Интервю с Мартин Шулц: как Европа да стане по-близка за хората

| от |

„Не е ли по-скоро вярно, че Европа обръща гръб на хората?“ – този въпрос на една датчанка по време на дебат за това защо хората се дистанцират от Европа остава в съзнанието на Мартин Шулц в продължение на месеци. „Това изречение наистина ме развълнува“, заяви преизбраният председател на ЕП в интервю. „Може би не е вярно, но трябва да го приемем сериозно, иначе Европейският съюз ще се провали.“

20140709PHT51969_original

Мартин Шулц е първият председател на ЕП, който получава втори мандат на поста, и той е решен да го използва, за да приближи Европа до гражданите. За него същността на ЕС не е изграждането на най-големия единен пазар в света, а осъществяването на положителни промени в ежедневието на обикновените хора. ЕС трябва да обърне внимание на страховете на хората, за да даде отговор на евроскептицизма и екстремизма.

Социална справедливост

„Разделението между богатите и бедните в Европа се увеличава“, заявява г-н Шулц. „Все повече хора работят в несигурни условия, а в същото време свръх богатите продължават да трупат благосъстояние. Хората не смятат това за обосновано и това е нещо, на което трябва да обърнем внимание“. Според него високата безработица сред младите хора е особено тревожна. „Ние можем да реформираме пазара на труда, колкото си искаме, но докато няма икономически растеж, тези хора няма да получат шанс и едно цяло поколение ще обърне гръб на Европа. Рискуваме да загубим цяло поколение.“

Европейско измерение за политиката

Председателят на Парламента смята, че проблемите на хората да разберат Европа не са свързани с липсата на информация. „Разбира се, че можем да направим Парламента още по-прозрачен, можем да открием още повече информационни бюра, но докато обсъждането на европейската политика преминава през филтъра на националните интереси, ще бъде трудно тя да достигне до хората. Затова националната политика трябва да придобие европейски измерения“.

Гласът на хората трябва да има тежест

По време на европейските избори за пръв път няколко големи политически партии предложиха свои кандидати за председател на Комисията. Европейската народна партия (ЕНП) спечели най-много места в Парламента и политическите групи приканиха кандидата на ЕНП Жан-Клод Юнкер да се опита да намери мнозинство за своята кандидатура. По-късно Съветът официално номинира г-н Юнкер за председател на Комисията.

За г-н Шулц, който беше кандидат на Партията на европейските социалисти (ПЕС), номинацията на Юнкер беше повратна точка: „Ако Съветът не бе приел Юнкер, следващите европейски избори щяха да бъдат забравени. Сега изяснихме едно нещо за следващите избори: гласуването има тежест. Ако организираме всичко правилно, ще сме отворили нова глава в европейския парламентаризъм“.

Изяснихме едно нещо за следващите избори: гласуването има тежест.

По-силен Парламент

Решението на Съвета в полза на Юнкер утвърждава позициите на Парламента, посочва г-н Шулц. „Юнкер беше кандидатът на Парламента и номинирането му означава огромен ръст на влиянието на ЕП. През миналия мандат като председател моята цел беше да направя Европейския парламент толкова влиятелна институция, колкото Комисията и Съвета. Това ще бъде моя цел и през втория мандат.“

По-близко сътрудничество с Комисията

Резултатите от изборите имаха влияние и върху решението на Мартин Шулц да се кандидатира отново за председател на ЕП: „Първоначално исках да стана председател на Комисията, но избирателите решиха друго. За двете най-големи политически семейства (ЕНП и ПЕС – бел. ред.) беше нужно да си взаимодействат, за да позволят на Парламента и на Комисията да работят съвместно. Затова беше логично единият (от кандидатите – бел. ред.) да застане начело на Комисията, а другият да оглави Парламента. Комисията ще стане по-близка до Парламента и като резултат ще добие допълнителна легитимност.“

Предстоящите предизвикателства

За новия мандат г-н Шулц има амбициозни планове. „Искам да засиля институционалната роля на Парламента. Смятам, че ЕП трябва да се съсредоточи върху главните въпроси като банките, младежката безработица и безработицата като цяло, промените в климата, енергийната политика“, посочи той и заключи: „Парламентът става по-силен, по-видим“.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.