ИМП: Ако изборите са днес „България без цензура“ е трета политическа сила

| от |

Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, избирателите биха гласували предимно за БСП – 18.8%. Следват ГЕРБ с 18 на сто, България без цензура-ВМРО-ЗНС – 8.0%, ДПС – 4.3%, АБВ – 3.9%, Реформаторски блок – 3.6%, Атака – 3.0%, НФСБ – 1.2 на сто. Това показват резултатите от проучване на обществено-политическите нагласи през февруари на Института за модерна политика (ИМП).

Анкетата регистрира лека преднина за социалистите спрямо бившите управляващи от партията на Бойко Борисов. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за левицата, е с преднина от между 0.5 до 1 на сто от ноември миналата година, спрямо избирателите, подкрепящи ГЕРБ. По тази причина от ИМП констатират, че на този етап се наблюдава по-скоро „позиционна война“, отколкото отчетлива тенденция на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.

От останалите политически сили отчетлива тенденция на растеж вече в няколко поредни проучвания се регистрира за политическия съюз България без цензура-ВМРО-ЗНС. Делът на анкетираните, заявяващи подкрепа за тази политическа конфигурация възлиза на 8% (за сравнение – по данни на ИМП, тя е била на нива 5.6% през януари 2014-а и 5% през декември миналата година). Към момента данните отреждат на този нов политически съюз не само статута на най-голяма извънпарламентарна сила, но и на трета политическа сила след БСП и ГЕРБ.

Растеж през февруари регистрират още две политически сили – АБВ с 3.9% (за сравнение: 1% по данни на ИМП от януари) и „Атака“ – 3.0% (за сравнение: 1.6% преди два месеца).

Спад в електоралната подкрепа регистрира Реформаторският блок. Делът от респондентите, които биха гласували за тази коалиция, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването, възлиза на 3.6% (за сравнение: от януари 4.5%). Хипотезата е, че претърпените разцепления, липсата на ясна политическа физиономия и на убедителни инициативи разколебават електоралната подкрепа за реформаторите.

За ДПС на евровота биха гласували 4.3% от гласоподавателите, което е в диапазона на традиционното електорално влияние на партията. Трябва да се има предвид обаче доказаният потенциал за предизборна мобилизация на ДПС, който би могъл да увеличи електоралната им подкрепа в реална изборна ситуация, посочват от ИМП.

Делът на гражданите, които категорично заявяват, че няма да отидат до урните, към момента е 25.7%.

От ИМП отбелязват, че ако регистрираните в последните няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да очакваме представителство в Европейския парламент да получат между 3 и 5 формации.

Близо три четвърти е делът на респондентите, които подкрепят идеята едновременно с евроизбори да се проведе и референдум за избирателната система. 24 на сто не подкрепят тази идея. 58.2% от анкетираните са „за” въвеждането на задължително гласуване, а 35.1 на сто се обявяват „против”.

 

 
 

Звездните двойки с най-голяма разлика в годините

| от |

След една възраст възрастта вече няма значение. 

Хората на киното знаят това. Например, Jay-Z е бил на 12 години, когато Бионсе тепърва се е раждала. Джордж Клуни е бил на 17, когато настоящата му съпруга Амал Клуни е проплакала за първи път.

В галерията ни днес ще обърнем внимание на няколко подобни двойки. Те са намерили любовта въпреки, а може би и именно заради, възрастовата си разлика.

На някои хора ще се стори изненадващо, че не само мъжете са по-възрастни от жените, но понякога и обратното се случва. Погледнете Хю Джакман. Изглежда щастлив.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Дженифър Лопес дари 1 милион долара на Пуерто Рико

| от |

Дженифър Лопес дари 1 милион долара в полза на бедстващите в Пуерто Рико по време на кампания в щата Ню Йорк за набиране на средства за острова, разрушен от циклона Мария преди пет дена.

Певицата е родена в Ню Йорк, но родителите й са пуерториканци. Тя обясни, че дарението ще бъде предадено на няколко благотворителни организации и увери, че ще продължи да работи с други латиноамерикански звезди, за да помогне на бедстващия остров.

Циклонът взе най-малко 33 жертви в Пуерто Рико и Доминика, няколко дена след като оттам премина ураганът Ирма. Пуерто Рико беше залят от поройни дъждове и наводнения. Електрозахранването е прекъснато, като това може да продължи месеци. Телекомуникационните връзки почти изцяло са унищожени.

Условията за живот в Пуерто Рико непрекъснато се влошават след преминаването на циклона Мария. Хората чакат с часове на опашки, за да купят храна и бензин.