Има ли смисъл от санкции срещу Русия?

| от |

Дали Путин би се стреснал, ако Европа наложи санкции на Русия? Мненията по този въпрос се разминават. А някои наблюдатели дори твърдят, че заплахите биха могли да предизвикат точно обратния ефект, пише Дойче веле. Прави ли са?

_73400853_obama_phone

На последната си извънредна среща на върха европейските лидери решиха да замразят преговорите с Русия за облекчаване на визовия режим. Обсъждат се и други превантивни мерки. А в случай, че Москва продължи да не проявява готовност за компромиси, Брюксел е готов да ѝ наложи и икономически санкции. Отговорът на Москва не закъсня: Кремъл обяви, че обмисля ответни мерки срещу Европа. А в отговор на предприетите от САЩ мерки – визови ограничения и замразяване на определени банкови сметки, Русия обяви, че обмисля да прекрати двустранните оръжейни инспекции.

През последните дни се полагат всевъзможни усилия за намиране на мирно решение на кризата около Украйна. Американският президент Обама и европейските му партньори трескаво търсят отговор на въпроса как Путин да бъде склонен да се съгласи на международна контактна група за Украйна.

Германската канцлерка Ангела Меркел е решила да обвърже участието си в срещата на Г-8 в Сочи с актуалните развития в Крим, съобщава списание „Шпигел“. Ако на 16 март в Крим действително се проведе референдум за бъдещето на украинския полуостров, Меркел ще бойкотира насрочената за началото на юни среща на Г-8. Михаел Фукс, зам.-председател на фракцията на Християндемократическия съюз (ХДС), предлага друго: да се постави под въпрос руското домакинство на световното първенство по футбол през 2018 година. Представители на Социалдемократическата партия и на Левицата нарекоха тази мярка „футболна дипломация“ и се обявиха категорично против нея.

Дебатът за санкциите срещу Русия върви с пълна сила. И вече се надигат все повече гласове, които поставят под въпрос смисъла от подобни мерки. Дори председателят на Европейския парламент, германският социалдемократ Мартин Шулц, не е убеден, че санкциите ще накарат руския президент да седне на масата за преговори.

_73490452_de25-1

„Не санкции, а санкцийки!“

И още нещо: мнозина наблюдатели застъпват позицията, че приетите дотук мерки срещу Русия били не санкции, а „санкцийки“, които нямало как да се тълкуват като сериозно предупреждение към Москва. В тази връзка „Нюйе Цюрхер Цайтунг“ написа, че санкциите срещу Русия били дори по-безобидни от тези срещу Швейцария, наложени заради проведения там референдум за ограничаване на имиграцията.

Други наблюдатели пък се опасяват, че санкциите могат да доведат до опасно втвърдяване на фронтовете. Шефът на лявата фракция в Бундестага Грегор Гизи заяви в тази връзка следното: „Със санкции можеш да уплашиш някой по-слаб партньор, но не и Русия. Да не забравяме, че Китай стои зад нея“, каза Гизи, като не пропусна да припомни колко зависим е ЕС от руските газови доставки.

В същото време представители на германския бизнес приветстват предпазливото поведение на ЕС спрямо Русия. Шефът на Германската промишлено-търговска камара Мартин Ванслебен заяви пред „Дойчландфунк“ следното: „Европа постъпва мъдро – тя припомня на Русия, че е в състояние да предприеме мерки срещу нея, но с поведението си показва, че все пак предпочита да ѝ подаде ръка за постигане на разбирателство“, казва Ванслебен и посочва, че някои от предприетите мерки вече дават резултат: рублата се обезценява, а на Московската борса курсовете падат.

Икономическите санкции срещу Русия са лош сценарий за Германия, изтъкват и други представители на германския бизнес. Опасенията им са, че евентуални санкции биха могли да застрашат инвестиции за милиарди евро. През миналата година търговският обмен между Германия и Русия е достигнал сумата от 76 милиарда евро. Близо 6 хиляди германски фирми развиват дейност с Русия, от която зависят 300 хиляди работни места. Към това трябва да прибавим и сътрудничеството във финансовия сектор: европейски банки участват в Русия със сумата от 180 милиарда евро.

Обикновените германци са изглежда раздвоени по въпроса дали Западът трябва да наказва Русия със санкции. Актуално социологическо изследване показва, че 45% от анкетираните одобряват този подход, докато 44 на сто са против. Ако обаче санкциите биха станали причина за поскъпване на горивата, тогава 54% от запитаните казват, че в този случай биха се обявили срещу помощта, която се оказва сега на Украйна.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Хляб, любов и… София Лорен!

| от |

„Сексуалността не в това как изглеждаш, а в начина, по който се чувстваш.“ София Лорен

Помните ли онази сцена в началото на Pane, amore e… („Хляб, любов и…“, 1955 г.), когато непознатият новодошъл идва в селцето. Посреща го Тя. Темпераментната продавачка на риба, която вика, крещи и обижда всички. Върви към него с размъкната блуза, съвсем обикновена пола, рошава прическа и в ръката си носи поднос с риба. Пълна селянка. Буквално и преносно. Историята е подобна във „Вчера, днес и утре“ – София отново играе селянка, която е принудена да ражда деца, защото докато е в майчинство не може да я вкарат в затвора. Така че си представете как се влачи по улиците бременна или как крещи „Английски, американски, швейцарски“, на сергията за цигари. Да. Пак е красива, нали?

София Лорен е стопроцентова жена. Жена, след която не можеш да не се обърнеш. Жена, след която ще обикнеш облите форми. Тя е легендата, която ни научи какво е да излъчваш сексапил – такъв в огромни количества. Тя научи жените как да бъдат жени, на какво да залагат. Показваше къде се крие красотата, а на мъжете казваше колко са скучни и как няма да я имат.

Тя е актрисата на европейското кино. Киното на Европа няма друга чочарка (жена от областта Чочария, препратка към едноименния филм с нейно участие), нито друга такава звезда, която да обединява в едно тяло талант, визия, секс, достойнство и елегантност.

На днешния ден иконата на италианското кино, София Констанца Бриджида Шиколоне навършва 83 години. Ние млъкваме и си пускаме някой неин филм. Горещо ви съветваме да направите същото – изберете своето заглавие от галерията горе. Току виж към вас се зададе мръсна и груба продавачка на риба, която да ви донесе хляб, любов и…

ПП: Не описваме филмите, защото София няма нужда от описание