Историята на Добринище събира в книга 88-годишен съвременен будител и краевед

| от |

Историята, миналото и настоящето на Добринище от възникването на селището до ден днешен събира и разказва в книга съвременният будител и краевед д-р Тодор Петлов. Хората от Добринище с право нареждат своя съгражданин – 88-годишния лекар-педиатър и краевед д-р Петлов сред съвременните будители. Докторът е лекувал деца повече от 30 години преди да се пенсионира. Но освен като уважаван медик, той е познат сред земляците и приятелите си и като краевед, мъдър човек с енциклопедични познания, отколешен почитател на книгата и знанието, с домашна библиотека от 7000 тома, побрала цялата българска, европейска и световна класика.

Казва, че всяка книга, която е прочел, е негово лично притежание. Жертвал е какво ли не, за да притежава всяко едно томче от това безценно богатство, което му е помогнало да изгради своята здрава житейска философия, подчинена на изконни български добродетели и на почит към труда, науката и знанието. Написал е историята на църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Добринище.

Последната му книга, от която в навечерието на Деня на народните будители са излезли от печат първите екземпляри, е побрала историята на Добринище със забележителностите на селището, с неговите хора, с техния бит, обичаи и традиции, с най-заслужилите местни жители, работили на полза роду през годините и вековете. Създал е книгата на базата на записките, които си е водил през годините, на живите разкази на свои земляци, които търпеливо е записвал още от ученическите години.

Това е историята, миналото и настоящето на Добринище

Това е историята, миналото и настоящето на Добринище от възникването на селището, разказва д-р Петлов. Сега това е компактно селище, но в миналото е било разположено в няколко махали, включително и сред канарите на местността „Свети Никола”, където е имало древно поселение. Отразени са и резултатите от археологически разкопки и откритите при тях многобройни находки и свидетелства за древното селище.

Историята на църквата „Св. Св. Петър и Павел”, на още по-стария храм „Успение на Пресвета Богородица”, също може да се прочете в книгата, защото това е духовният живот на Добринище, казва авторът. Тук могат да се видят икони на Тома Молеров – изключителни произведения на религиозното изкуство, както ги определя д-р Петлов, и на други видни представители на Банската художествена школа като иконата на Свети Теодор, рисувана от сина на Тома Молеров. Показан е и старобългарски календар, и други ценни свидетелства за миналото и живота на хората от Добринище.

Тодор Петлов разказва, че от възрастните хора е научил най-много неща. От разговори с тях, които е записвал още в ученическите си тетрадки, е събирал ценна информация не само за живота и бита, но и много интересни истории за изяви на жени и мъже, които с поведението си са правели впечатление на всеотдайно отношение към труда, на всеотдайност към другите.

Самият той произхожда от обикновено селско семейство. Баща му бил много трудолюбив, инициативен човек. Тогава е било нормално като види човек свободна земя да започне да я обработва, за да произведе нещо. Майка му била също обикновена селянка, неграмотна жена. Израснали в това семейство трима сина и една дъщеря. Отдавна ги няма братята и родителите. Баща му си мечтаел единият син да бъде лекар, другият – съдия, третият – инженер. Тодор решил да завърши медицина. Сега почти цялата му фамилия е от тази гилдия. И двете му дъщери са наследили лекарската професия – едната е педиатър, другата – стоматолог. Зетьовете му са също лекари. Има трима внуци и едно правнуче, едната внучка е юрист и живее в Париж със семейството си.

В днешно време като че ли е намалял интересът към книгите

Докторът-пенсионер се тревожи, че в днешно време като че ли е понамалял интересът към книгите. „Индивидуално трябва да се подхожда към днешните деца, за да се захранят с любов към книгата, счита той. При нашето битуване трябваше, ако искаш да научиш нещо, да го прочетеш в книгата. Сега има такъв информационен поток, който е технически, електронен. Прави не толкова добро впечатление, че когато децата застанат пред компютъра и не остава в съзнанието им прочетеното. Когато човек е прочел нещо от книгата или гледа произведение на изкуството, остават по-трайни следи в неговото съзнание. А сега преминава просто тангенциално през неговото съзнание, вижда това, което иска да научи, но ако го питате след един-два часа много малко е останало от прочетеното в неговото съзнание”, споделя наблюденията си 88-годишният пенсиониран педиатър.

Духовността на българина не е изчезнала

Д-р Петлов обаче е убеден, че духовността на българина не е изчезнала. Не може да изчезне в съзнанието на един народ духовността, която той определя като степенно състояние. Един сеотдава повече на живота, друг обича други занимания.

„Ние в медицината даже казваме, че всеки човек си има принадлежност”, обяснява той. Човек, който пише примерно, е скрибанте, когато обича да говори – парланте, всеки си има своя слабост, предназначение, свое вътрешно его, което го реализира в живота. Аз например, макар че ми е селски произходът, имам отношение към книгата. Такова обожаване към книгата изпитвам, че винаги съм предпочитал чужда книга да не чета. Тя трябва да бъде лично моя. Правих извънредни усилия да я намеря, ако е рядкост, и винаги съм я намирал. Това беше едно духовно присъствие, едно желание да чета, да събирам. Което ми направеше по-голямо впечатление при четенето, или си го отбелязвах, или си записвах и така се запазваше в съзнанието ми това, което си заслужава. В миналото издаваха томовете на един автор изцяло. И цялата българска класика я имам, както и европейската. Величия като Толстой, Ерих Мария Ремарк или други европейски автори ги имам в пълни издания. Да не говорим за наши автори, за Иван Вазов или други представители на нашата духовност. Така че библиотеката ми е пълна и имам доста редки издания, които представляват литературен интерес”.

Според д-р Петлов съвременните будители са определено хора на творческия труд

Съвременните будители са хора, които трябва да дават пример. Те не работят, за да станат будители, те във всяко отношение искат да приложат знанието в практиката, в живота. Затова тези хора са по-редки, допълва пенсионираният медик. И се чуди защо от Добринище номинирали сега него за ежегодния приз „Будител на годината” в община Банско. Не се приема за съвременен будител и допълва, че пише за Добринище с едничката цел да остане за поколенията спомена за това място.

„Добринище е населено място, едно кътче в географията на България, което си има своите представители, тук има хора и родове, които заслужават да бъдат отбелязани и със своето трудолюбие, и със своята организация, и със своето успяване в живота, и със своята родова памет. Неслучайно в миналото, когато България, не е била така свободна, ние сме имали църковни настоятелства, в които влизат най-заинтересованите, най-просветените хора, които са били за пример с поведението си, с отношението си, и те съставляват една такава общност и стават ръководители на населеното място. Макар, че е имало османска администрация, те са съществували паралелно с официалната власт. Ето, това са хората, които са духовно издигнати, които и с поведението са правили впечатление”, обяснява д-р Петлов.

Образованият човек се ориентира по-добре и взема по-правилни решения в живота

Тодор Петлов е категоричен, че младите хора трябва да са образовани. Основно е знанието, когато човек се интересува повече, е по-доволен, ориентира се по-добре в живота, взема по-правилни решения и за устройване на собствения си живот, разсъждава той. И това не е за някакво битуване за определено време, това е за цял живот. Философията на доктора включва също разбирането, че човек трябва да бъде във всичко умерен, да води един умерен живот, като работи и върху своето нравствено възпитание и израстване.

За мен цветята и децата са всичко в живота

Дворът и домът на семейство в Петлови в Добринище са пълни с цветя. „За мен цветята и децата са всичко в живота, казва по този повод 88-годишният домакин. По отношение на природата и цветята съм не само голям любител, но и търсач. Което ми направи впечатление, искам да го имам. И няма цвете, което съм пожелал, да го нямам. Водя се още от ученически години от философията на Конфуций, който казва в молитвата си: „Господи, за да бъда доволен напълно, искам от теб две неща – една къща, пълна с книги, и една къща – пълна с цветя”. Това в живота си съм го реализирал и съм изключително доволен от себе си. Защото това ми създаваше грижи – отглеждането и на децата, и на цветята. Затова станах и педиатър. Грижите за децата са положителни, децата, когато се възпитават правилно, когато се грижим за тяхното здраве, изпълняваме нашата социална функция. Фактически създаваме нацията“, казва 88-годишният доктор, който се радва на трима внуци и едно правнуче. И отново подчертава, че е доволен от себе си, защото, което е желал, го е реализирал, сцената на много знания и с цената на много труд.

 

С Дарик 

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Милано – модерното предградие на Италия

| от Дарио Диониси |

Посетих Милано в началото на годината в един мрачен дъждовен ден, но точно това време ми показа автентичната атмосфера на града. Милано е един от онези динамично движещи и развиващи се градове, в които не се усеща колко бързо лети времето и не бива да се изостава от ритъма на града. Известен още като една от модните точки на света, Милано се е утвърждава като един от фаворитите за посещение от туристите.

“Малката” катедрала на Милано е една от най-красивите в света, в това няма спор. Тя е обградена и изрисувана в красив бял мрамор, който става още по-красив, когато е облян от слънчеви лъчи. Но защо я наричам малка? Ако помните от публикациите за Флоренция и Верона, повечето италиански градове имат въведен закон, в който забраняват да се строи нещо по-високо от катедралата. Не и в този случай! Милано, като най-бързо развиващия се град в Италия, има небостъргачи и други по-високи сгради, които скриват катедралата.

1-min

За посещението на катедралата имате две възможности: да се качите и да разгледате архитектурното разнообразие по балконите й и да се качите на покрива, който ще ви отвори гледка към града или да влезете вътре в самата катедрала. Повече детайли в полезна информация.
Аз, като любител на гледките от високо, предпочетох да се възползвам от изкачването на сградата. Опашките бяха километрични и нямах времето, за да си позволя да посетя и двете неща едновременно, но силно ви препоръчвам, ако вие имате тази възможност, да се възползвате.

Любопитен факт:

Знаете ли, че катедралата разполага с 3591 статуии и 135 кули. Като на тези кули са поставени мадоните.
Интересно е да спомена, че можете да си „осиновите“ една от мадоните, като заплащате чрез дарения поддръжката й.

Полезна информация:

Работно време на катедралата: Всеки ден 09:00 – 19:00;

Входа на катедралата е безплатен, но се изчаква опашка в натоварените дни;

Следващата значителна забележителност е в непосредствена близо до дуомото на Милано, става въпрос за уникалната по рода си Галерия Виторио Емануеле II. Тя представлява две улици, които се кръстосват под формата на латински кръст и всичко това е покрито под изрисувано стъкло и желязо.
Също така, това място притежава титлата на първия мол в света. Мястото набира бързо популярност и става любимо за срещи на граждани и туристи. В днешно време може да се насладим на многобройни ресторанти и магазини от висок клас. По фасадите забелязваме изобилие от изкуство. Като започнем от купола, където са изобразени под формата на мозайки континентите- Европа, Азия, Африка и Америка и около тях са поставени много статуи на видни артисти и учени от Италия.

IMG_20170430_095107-min

Полезна информация:

Мястото винаги е пълно и няма конкретен час, в който бих ви препоръчал да го посетите, освен рано сутринта. Но определено няма да го усетите така, както когато е пълно с хора и животът кипи; По четирите коридора на галерията са изобразени гербовете на 4 града- Рим, Флоренция, Торино и Милано. Казва се, че ако стъпите върху гениталиите на бика (гербът на Торино) и се завъртите три пъти, ще ви донесе много късмет;

За съжаление времето ми в града беше ограничено и това, на което наблегнах беше самата разходка в него. Нали знаете как всеки един град носи своите мисли, емоции и чувства и за да ги усетиш, трябва да му отделиш време и да се потопиш в него. Ето защо понякога е приятно само да се разходиш без определена цел и посока, без да е нужда да обиколите 10 музея за 2 часа и да забравите всичко, което сте видели, но да знаете, че сте го нащракали. Това, което направих аз бе да се разходя из културните паметници на града като: операта Ла Скала, статуята на Леонардо да Винчи, замъка Сфорцеско и арката на Мира.

7-min

Но преди да потегля и да си кажа финално ciao с Милано трябваше да посетя още едно място. А именно – Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Шедьовър, който си заслужава да се види на всяка цена! Тук е моментът да споделя, че бях истински късметлия, защото не си бях направил предварителна резервация, а в последствие се оказа, че има и месечна квота за билети за посещение. Но както и да е, взех последния билет за месеца в последния час за последната група за деня. (да, знам, истински късметлия съм!

Тайната вечеря (на италиански, L’Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител – херцог Лудовико Сфорца през 1498 г.. На картината е изобразена сцена на Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията.
Тя е изобразена върху стената на малката църква Санта Мария деле Грация, което е малко рисковано от гледна точка на това какво може да се случи във времето. А последната щета върху шедьовъра е нанесена по време на Втората световна война, на 15 август 1943 г., когато трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат.

Полезна информация:

Съветвам ви да си запазите билет поне три месеца по-рано! Билети може да си закупите от тук:
Влиза се в групи като те са максимум по 25 човека;

 
 

„Блейд Рънър 2049″ на върха на топ 10 у нас

| от chronicle.bg |

Създаденият по романа на Филип Дик „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ и римейк на едноименният филм от 80-те години – „Блейд Рънър 2049″ вече втори уикенд продължава да е най-гледаният в българските киносалони, сочат обобщените данни от тях.

Продуцираната от режисьора на първия филм Ридли Скот нова история по същия сюжет, в която играе и главния герой от тогава – Харисън Форд, е гледана от 26 201 зрители и има 301 702 лева за десетте дни от излизането си на екраните у нас.

На втора позиция е премиерният филм от миналия уикенд – „Вездесъщият“. Българският филм, награден вече със „Златна роза“ в пет категории, който поставя въпроса докъде стига личното пространство, с Велислав Павлов и Теодора Духовникова в главните роли, е гледан от 7 998 зрители и има 68 507 лева приходи за първите три дни у нас.

Трето място е за втората премиера от миналия уикенд – „Снежния човек“ по едноименния роман на Ю Несбьо. Криминалната история, свързана с разследването на загадъчни убийства, започнали при първия сняг, е гледана от 5 177 зрители и има 48 720 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за анимацията „Емоджи: Филмът“. Макар и вече над два месеца по екраните у нас, разказът за случващото се в един смартфон продължава да предизвиква интерес, като до този момент е гледан от 97 776 зрители и има 843 744 лева приходи.

На пето място сред най-гледаните филми е третата премиера за миналия уикенд „My Little Pony: Филмът“. Анимацията, създадена по едноименния телевизионен сериал отпреди седем години, разказва за приключенията на Сумрачна искрица, Ябълчица, Бързоногата дъгичка, Розовка, Срамежливка и Чаровница, като вече са я гледали 4 280 зрители и има 33 322 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На шесто място е римейка на едноименния филм от 90-те години на миналия век – „Линия на смъртта“. Историята за прескачането между живота и смъртта, в която играе и българката Нина Добрев е вече 17 дни по екраните у нас и за това време са я гледали 24 546 зрители и има 202 232 лева приходи.

На седмо място е българският „12 А“. Историята на учителката по литература Лина, която вече се е разделила със съпруга си и трябва да спечели доверието на новият си клас, е от пет седмици на екраните у нас и за това време са я гледали 51 959 зрители, като има 404 541 лева приходи.

Осмо място сред най-гледаните филми у нас е за „Lego Ninjago: Филмът“. Анимационният филм за шестте малки нинджи, които защитават своя остров Нинджаго, е гледан от 33 616 зрители и има 297 161 лева приходи за месец на екраните у нас.

На девета позиция е екшънът „Kingsman: Златният кръг“. Продължението на историята за елитните британски шпиони, които трябва да потърсят своите американски събратя за помощ, за да спасят повторно света, е от месец на екраните у нас и за това време филмът е гледан от 40 588 зрители и има 375 113 лева приходи.

Десета позиция е за комедията „Всички мои мъже“. Историята с Рийз Уидърспун, в която самотна майка с две деца приютява трима младежи, нуждаещи се от жилище, е гледана от 8 003 зрители и има 68 618 лева приходи.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.