Иска ли Швейцария имигранти?

| от |

Ще ограничи ли Швейцария достъпа на имигранти? Това ще се решава на референдум в неделя (09.02.). Швейцарската народна партия твърди, че има масов наплив на чужденци, който трябва да се спре, предава Дойче веле. А какво мислят швейцарците?

0,,17415692_303,00

Само индийското население расте с по-бързи темпове от швейцарското – с тази аритметика популистите в страната се опитват да си осигурят липсващите проценти. Няма съмнение, че Швейцария е привлекателна за имигрантите, които в момента са 24 процента от населението. Повече има само в Люксембург – 40 на сто. За сравнение – в Германия те са само 8 процента. Швейцарската народна партия бие тревога, че годишно в страната се заселват 80 000 чужденци, тоест – възниква по един малък град. В резултат от това, твърдят привържениците на ограниченията, влаковете в Швейцария са претъпкани, пътищата са задръстени, природата се разрушава, социалната система е претоварена, а работните места на швейцарците са заплашени.

Първите три аргумента са доста спорни, а колкото до работните места – според съюзите на предприемачите (които влагат милиони, за да осуетят инициативата) страната се нуждае от квалифицирана работна ръка, каквато предлага трудовият пазар в ЕС. Тук трябва да се уточни, че от 1999 година Швейцария има споразумение с Евросъюза за свободно придвижване на хора. Това споразумение е част от пакет с други договорки, и ако Швейцария едностранно ограничи достъпа на европейски граждани, както предлагат консерваторите, останалите споразумения с ЕС също автоматично ще се прекратят. Председателят на Еврокомисията Барозу вече предупреди, че тъкмо благодарение на тези споразумения Швейцария има свободен достъп до 500-милионния европейски пазар и че всяко трето работно място в страната зависи от търговията с ЕС.

Дискусии за българите и румънците (Съвместно с предаването „Светът е седем“ на БНТ)

Тук става дума отново за свободата на придвижване за гражданите на Евросъюза, за правото им да работят в други страни, включително и в Швейцария. Има обаче една разлика. Граждани от ЕС могат да се заселват където си искат на неговата територия, в Швейцария обаче – само ако имат работа. В крайна сметка работата опира до социалните помощи. Дискусията в Швейцария набра скорост тъкмо покрай споровете най-вече в Германия и Великобритания около правото за свободно придвижване на българи и румънци. В Германия и Великобритания от месеци се води истинска политическа и медийна битка на гърба на българите и румънците.

Британският премиер Камерън и най-вече популистката Британска партия на свободата /ЮКИП/ искат да ограничат достъпа им до социалната система в страната. На сходна позиция са и политици от Християнсоциалния съюз на Германия /ХСС/, който участва в правителството. Главният въпрос гласи: имат ли право тези пришълци на помощи за безработни, ако не са работили нито ден в страната? Опасението зад този въпрос е, че десетки хиляди бедни хора от България и Румъния ще нахлуят в страните от ЕС само заради детските надбавки (на които имат право) и помощите за безработни, около които в момента се спори. Отделните държави в ЕС засега решават този въпрос „на парче“, окончателна яснота може да даде само Европейският съд, защото в случая общоевропейските разпоредби са по-силни от националните.

В този смисъл проблемът с имигрантите излиза на преден план най-вече покрай евроизборите през май. Той се превръща в централна предизборна тема както в Германия, така и във Великобритания. Според допитванията в редица европейски страни, в бъдещия Европейски парламент ще влязат над 20% депутати от антиевропейски партии, които паразитират тъкмо върху страховете на хората за работните им места и за социалните им системи. Това принуждава и проевропейските партии, каквито например са управляващите в Германия ХДС и ХСС, да се съобразяват с тези страхове и предразсъдъци, ако искат да запазят досегашното си присъствие в Европарламента. С две думи, в цялата работа има много повече политически сметки, отколкото реална оценка на ситуацията. Същото, впрочем, важи и за референдума в Швейцария, където Народната партия видимо игнорира реалните факти и обслужва смътните интуиции на част от избирателите.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?

 

 
 

Защо американците пишат датите по този начин?

| от chronicle.bg |

В САЩ форматът на изписване на датите започва с месеца, после деня и накрая годината. Тази подредба е доста любопитна и неразбираема за останалата част от света, където йерархията е ден/месец/година. В някои държави като Китай, Корея и Иран, този ред дори е наобратно – година/месец/ден.

В крайна сметка никой не знае защо американците слагат първо месеца. Една хипотеза е, че сравнително често най-важно е да се знае първо месеца, за да се изгради контекст. За нея обаче няма особено силни доказателства. Допълнително объркване внасят честите случаи, в които в един и същ документ авторът изписва датите и по двата начина – американския и стандартния.

Освен да спекулираме с различни версии и причини, не можем да направим много, но поне знаем със сигурност, че това изписване се използва в САЩ, откакто въобще има САЩ.

500px-US-original-Declaration-1776

Един от най-ранните документи, където можем да видим американския начин на датоизписване, е самата Декларация за независимост на Съединените американски щати. Върху нея ясно се вижда „Юли 4, 1776“. Основателите на новата държава са били фенове на този формат, защото можем да го видим и на редица други документи от онова време, включително и на Конституцията, подписана от 38 делегати на „Септември 17, 1787“.

Световният модел обаче също се среща в документи от това време. Въпреки това, до последната четвърт на 19 век Марк Твен предпочита да изписва първо месеца в датата, както и журналистите, отразили потъването на Титник.

Така, бавно, малко по малко, до втората половина на 20 век този метод става стандартен за държавата.

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.