Израелци, евреи, израелити

| от |

Каква е разликата между израелци, евреи и израелити? Хората, които участват в антиеврейски изстъпления, а такива не липсват и в Европа, явно не могат да осъзнаят, че не става дума просто за терминологичен спор, пише Дойче веле.

Как се наричат последователите на юдаизма? А евреите, които живеят извън Израел? И какво ни казва историята на този въпрос? Професор Михаел Бренер от университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, който е и директор на Центъра за израелски изследвания в Американския университет във Вашингтон, предлага някои отговори.

Какво е „Ерец Израел“?

Малко след създаването на държавата Израел през 1948 година, живеещият в Бостън еврейски философ Симон Равидовиц се обръща с необичайна молба към израелския премиер Давид Бен Гурион. Според Равидовиц, държавата трябва да се казва не просто „Израел“, а „Ерец Израел“, тоест – „Страната Израел“; или пък „Мединат Израел“ – „Държавата Израел“.

Философът обяснява предложението си така: вече от хилядолетия „Израел“ (или „Исраел“) е обозначение както за еврейския народ, така и за последователите на юдаизма. „Израил“ означава „Който се бори с Бога“ – това е името, което получава родоначалникът на евреите Яков, след като се бори с ангел или със самия Бог. Потомците на Яков влизат в историята с имената „деца на Израел“ или „народът на Израел“. Най-известната юдейска молитва „Шма Израел“ („Чуй, Израел“) се отнася не до държавата Израел, а до потомците на Яков, които практикуват юдейската религия.

Симон Равидовиц твърди, че ако новооснованата държава остане с името „Израел“, това ще доведе до много недоразумения, защото ще се заличи разликата между народ и държава. Освен това, продължава философът, няма как да говориш за израелци-мюсюлмани и израелци-християни, след като името „Израел“ се отнася само до хората, изповядващи юдаизма. След дълга преписка с Равидовиц накрая Бен Гурион все пак решава да остави предложението му без последствия.

„Защо не ни оставят намира?“

Допреди 1948 година също се водят продължителни дискусии за името на новата държава. Сред предложенията фигурират имена като „Цион“ и „Юда“. Основателят на политическия ционизъм Теодор Херцел в своите трудове често пише за „страната на седемчасовия труд“. Той мечтае за държава, която е образец за социално, техническо и политическо развитие, и си представя общество, където хората работят само по седем часа на ден: едно предложение, което през 19-ти век звучи направо сензационно.

За Херцел тази идея е толкова важна, че той проектира дори флаг за новата държава със седем звезди, които символизират седемчасовия работен ден. Впрочем, Херцел си представя, че държавата на евреите може да бъде създадена и другаде, не непременно в Палестина. Например – в Аржентина, Източна Африка или Кипър. За него не е толкова важно къде ще възникне държавата, важно е на фона на надигащия се антисемитизъм евреите да имат някаква алтернатива извън Европа.

През 1896 година той пише: „Навсякъде почтено се опитахме да се слеем с околните народностни общности и само да запазим вярата на своите отци… Не ни го разрешават. Напразно сме верни, а понякога дори прекалено пламенни патриоти, напразно даваме същите жертви в имущество и кръв като нашите съграждани, напразно се опитваме да множим славата на своите отечества в изкуството и науката, да множим богатствата им чрез търговия и транспорт. В тези наши отечества, където живеем вече столетия, нас ни навикват като чужденци… Защо просто не ни оставят намира? Не вярвам обаче, че ще ни оставят намира.“

Евреите са граждани на различни държави

Херцъл шокира германските, австрийските и швейцарските граждани от юдейско вероизповедание с твърдението: „Ние сме един народ. Един народ.“ Защото тези негови съвременници масово се чувстват именно германци, австрийци или швейцарци, за тях еврейството се изчерпва само с религията им. Нещо повече: доколкото е възможно, те гледат да избягват думата „евреин“, с която антисемитите през 19-ти век твърде много злоупотребяват.

Вместо „евреи“, мнозина от тях предпочитат да се наричат „израелити“ и по този начин на езиково равнище да покажат, че става дума единствено за верската им принадлежност към юдейството. Държавите също отчасти приемат това наименование. В Германия еврейските общности започват да се наричат израелитстки културни общности“, австрийските евреи основават „Австрийско-израелитски съюз“, а швейцарските евреи създават „Сдружение на швейцарските общини на израелитите“. Още по времето на Наполеон във Франция възниква „Централна израелитска консистория“.

Много от тези и сходните им обозначения се запазиха и след създаването на държавата Израел. Сбъдна се обаче прогнозата на Равидовиц: те наистина доведоха до недоразумения. Израелитските културни общности много често биват наричани „израелски“. През 1996 година тогавашният председател на Централния съвет на евреите в Германия Игнац Бубис беше официално поздравен от председателя на Централата за политическо образование за хубавата реч, произнесена от „неговия“ президент – имаше се предвид разбира се речта на израелския президент Езер Вайцман. Бубис лаконично отговори: „Моят президент Херцог винаги държи хубави речи“. По това време президент на Германия беше Роман Херцог.

Недоразумение или умисъл?

Равидовиц навярно има право. Името „Израел“ предизвиква най-различни обърквания. Сегашният проблем обаче далеч не е само семантичен. Когато в Париж антиизраелски демонстранти хвърлят камъни по синагогите, когато в Цюрих техните съмишленици искат да „щурмуват еврейския квартал“, когато във Франкфурт срещу равина се отправят смъртни заплахи, а в Берлин забраняват антиеврейски сборища, вече не става дума просто за някакво безобидно недоразумение.

Преди Втората световна война в Европа живеят около десет милиона евреи. Днес са останали едва милион и половина – 0,2 процента от европейското население, като броят им продължава да намалява. Тези хора са французи, англичани, руснаци, германци, швейцарци по националност. Те са част от обществото, в което живеят – и искат да останат такива. За разлика обаче от някогашните общности на израелитите, те знаят, че на света има държава, която ще ги приеме, ако се наложи. В днешна Европа не държавните управници, а улицата често налита на евреите. Разбира се, във всяка демократична страна е напълно легитимно да бъде критикувана държавата Израел. Мнозина евреи обаче са притеснени от факта, че обществото около тях не дава категоричен сигнал, че признава правото на съществуване на държавата Израел. И че не се разграничава достатъчно ясно от онези, които не признават това право. Европейските евреи добре знаят, че техните родители и деди можеха да бъдат спасени, ако още преди 70-80 години я имаше израелската държава.

Много европейски евреи имат роднини и приятели в Израел. Други пък прекарват там отпуските си. Това обаче не ги прави израелци. Те самите непрекъснато спорят помежду си за политиката на Израел. А в израелитските общности в Европа могат да се чуят точно толкова различни мнения по въпроса, колкото и в самото израелско общество. Така че нека проникнем отвъд привидностите и клишетата и да наричаме нещата с точните им имена.

 
 

Как да подобрим качеството на съня си

| от |

Експерт по фън шуй съветва да покрием огледалото в спалнята си или да го премахнем, за да се радваме на по-здрав сън, съобщи в. „Дейли мирър“.

Аманда Гиби Питърс е консултант по фън шуй в Далас, щата Тексас. Тя съветва хората с проблеми при заспиване да изпробват този малък трик в обзавеждането на стаята. Според нея огледалата са много вредни за съня и затова е добре да ги заместим с голяма картина или друг вид декорация.

Ако не можете да живеете без огледало в спалнята си, то поне го окачете на стена, която не е срещу леглото, съветва Питърс.

Според принципите на фън шуй съществува силна връзка между огледалата и лошата енергия, като те я отразяват и не позволяват на човека, лежащ в посоката на разпространението й, да заспи.

 
 

Британско семейство посрещна 20-ото си дете

| от |

Сю и Ноел Радфорд обявиха раждането на 20-ото си дете, което затвърди статута им на най-многобройното британско семейство, съобщи АФП.

Арчи, 11-ият син на семейството, се е родил тази седмица. Майката е на 42 години, а бащата – на 46.

„Казвахме си, че искаме три деца. След това ни стана приятно да има малчугани около нас и продължихме – обясни Ноел пред в. „Сън“. – Пристрастихме се, страхотно е.“

Двойката обаче каза, че не иска повече деца.

Сю и Ноел са били изоставени при раждането си и след това осиновени. Първото им дете се родило, когато Сю била на 14 години. Четири години по-късно сключили брак.

Семейството има собствена хлебарница. Те живеят в къща с десет стаи. Придвижват се с миниван с 15 места. Вече имат трима внуци от най-голямата си дъщеря Софи, която е на 23 години.

 
 

Mtel ще има ново име

| от |

Мтел ще има ново име, по желание на собственика си Telekom Austria Group. Компанията обявява, че променя стратегията си по отношение на марките и ще въведе единна политика за всички пазари, на които присъства.

Това бе съобщено в официално прессъобщение на австрийския телеком.

Новото име ще бъде A1 – по наименованието на марката в Австрия. Опитът с новото име е въведен първо в Словения и след успешното реализиране, австрийският телеком решава да го приложи и за другите си дружества.

Това са хърватските, сръбски и македонски оператори – VIP, беларуския Velcom и българския Mtel.

Въвеждането на единна марка ще струва 350 милиона евро на австрийския телеком, като това ще засегне финансовите резултати за следващите три години.

Общият брой на клиентите на Telekom Austria Group e 24 милиона души. Приходите на компанията за 2016 година са 4,21 милиарда евро

 
 

Как да разкараме приятелите си за 10 дни

| от |

Приятелството е като автомобила: вътре ти е уютно и сигурно, но ако не инвестираш в него и не го поддържаш, ще те остави в най-неподходящия момент.

Мнозина считат, че приятелството е важно за добруването на душата и спазват основните принципи на доброто приятелство. Звънят на приятелите си, не ги критикуват излишно, не им надуват главите пр. Ако сте от онези, другите, които имат приятели в излишък и искат да се отърват от тоя-оня, прочете долните съвети.

Те ще ви помогнат да се отървете от всеки, който е имал наглостта да ви се пише приятел:

Говорете само за себе си

Никога не трябва да забравяте, че ВИЕ сте най-важните. Бъдете прями, открити и себе си. Приятелите са за да слушат и да дават съвети, а не за да ви занимават с глупости. Приклещвайте ги по ъгли, барове и магазини и им говорете обилно, напоително и безпощадно обстоятелствено за всеки детайл от живота ви. Говорете с плам и страст, не спирайте. Ако видите приятелят да върти очните си ябълки в тиха паника и да търси изход, повишете тона с една, две октави, за да се фокусира. Може да се оттеглите едва, когато видите, че пие втория си аулин. И бъдете сигурни: било му е интересно и важно. Комуникацията с вас е дар Божи. И ВИЕ сте най-важните.

Сърдете се

Ако приятелите ви не знаят, че сте тънкообидни, значи не ви познават достатъчно, което само по себе си е достатъчен повод за една мощна, продължтелна, воняща сръдня. Добре е да се сърдите демонстративно, но да не разкривате причината. Така приятелят ще се чуди защо, аджеба, се държите като селски бек, което ще доведе до чувство за вина с неясен произход. Ако нямате повод за сърдене, винаги може да си създадете: не се обажда достатъчно, не пише достатъчно в Messenger, не пише достатъчно във Viber, не качва ваши общи снимки в Instagram, не ви пита всеки ден как сте с нервите, излязъл е с други приятели, без да ви покани. Хайде, поводите са пред вас. Само трябва да ги видите.

Критикувайте партньора/партньорката

Изтъквайте лошия му избор непрестанно. Акцентирайте върху лошите черти на човека до него без свян и притеснение и обяснявайте надълго и нашироко как това, тяхното, не е любов. В същото време е желателно тайно да пускате по някой фъндък на въпросния партньор/партньорка. Ей така, в случай че все пак приятелят ви послуша и се разделят. Никой не обича да е сам през зимата.

Не се обаждайте, чакайте да потърсят ВАС

Нали помните, най-важните сте ВИЕ. Затова недейте да си хабите минутите по телефона да звъните вие, скъпо е. Настоявайте вие да бъдете търсените и ако това не се случи, преминете към точка 2 и се сърдете.

Настройвате го срещу другите му приятели

Любовта е за двама, нали? Защо приятелството да е за повече? Ако Вашата най-добра приятелка си има и други приятелки, с които ходи на кафе, отделете време да се уверите, че Вие сте още на първо място. Обяснете как Диди не е много готина, защото сте чули от Ели, че май е казала нещо лошо за вас пред Лили. Докато се усетите, ще сте постигнали целта си и прителката Ви ще плаче на Вашето рамо. Дайте й 6 минути за рев, след което започнете да говорите за себе си. Не забравяйте да вмъкнете едно „Казах ти“.

Смучете енергия

Енергията е онази невидима измислица, която кара човек да се чувства удовлетворен, когато е в нормални дози, прави го параноичен психопат, когато е наднормена, и вяла, отчаяна останка от човешко същество, когато я няма. Убедете се, че може да въздействате на енергията на вашите приятели. Винаги може да я повишите с почерпка на едно вино, но избягвайте такива прояви на щедрост. По-добре смучете от чуждата енергия като прилепи в хипогликемия: правете го чрез досадни разговори по телефона, натяквания, обвинения, театрално-драматични изпълнения пред хора др.

Искайте помощ и услуги

Приятелството значи помощ. Очаквайте приятелите ви да ви се притичват на помощ всеки път, когато се нуждаете. Например: свършил ви е бензинът и се намирате между Пазарджик и Пловдив. Ами звъннете на приятел, де. Ако откаже да дойде да ви вземе, защото е на работа, отписвайте. Нямате нужда от такива „приятели“. Приятелите са и банка за безплатни услуги. Молете ги да дойдат до вас да ви закопчаят заялия цип, да ви донесат храна, когато сте гладни, искайте безсрочни заеми от по 2000лв., защото сте пред заплата, водете си детето при тях да го погледат за няколко часа, докато сте на масаж, помолете да ви вземат от Варна, защото не ви се прибира с автобуса, искайте назаем колите им, домовете им, гаджетата им, дрехите им и четките им за зъби. Приятелството е споделяне.

„…И зла измислица е личното пространство“

Беше го казал Атанас Далчев. Ама не за личното пространство, а за съществуването. Нищо. Приложете тази максима към приятелствата си. Ходете на гости без предупреждение през нощта, пияни като талпи. Издишвайте дима от цигарата си в носа на приятелите си. Гушкайте ги до синини с повод и без повод. Звънете по телефона в 4 сутринта, защото имате необходимост да си поговорите.

Избягвай трудните моменти

Приятелството е за fun. Ако приятел преживее лична загуба или му се случи нещастие, по-добре се оттеглете. Човек страда най-добре, когато страда сам.

Не канете приятелите по важни събития

Приятелите служат като удобен лост за възкачване в социалния живот. Ако ваш приятел ще ходи на събитие, което искате да посетите вие, не се свенете да се увиете около него като питон. Но и през ум да не ви минава да го/я каните на кръщенето на детето ви, на рождения ден на мъжа ви/жена ви, или просто така, на вечеря. Както обсъдихме вече, важните сте ВИЕ.