Ислямистки „петък на гнева“ в Египет

| от |

Над 25 000 египетски войници са приведени в пълна бойна готовност за осигуряване на безопасността по време на масовите протести, които планират за днес ислямистите в рамките на обявения от тях „петък на гнева“. Министерството на вътрешните работи дадоха да се разбере, че ако се наложи, срещу участниците в безредици ще бъде използвано бойно оръжие, а подбудителите ще бъдат арестуван и изправени пред военен съд.

Очаква се привържениците на Салафитския фронт и забранената Асоциация“Мюсюлмански братя“ да излязат на улиците в Египет, „за да въстанат срещу военните и светските управници“ на страната. Основните им искания – „опазване на ислямската идентичност,“ въвеждането на шериата / ислямското право / и връщането на власт на Мохамед Мусри, отстранен от военните през лятото на 2013 година. /ТАСС.БГНЕС

 
 

„Различният език е различна гледна точка за живота.“ Федерико Фелини

| от |

В началото бе словото. Езикът е най-силното човешко оръжие. Владеенето на чужд език разширява хоризонта.

Все популярни твърдения. Никой няма да ги отрече. Някои ще ги приемат. По-малко ще ги разберат. Но само онези, които са се докоснали до огромното богатство на чуждия език, знаят за какво става дума. Само онези, които носят любопитството в себе си, имат жажда за живот, знаят какво е не само владеенето, но и самият процес по изучаването на език, различен от родния. Не, това не е просто стъпка към повишение в работата или бариера пред кандидатстването в университет навън. То е потребност.

Истина е, че езикът е врата към друг свят. Още един комуникационен канал. Приятна илюзия (а понякога и реалност), че имаме още една възможност да общуваме и да ни разберат. В днешното време на нарушена комуникация, дори на невъзможност да осъществим такава, той е свежа глътка въздух.

26 септември е Европейският ден на езиците, който се чества от шест години вече. Един от смислените европейски дни на „нещо“. Днес на фокус излизат стотиците езици, които се употребяват на нашия континент. Ден, в който е добре да си дадем равносметка колко голямо богатство притежаваме и обменяме всеки ден, всеки час, под формата на думи, на който и да е език. Защото с каквото и да се захванете, усещането е едно и също – само формата се мени. Английски, италиански, немски, френски, шведски, норвежки… който и да е. Това е вибрация в душите на всеки от нас, съответстваща си с мелодичността на съответния език, акцент или диалект.

В контекста на днешния празник на словото подбрахме цитати, които съдържат частица от важността на това да владееш чужд езици.

 

„Един език те вкарва в един коридор до живот. Два езика отварят всяка врата в този коридор.“

Франк Смит

 

„Никога не можеш да разбереш един език, докато не разбереш поне два.“

Джофри Уиланс

 

„Да владееш чужд език означава да имаш втора душа.“

Карл I, Шарлеман

 

„Тези, които не знаят нищо за чуждите езици, не знаят нищо и за своя собствен.“

Гьоте

4288

„Езикът е кръвта на душата, в която текат мислите и от която израстват.“

Оливър Уендел Холмс 

 

„Когато владееш чужд език, навсякъде си у дома.“

Едуард де Ваал

 

„Различният език е различна гледна точка за живота.“

Федерико Фелини

 

„Знанието на чужди езици е врата към мъдростта.“

Роджър Бейкън

roger-bacon

 

„Да учиш чужд език не е само да научаваш различни названия на едни и същи неща, а да възприемаш нов поглед над тези неща.“

Флора Луис

 

„Живееш още един живот за всеки чужд език, който учиш. Ако знаеш само един език, живееш само веднъж.“

Чешка поговорка

 

„Този, който говори един език,  е един човек. Който говори два езика, са двама души.“

Турска поговорка

 

„Учете чужд език, ако имате тази възможност. Може никога да не отидете в страната, където се говори, но познанията ви ще обогатят възприятията ви

за вашия собствен език или други езици.“

Гордън Б. Хинкли

ME.Hinckley.2.0306.AS.a Los Angeles, CA. Gordon B. Hinckley, (center) President of the Church of Jes
Getty Images
 
 

Нов робот може да изгражда молекули

| от |

Учени конструираха първия в света робот, способен да изгражда молекули.

Наномашините могат да използват малка роботизирана ръка, която премества и строи молекули. Новият робот предизвиква химически реакции в специално създадени разтвори. Той може да осъществява медицински мисии.

„Нашият робот е буквално молекулярен робот, изграден от атоми, точно както вие може да направите много обикновен робот от частите на конструктор Лего. Той изпълнява поредица от прости команди, които са програмирани по химичен път от специалист“, обяснява проф. Дейвид Лий, химик в университета на Манчестър.

„Точно както робота в завода, нашата версия може да бъде програмирана да поставя и прикрепя компоненти по различен начин. Тя изгражда различни продукти, само че в по-малък мащаб, на молекулярно ниво“, добавя проф. Лий.

Молекулярният робот може да се използва за ограничаването на загубата на суровини при различни производствени процеси.

Изследователите твърдят, че той може да ускори откриването на нови лекарства, да подобри енергийната ефективност и да изгражда малки по размер продукти.

 
 

Проф. Милан Миланов е уволнен от ”Пирогов”

| от |

Една от емблемите на „Пирогов“ – проф. Милан Миланов, е бил освободен със заповед на директора проф. Асен Балтов, съобщи Сега. Пред електронното издание проф. Миланов разказва, че е получил писмото, подписано от директора на спешната болница на 14 септември, а то е с дата 24 август.

„На 4 септември колеги от „Пирогов“ тайничко ми казаха, че съм освободен от работа. На същата дата се навършиха 41 години, откакто съм на работа в болницата. Директорът нито ме извика, нито разговаря с мен. Да застане очи в очи. Аз също не съм го търсил. С този човек няма какво да говоря. Той съсипва „Пирогов“, категоричен е проф. Милан Миланов.

Професорът твърди, че в спешната болница има напрежение сред медиците.

Новата идея на директора от 1 октомври в „Пирогов“ да се въведе докторски триаж, т.е млади лекари да стоят във фоайето и да насочват пациентите към кабинетите, проф. Миланов коментира така: „Първо е добре проф. Балтов да знае какво е триаж. Второ, младите колеги, специализантите са дошли в болницата да специализират медицина. Не да стоят във фоайето и да ги правят на митничари. Това е груба грешка“.

Вчера лекари и медицински сестри от „Пирогов“ изпратиха писмо до медиите, в което изразяват възмущение от работата на директора Балтов. Те го обвиняват, че раздува щата на администрацията, а заплатите там са по-високи от тези на медицинския персонал.

Милан Миланов работи в „Пирогов“ от 1976 г., като от ординатор стига до директорския пост.

Професорът е бил три пъти зам.-председател на Българския лекарски съюз, зам.-министър на здравеопазването в правителството на Филип Димитров и бивш общински съветник в СОС от групата на ССД. До освобождаването си бе началник на Централната реанимация на „Пирогов“.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.