерията горе. на Намирате ли прилика?

 
 

Никита Михалков е вечният гений на руското кино

| от chronicle.bg |

Никита Михалков е най-известният жив руски режисьор и сред гениалните европейски режисьори. Филмите му са признати за световни класики, които подобно на Чеховите пиеси, могат да бъдат гледани по всяко време без да губят актуалност. Защото човешките копнежи са константи във всяка една епоха. А гениалните творци улавят тези копнежи в изкуството си и то става вечно.

Това правят Шекспир, Молиер, древногръцките философи, Чехов, Тенеси Уилямс … това прави и Никита Михалков. Разказвач на истории, познавач на човешката душа, смешен, сериозен, той може да бъде всичко. Филмите му са като старите албуми в къщата на баба ви. Те са интимните съкровища, към които от време на време се връщаме, за да си дадем равносметка, да си припомним кои сме, да потърсим обичта, която ни липсва, но поради тленността и течението на времето няма да усетим повече.

Никита Михалков е роден на днешната дата преди 72 години. Роден е в знатен дворянски род, бунтар от дете, той решава да се посвети на света на киното. Първият му успешен филм е за звезда от нямото кино, която избягва от Москва по време на Октомврийската революция, за да снима филм на брега на Черно море, надявайки се че кошмарът скоро ще приключи.

Филмът много точно описва напразните надежди на интелигенцията, която е длъжна да приеме суровата реалност. Оттогава той се превръща в галеникът на Руската култура. И има защо. Този творец се доближава максимално до Чеховия образ – такъв, който ни показва колко глупаво живеем и какви нетрайни химери са всичките ни стремежи и желания.

Ние ви предлагаме да си пуснете някои от нашите любими филми на Никита Михалков. Внимавайте как ги гледате – под повърхността се крият големи богатства.