Изчезналите деца на Турция

| от |

Жертва на педофили, наркотрафиканти и търговци на човешки органи: годишно в Турция безследно изчезват хиляди деца. Най-застрашени са малчуганите в големите градове като Истанбул и Анкара, както и тези от бедни семейства.

И до днес Джевхер Кюпшъ се стряска когато чуе детски смях. Неговият син Байрам днес щеше да е в тийнейджърска възраст. Преди 7 години първокласникът изчезва докато си играе пред дома в един от бедните квартали в покрайнините на Истанбул. Оттогава от детето няма никаква следа. „Отдавна искаме да се махнем от това място. Но какво би станало, ако един ден детето ни се върне, а нас ни няма?“, разказва бащата, цитиран от Дойче Веле.

Свидетели твърдят, че се видели подозрителна кола. Но тази следа никога не е била проверявана от следователите, оплакват се отчаяните родители. Децата на богаташите се издирват с хеликоптери, а в нашия случай даже и кучета -следотърсачи не бяха използвани, казват с болка Джевхер и съпругата му Хюсна: „Разбрахме какво е да си беден. Това има значение, макар че всяко дете би трябвало да е еднакво ценно“, казват огорчените родители.

Също и Зафер Йозбиличъс е загубил близък – по-големият му брат изчезнал преди 21 години. Хора видели, как детето било напъхано в такси. Малко след това Зафер основава „Сдружението на роднините на безследно изчезналите“. Оттогава вече 20 години той обикаля страната със своя микробус, опитвайки се да попадне по следите на някое от

изчезналите деца. Броят им възлиза на около 1000 годишно. В някои от тези случаи сдружението успява да помогне – обикновено когато става въпрос за избягали от къщи деца и младежи. „В началото се опитвахме да открием следите само на нашите изчезнали близки, но постепенно започнахме да се ангажираме и с разяснителна дейност – предупреждаваме родителите за съществуващи опасности“, казва Зафер.

Мафия за търговия с човешки органи?

Голяма част от безследно изчезващите деца стават жертва на ужасно престъпление: „В Турция се извършват голям брой нелегални трансплантации на органи, а очевидно има и мафия, която търгува с човешки органи. Властите обаче досега не са успели да открият нищо конкретно“, казва Зафер. Според него най-много деца изчезват в големите турски градове като Истанбул и Анкара. На детските площадки могат да се срещнат и много деца без родители, включително на по 3 или 4 години. А една майка казва по този повод: „Има родители, които оставят децата си да играят сами чак до полунощ навън. За тях явно е важно децата да не са в къщи.“

Зафер заговаря няколко деца, преселници от Анадола, за да им разясни, че в големия град не е така безопасно както по родните им места. „Особено по-бедните семейства имат голям проблем да намерят кой да се грижи за децата им през деня, когато родителите са на работа. Обикновено те не могат да си позволят детска градина. Така децата им прекарват часове наред в игри на улицата и стават лесна плячка на престъпници. Всеки ден чуваме за случаи, когато деца за били заговаряни на улицата от непознати хора с различни предложения“.

Педофили, наркодилъри, търговци на човешки органи: опасността е реална. Благодарение на разяснителната дейност на сдружението на Зафер, все повече деца обаче научават за тази опасност. Междувременно турска рекламна агенция е решила да изработи плакати с ликовете на издирваните деца. Така те скоро ще се появят на билбордове из цялата страна.

 
 

Ваканция на ръба на лятото

| от |

Стигнахме до ден трети от нашето пътешествие из Североизточна България. За задача в този ден имахме да обиколим някои населени места, популярни с тяхната естествена красота. Без да губим време се отправихме към село Тюленово. Едно очарователно място с необикновено крайбрежие. Необикновено е поради факта, че тук, на мястото на пясъчните ивици, се намира един невероятен скалист бряг. Няма как да не харесате това място, след като видите различните красиви форми, които морето и скалите са създали заедно!

Това, което ме впечатли дълбоко за мен беше, че никъде досега, където и да съм бил, не съм почувствал такова спокойствие, каквото почувствах в Тюленово. Самото място те предразполага към идеална хармония със себе си. Много хора се питат защо това място носи такова име. Истината е, че преди време е имало стада тюлени, превиващи в пещерите, намиращи се в самите скали по брега. За съжаление, тюлени в наши дни не могат да бъдат видяни, тъй като видът е изчезнал от нашето крайбрежие по ред причини, но селото винаги ще носи спомена за тях.

 Полезна информация:

За да стигнете до село Тюленово, трябва да поемете по маршрута Варна – Шабла – Дуранкулак (по международен път Е87);

Ако сте фен на гмуркането или екстремните спортове, това е вашият рай.

Близки населени места: град Варна 82 км, град Добрич 70 км и град Шабла 12 км.

След приказното село Тюленово се отправихме към най-източната точка на България, нос Шабла. Освен, че това място се намира най-на изток, то притежава, може би, и най-красивия фар на България. Любопитно за този фар е, че е най-старият и висок у нас. Построен е и пуснат в експлоатация по време на Османската империя през 1857 г., с обща височина 32 метра. Той, и до ден днешен, остава символ за мястото. Също така, самата местност предоставя една неповторима панорама, на която може да се наслаждавате с часове.

4-min (1)

 Полезна информация:

До самия фар не може да се отиде понеже е военна зона;

До шабленския фар може да стигнете, вървейки по международния път Е87;

Близки населени места: град Варна 80 км, град Добрич 69 км;

С напредване на времето трябваше да потеглим към следващата набелязана цел. Но точно в този момент се появи налудничевата идея, че щом сме толкова на север в България и близо до граничен пункт, защо да не отидем в Румъния! Така и стана, насочихме се към граничен пункт Дуранкулак. След типичното чакане на опашка за преминаване през границата, „ стъпихме “ на румънска земя. Потеглихме към най-близкото румънско село до границата Иланлък/Вама Веке, за да го разгледаме отблизо и също така да видим как „ кипи “ животът в курортите на нашите съседи. Още на самия вход на селото станахме свидетели на един огромен поток от коли с румънци, които или се подготвяха да плажуват там, или да дойдат към България. Нямаше и двадесет минути и вече бяхме решили, че сме се нагледали достатъчно. Обърнахме и се отправихме с голяма радост към нашата родина.

 Полезни информация:

България и Румъния са членки на ЕС, съответно влизането и излизането от една към друга е лесно и бързо;

Не се нуждаете от румънска винетка. Без винетка може да се движите на север до град Мангалия включително. ВНИМАНИЕ! Винетките в Румъния са електронни. Тоест при закупуването на винетка ви регистрират винетка с регистрационния номер на вашата кола;

Като последен ден близо до морето бяхме решили крайната ни отбивка от морската част на приключението ни, да прекараме в Крапец. Този плаж е един от най-северните, но е специален с факта, че е последният девствен плаж на нашето Черноморие. Също така, пясъчната ивица се простира със скромните 7 км, което го прави един от най-големите по нашите земи. Ако искате да усетите коренно различна атмосфера спрямо другите ни курорти, това е мястото!

 Полезни информация:

За да стигнете до Крапец, трябва да се движите по пътя към Дуранкулак и на няколко километра преди границата с нашата съседка Румъния ще видите табелка, сочеща надясно. По този път се кара, докато стигнете стария къмпинг;

Мястото е изолирано и не е препълнено от плажуващи заради северното си местоположение. Перфектна дестинация за хора, които обичат спокойствието;

Близко до плажа се намира село Крапец, където може да останете да пренощувате;

Близки населени места: град Шабла 15 км и град Добрич 82 км;

Така завършва нашето приключение около Черноморието. С много незабравими залези, моменти с любими хора и най-вече мирис на море. Но това не е краят! Остават още два дни, за да достигнем финала на авантюрата. Затова последвайте ме в ден четири…

3-min (2)

 

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

И Кели Макдоналд се раздели със съпруга си

| от |

Актрисата Кели Макдоналд се разделила със съпруга си, музиканта Дъглас Пейн, съобщи Асошиейтед прес.

Крейг Барки, пресаташето на актрисата, уточни, че Макдоналд и Пейн са се разделили преди няколко месеца, но се грижат заедно за двете си деца. Те биха искали правото им на личен живот да бъде уважавано.

Кели Макдоналд, която е на 41 години, стана известна с филма „Трейнспотинг“. Тя се е снимала също в „Госфорд парк“, „Няма място за старите кучета“, в сериала „Престъпна империя“.

Дъглас Пейн е басист на шотландската група „Травис“.

 
 

Kои са най-опасните за мъжете пози в секса

| от |

Разгорещяването в леглото носи не само удоволствие, но е свързано и с рискове – ново проучване разкрива кои са най-опасните за мъжете сексуални пози, пише в. „Дейли стар“.

За целите на изследването, публикувано в сп. „International Journal of Impotence Research“, авторите му са оценили нивата на риск, свързани с различни пози в секса. Специалистите са изследвали 90 мъже на средна възраст 39 години, получили „фрактура на пениса“ по време на полов акт. Оказало се, че най-висок риск – в 41 процента от случаите, крие т.нар. „кучешка“ поза. Следва традиционната „мисионерска“ поза, отговорна за 25 процента от травмите на мъжкия полов орган. На трето място е позата „ездачка“.

Експертите отбелязват, че термините „счупен пенис“ и „фрактура на пениса“ са до известна степен подвеждащи, тъй като в мъжкия атрибут няма кост и реално органът не може да се счупи. Въпросните термини по-скоро касаят неприятно и силно болезнено огъване на пениса. То се случва само при ерекция и се състои в разкъсването на специфични тъкани. Първият признак за „счупен пенис“ е характерно „изпукване“, придружено от силна болка. Впоследствие атрибутът се подува.

Не всички подобни травми изискват хирургична намеса. Понякога са достатъчни налагането на пениса с лед и почивка. При всички случаи обаче пострадалият мъж трябва да се консултира с лекар, тъй като ако травмата не се лекува правилно, съществува риск от увреждане в дългосрочен аспект.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.