Ислямисти взеха 170 заложници в хотел в Мали (обновена)

| от chronicle.bg |

Въоръжени ислямисти атакуваха хотел Радисън Блу в центъра на столицата Бамако в Мали. Полицията отцепва района.  Терористите взеха 170 души за заложници. Всички вече са освободени след спецакция, в която участваха и представители на френската жандармерия. 

Жертвите на терористичния акт, за който пое отговорност близка до „Ал Кайда“ организация, вече е 27. Полицията продължава с опитите си да неутрализира стрелците, които все още се намират на територията на хотела.

Властите в Мали официално потвърдиха, че трима души са загинали по време на атаката на мъжете с автомати. Първоначално се появи информация, че 20 души са освободени, но според национална телевизия на Мали, 80 от заложниците вече са пуснати. Сред тях са и петима служители на Turkish Airlines.Според информация от турските власти в хотела има още двама души от екипа на авиолинните, които не са освободени.

„Ер Франс“ съобщи, че 12 служители на авиокомпанията също са били сред заложниците, но вече са изведени от хотела.

Френският президент Франсоа Оланд изрази солидарност и подкрепа към Мали. Той призова френските граждани, които се намират в страната, да бъдат бдителни.

В хотела е и гвинейският изпълнител Секуба Бамбино. В хотела има и поне седем китайски туристи.

Освободен заложник разказва, че е чул един от нападателите да говори на английски. Друг разказва, че в хотела все още има много заложници, а в лобито – тела на загинали.

 

Първоначално се появи информация за изстрели от автоматично оръжие от стая 190 в хотела. Хотелът е популярен сред чужденците, които идват да работят в Мали. Страната е наричана още френския Судан.

През август ислямисти убиха 13 души, включително и петима служители на ООН, по време на обсада в хотел със заложници в централния малийски град Севаре.

Мали е бивша френска колония. Френските сили навлязоха в страната след като Ал Кайда заплаши с атентати в столицата през януари 2013 година. Това се случи след като ислямистите превзеха северната част на страната.

Американското посолство в Бамако съобщи в Туитър, че е „уведомено за стрелбата в хотел Радисън”. Всички американски граждани са  призовани да се евакуират и да се свържат със семействата си.

Според АФП драмата се разиграва на седмия етаж на хотела. Джихадистите стрелят в коридора. Полицията е обградила хотела. Блокирани са всички пътни артерии в квартала. Собствениците на хотела твърдят, че двама души са заключили в сградата 140 гости и 30 служители.

 
 

Дженифър Анистън пусна парфюм във формата на сълза

| от chronicle.bg по БТА |

Дженифър Анистън заяви, че новият й парфюм Chapter One е вдъхновен от тийнейджърските й години.

48-годишната Анистън, прочула се с превъплъщението си в образа на Рейчъл Грийн в сериала „Приятели“, разкри, че съдържащото благоуханието стъклено шишенце с форма на сълза е повлияно от парфюмите на майка й Нанси.

„Това е женски микс с флорални, цитрусови и горски нотки, който е пленителен и същевременно достъпен – каза тя пред сп. „Пийпъл“. – Формата на сълза е вдъхновена от тийнейджърските ми години, когато вниманието ми бе привлечено от шишенцата с парфюми на майка ми.“

Актрисата освен това довери, че в тийнейджърските си години плескала лицето си с много грим, но по-късно променила вижданията си и сега смята, че красотата е вътрешна.

„Имаше години, в които използвах много грим, но по-късно си дадох сметка, че за мен красотата не е свързана толкова с косата и грима ми, колкото с това как се чувствам отвътре“, отбеляза Дженифър.

Това все пак не означава, че Анистън не използва козметика – тя предпочита розов лак за нокти и продуктите за красота на Шарлот Тилбъри.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Плюс моделът точно копие на Джиджи Хадид

| от chronicle.bg |

Първо – искаме да уточним нещо. Нямаме си идея как изобщо понятие като „плюс модел“ съществува или защо, нито кой го е измислил, но от няколко години вече се насади в модната индустрия.

Светът обаче, някак си, свикна с това. А дори една лъжа, повторена 1000 пъти, се превръща в истина. Или поне така казваха старите хора.

Определяна като „плюс“, холандската моделка и блогърка Иза Изерман наскоро се прочу и с друго свое качество – удивителната си прилика със супермодела Джиджи Хадид.

А, ето и разликата – единият е супермодел, а другият – „плюс модел“. А уж се борихме срещу етикетирането…

Набедената за Instagram-двойничка също е със светли очи, но докато нейните са сини, тези на Джиджи бият по-скоро към зеленото. Косата й, разбира се, е руса, а устните й са дори по-плътни от тези на Хадид.

И двете са на 22, но според Иза тя прилича повече на по-малката сестра Хадид – на Бела.

„В началото някой го спомена в Instagram. Но когато започнах да работя с MiLK, те пуснаха снимка със заглавие „Новата закръглена Джиджи Хадид“, и чак тогава осъзнах, че може и да е истина“, споделя Изерман.

Снимкина Иза Изерман може да видите в галерията горе. на Намирате ли прилика?

 
 

Режисьорът Джеймс Тобак беше обвинен в сексуален тормоз от 38 жени

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор и сценарист Джеймс Тобак, който бе номиниран за „Оскар“ за най-добър сценарий за филма „Бъгси“, е обвинен в сексуален тормоз от 38 жени.

Според в. „Лос Анджелис таймс“ обвиненията към Тобак са отправени от млади мимичета, най-вече студентки, колежанки и ученички, които той срещал по улиците и в паркове в Ню Йорк. Тобак завързвал разговори с тях и им обещавал да ги направи холивудски звезди. Момичетата уверяват, че по време на прослушванията станали жертви на сексуални посегателства от негова страна.

Нито едно от тях не се е оплакало в полицията. Тобак отхвърли всички обвинения. Той заяви, че никога не се е срещал с тези жени, а ако случайно някога ги е срещал, не ги е запомнил. Тобак отбеляза също, че през последните 22 години е било физически невъзможно да се държи по описания от въпросните жени начин, защото има диабет, а и сърдечни увреждания, които изискват приемане на лекарства.

72-годишният Тобак е работил като режисьор, сценарист или продуцент над повече от 10 филма, сред които „Черно и бяло“ (1999) с Робърт Дауни младши и Клаудия Шифър и „В опасност“ (1983) с Настася Кински. Първият му сценарий е за филма „Комарджията“ (1974) с Джеймс Каан. През 2014 г. беше заснет римейк на същия филм с участието на Марк Уолбърг и Бри Ларсън.

Тобак е също режисьор и сценарист на „Свалячът“ (1987) с Робърт Дауни младши и Моли Рингуолд, „Две момичета и едно момче“ (1998) с Дауни младши и Хедър Греъм. Той засне документалния филм „Тайсън“ за боксьора Майк Тайсън.