Интересни факти за любимите ви спиртни напитки

| от |

Всеки, който обича алкохола  има своя любима напитка. А колко знаете за избраната напитка в бара? Ето няколко интересни факта за популярните напитки, които може би ще изберете следващия път, когато пиете с приятели.

Бърбън

Бърбън е вид американско уиски. Представлява дестилиран алкохол, направен предимно от царевица. Името му се свързва с първоначалният му географски произход — община Бърбън, щата Кентъки. Този вид уиски се произвежда от 18-ти век. През 1964 г. американският конгрес призна тази напитка като „отличителен продукт на Съединените Щати“. Въпреки това, Кентъки никога не е бил най-големият производител на бърбън в света.

Бърбън трябва да бъде направен от пшенична смес, която е с най-малко 51% съдържание на царевица.

Бърбън трябва да се дестилира до не повече от 80% алкохолно съдържание на обем.

Бърбън трябва да бъде 100% естествен (нищо друго освен вода да не е добавено към сместа).

Бърбън трябва да отлежава в опушени дъбови бъчви.

Бърбън не може да се налива в разфасовки за консумация при по-високо от 62,5% алкохолно съдържание на обем.

Бърбън, който отговаря на горните изисквания и е на възраст най-малко две години (т.е. преди наливане в разфасовки за консумация е отлежавал поне две години), може (но не е задължително) да се нарича „Straight Bourbon“.

Бърбън, който е отлежавал по-малко от четири години, трябва да бъде означен с продължителността на стареене.

Бренди

brendi

Думата „ракия“ идва от холандския дума „brandewijn“, което в превод означава „изгоряло вино“. Брендито всъщност се прави чрез  дестилиране на вино. или ферментирал сок от други плодове – ябълки, круши, череши, сливи, кайсии и т.н. Така се получават плодови брендита – Cherry, plum, apricot brandy и др.

бренди във вида, в който напитката е известна в наши дни, се появява през XII век във френската област Арманяк, а широка употреба и популярност получава през XIV век. За пръв път дестилацията на вино е описана през 1285 г. от папския лекар Арно дьо Вилньов.

Първоначално дестилацията на виното е способ за неговото съхранение и улеснение на търговците при превоза. Преди употреба в брендито трябвало да се добави вода, която била извлечена в процеса на дестилация. Впоследствие се оказва, че след съхранение в дървени бъчви получената напитка става по добра от виното, от което е била получена.

Джин

Въпреки, че е произведен много преди прохибицията (сухия режим в САЩ), този алкохол е станал популярен в страната точно в този период. Това се дължи на факта, че може да се направи лесно и за малко пари, затова често може да се намери домашен джин в незаконните барове.Алкохолното съдържание е около 40°. Произвежда се естествен и изкуствен джин. Естественият се произвежда от дестилат на ферментирали зърнени храни. Ароматът на хвойна се придобива от добавените смлени хвойнови плодове. Първоначално започва да се произвежда в Нидерландия през 17 век. Неговото създаване често се приписва на лекаря Франциск Силвиус. На холандски хвойната се нарича „genever“, откъдето идва и названието на напитката. В град Хаселт, Белгия е разположен Национален музей на джина.

Ром

rom

Фризьорите през 1800-те години вярвали, че ромът може да направи косата чиста и здрава и посъветвали своите клиенти да правят процедури с ром.

С цел да установят дали рома, който купували бил разреден, моряците поставяли барут и се опитвали да го запалят. Ако не се запали, това означавало, че им е продаден разреден ром.Ромът е дестилирана алкохолна напитка, направена от остатъчните продукти на захарната тръстика меласа и тръстиков сироп, чрез процес на ферментация и дестилация. Бистрият дестилат обикновено се налива да „старее“ в бъчви от дъбова или друга дървесина. Допълнително, по-тъмен цвят ромът може да получи с прибавянето на карамел.

Текила

tekila
Оригиналната текила никога не е съдържала червей, каквото е общото мнение. Това започнало интензивно да се прави през 40-те, като маркетингов ход.Текилата е мексиканска спиртна напитка, дестилирана от ферментирал сок, извлечен от сърцевината на синьо агаве – растение, което се отглежда в района на гр. Текила, намиращ се на 40 км. западно от Гуадалахара, щата Халиско в Мексико. Напитката носи името на града, където текила се произвежда повече от 200 г. На местния език нахуатл “tequila” означава вулкан.

Водка

Названието произлиза от думата „вода“, a се превежда като „малко вода“.

Първата държава, която приема водката за своя ​​национална напитка е Полша, която е първата държава, която започна да изнася тази отвара.

Водката е най-популярната алкохола напитка в света – повече от 4,4 милиарда литра водка се консумира годишно. Само в Русия един човек средно пие 13,9 литра водка за една година. Водка се прави от ръж, пшеница, ечемик или картофи, и се разрежда с вода и филтрира.

В Русия водката се появила в края на 14 век. Петър Велики изобретил „перцовката“, като гарнирал питието си с червена люта чушка. През 1930 г. фамилия Смирнови пристигнали в САЩ с оригиналната рецепта и Америка открила мекия спирт с етикета „Smirnoff“.

Уиски

uiski
По време на прохибицията, забраната на правителството на САЩ не включвала консумация на  уиски, което предписвали лекарите и се продавало в аптеките. Това е причината, поради която фармацевтичната фирма Walgreens е имала огромен ръст на пазара – за по-малко от седем години аптеките на фирмата от 20 са станали 400.

Историците са съгласни, че произвеждането на уиски е започнало в Ирландия. Първото писмено сведение датира от 1172. Няма точни данни кога е пренесено в Шотландия – първият писмен източник сочи 1494. До 1950 година всичките производители на малцово уиски са осъществявали целия процес на производство във фабриките си. В днешно време първият цикъл – производството на малца, се извършва предимно от външни компании.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.

 
 

Наградите Еми 2017: Победителите

| от |

Снощи в Майкрософт тиътър в Лос Анжелис се проведе 69-тата церемония по връчването на наградите Еми – най-престижните отличия в областта на телевизията. Не е като да станахме свидетели на грандиозни изненади. Очаквахме „Историята на прислужницата“ да вземе наградата, въпреки силната конкуренция в лицето на „Короната“. Надявахме се на Раян Мърфи и „Вражда: Бети и Джоан“, но „Големите малки лъжи“ се оказаха по-големи от враждата между Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. Няма да ви бавим повече. Ето списъкът с победителите в големите категории:

Най-добър драматичен сериал: „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

handmaid's tale  историята на прислужницата

Най-добър комедиен сериал: „Вице“ (Veep)

160826-fallon-julia-louis-dreyfus-tease_lveyiq

Най-добър лимитиран сериал: „Големите малки лъжи“ (Big Little Lies)

big little lies големите малки лъжи

Най-добра актриса в комедиен сериал: Джулия Луиз Драйфус, „Вице“

Най-добър актьор в комедиен сериал сериал: Доналд Глоувър, „Атланта“

Най-добра актриса в драматичен сериал: Елизабет Мос, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в драматичен сериал: Стърлинг К. Браун, „Това сме ние“

Най-добра актриса в лимитиран сериал: Никол Кидман, „Големите малки лъжи“

Най-добър актьор в лимитиран сериал: Риз Ахмед, The Night Of

Най-добър актьор в поддържаща роля в драматичен сериал: Джон Литгоу, „Короната“

Най-добра актриса в поддържаща роля в драматичен сериал: Ан Доуд, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в поддържаща роля в комедиен сериал: Алек Болдуин, Saturday Night Live

Най-добра актриса в поддържаща роля в комедиен сериал: Кейт Маккинън, Saturday Night Live

Най-добър актьор в поддържаща роля в лимитиран сериал: Александър Скарсгард, „Големите малки лъжи“

Най-добра актриса в поддържаща роля в лимитиран сериал: Лора Дърн, „Големите малки лъжи“