„Ислямска държава“ засенчи Ал Кайда

| от |

Какво остана от бившето страшилище Ал Кайда? Докато „Ислямска държава“ е във възход, другата ислямистка групировка почти потъна в забвение. А това пренасочва радикалните почитатели на исляма, както и техните пари, пише Дойче веле.

Лидерът на Ал Кайда Айман аз Зауахири обяви във видеопослание, че групировката вече е стъпила и в Индия. Това показва, че Ал Кайда спешно се нуждае от успехи в съперничеството с „Ислямска държава“. Ал Кайда очевидно преследва една нова цел: създаването на „халифат“ на индийския субконтинент. Така терористичната групировка навлиза в един регион, който според Зауахири „първоначално е бил част от владенията на мюсюлманите, след което е окупиран, раздробен и разединен от неверниците“.

Идеята за създаването на „халифат“ е нова за Ал Кайда. Досега терористичната мрежа не преследваше подобна цел. Според Албрехт Мецгер, експерт по проблемите на ислямския свят, това се дължи на факта, че Ал Кайда сега се намира в съперничество с другата ислямистка групировка „Ислямска държава“ и е принудена да покаже, че е по-силна от нея. Това се налага, защото „Ислямска държава“ е на път да измести Ал Кайда в симпатиите на екстремистки настроените мюсюлмани.

Военните успехи на Ал Кайда са значително по-скромни от тези на „Ислямска държава“, която междувременно контролира обширни части от Ирак и Сирия. От няколко години насам Ал Кайда оперира предимно чрез регионалните си клонове в Йемен, в Магреба и в региона около Сирия. Тези подразделения на терористичната мрежа действат независимо от централата на Ал Кайда в Пакистан. В същото време обаче „Ислямска държава“ завладява територии и дори създава „халифат“, а това неминуемо води до съперничество“, казва Мецгер.

„Ислямска държава привлича повече радикални симпатизанти“

Териториалните успехи на „Ислямска държава“силно впечатляват мнозина потенциални джихадисти. Те са въодушевени и от идеята за „халифат“, която събужда асоциации за разцвета на исляма. Освен това „Ислямска държава“ разполага с огромни суми, натрупани с помощта на плячкосване, отвличане на хора и преди всичко от продажбите на петрол. Междувременно „Ислямска държава“ е най-богатата терористична организация в света, писа наскоро германското икономическо издание „Ханделсблат“.

Всичко това привлича нови симпатизанти и сподвижници. Ал Кайда не може да се похвали с подобни успехи. Независимо, че има постоянен обмен на бойци между двете ислямистки групировки, повече от ясно е, че „Ислямска държава“ в момента е по-привлекателният избор за много от джихадистите. Невероятната бруталност на „Ислямска държава“ в извършваните от нея обезглавявания, отвличания и изнасилвания, е нещо ново и очевидно доста впечатлява симпатизантите.

Ислямистите превърнаха тази бруталност в своя запазена марка, казва Албрехт Мецгер и допълва: „Когато убитият междувременно член на Ал Кайда Абу Мусаб аз Заркауи навремето започва с обезглавяванията, отвличанията и другите жестокости, от Ал Кайда разкритикуваха неговите методи. Междувременно „Ислямска държава“ използва целенасочено подобни средства в Ирак и Сирия, за да всява страх у хората и да сплашва противниците си“, допълва Мецгер.

За разлика от Ал Кайда, „Ислямска държава“ започна и битка срещу шиитите, които смята за „неверници“, също като християните и язидите. „Ал Кайда критикува подобни разбирания“, казва още Мецгер. Именно поради тези различия двете организации се отделиха една от друга през миналата година. Дотогава „Ислямска държава“ все още се наричаше „Ал Кайда в Ирак“. Двете терористични групировки имат различия и по отношение на дългосрочните си стратегии. Докато лидерът на Ал Кайда Айман аз Зауахири иска да концентрира джихадистката война само върху Сирия, водачът на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал Багдади разшири регионалното поле на действия значително.

Чия стратегия е по-успешна?

Дълго време двамата лидери спореха по въпроса чия стратегия е по-успешна. От средата на годината пътищата на двете организации се разделиха. В Сирия дори се стига до тежки въоръжени сблъсъци между Ал Кайда и „Ислямска държава“, казва Мецгер. „В Сирия „Ислямска държава“ води боеве и срещу бойци от Фронта „Ан Нусра“, който е представител на Ал Кайда за региона. Това разпали още повече съперничеството между двете групировки“, казва той.

Засега „Ислямска държава“ има ясно надмощие в този конфликт. „Изглежда Ал Кайда се оттегля от джихада в Средния и Близкия изток и прави опит да се концентрира върху Южна Азия“, пише вестник „Times of India“ по повод изявлението на Айман аз Зауахири. Експертите предполагат, че „Ислямска държава“ ще успее да завербува много привърженици и на Индийския субконтинет.

Вестник „Al-Hayat“ изказва мнението, че в дългосрочна перспектива възходът на „Ислямска държава“ може да бъде прекратен само със средствата на теологията. Според изданието има нужда от умереност както от страна на сунитите, така и от страна на шиитите: „Това е най-мощното оръжие, което може да унищожи „Ислямска държава“, заключава вестникът.

 
 

Гари Олдман се е оженил за пети път

| от |

Актьорът Гари Олдман се е оженил дискретно за пети път за писателката и изкуствоведка Жизел Шмит в Лос Анджелис преди няколко седмици, съобщи в. „Дейли мейл“.

Двамата са се сближили, след като Гари Олдман се е разделил с четвъртата си съпруга, певицата и актриса Алекс Идънбъро. Те се разведоха през 2015 г. след седемгодишен брак.

Гари Олдман премина заедно с Жизел Шмит по червения килим на кинофестивала в Торонто, където беше представен новият му филм „Най-мрачният час“, в който той е в ролята на Чърчил. Двамата вече са били съпруг и съпруга.

Гари Олдман е на 59 години. Първият му брак с актрисата Лесли Менвил продължава само две години до 1989 г. Втората му съпруга е Ума Търман. Третата е фотографката Доня Фиорентино. Актьорът има трима сина на възраст от 28 до 18 години от първата и третата си съпруга.

Сватбата е била в лосанджелиския дом на Дъг Урбански, мениджър на актьора.
Гари Олдман е казвал, че не се гордее с броя на браковете, но се надява да се учи от миналото.

 
 

Звездните двойки с най-голяма разлика в годините

| от |

След една възраст възрастта вече няма значение. 

Хората на киното знаят това. Например, Jay-Z е бил на 12 години, когато Бионсе тепърва се е раждала. Джордж Клуни е бил на 17, когато настоящата му съпруга Амал Клуни е проплакала за първи път.

В галерията ни днес ще обърнем внимание на няколко подобни двойки. Те са намерили любовта въпреки, а може би и именно заради, възрастовата си разлика.

На някои хора ще се стори изненадващо, че не само мъжете са по-възрастни от жените, но понякога и обратното се случва. Погледнете Хю Джакман. Изглежда щастлив.

 
 

Кайли Дженър очаква първото си дете

| от |

Кланът Кардашиян/Дженър е на път да се увеличи с още един член – най-младата звезда от риалити семейството Кайли Дженър очаква първото си дете, съобщават Ройтерс и Асошиейтед прес.

Според няколко източника 20-годишната полусестра на Ким Кардашиян чака рожба от приятеля си, рапъра Травис Скот.
Неназовани източници, цитирани от сп. „Пийпъл“, разкриват, че бебето трябва да се появи на бял свят през февруари.
Представители на риалити звездата не са отговорили на молбите за коментар.

Кайли Дженър и 25-годишният Скот Травис имат връзка от април, припомня Ройтерс

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.