„Икономист“: Световната икономика има нужда от нова енергия

| от |

Как икономическото възстановяване на богатия свят да стане по-силно и сигурно?


newego_LARGE_t_1101_45411549

Икономистите очакваха 2014 да бъде годината, в която глобалният икономически растеж да започне да набира скорост. Вместо това, близо пет години след началото на възстановяването си от дълбока рецесия, икономиката на богатия свят все още изглежда разочароващо слаба. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ нарасна с едва 0,1% на годишна основа през първото тримесечие на годината. Икономическият растеж на еврозоната от 0,8% бе само наполовина на очакваните темпове. Слабостта отчасти е временна (лошото време в САЩ не бе от полза) и не е повсеместна: във Великобритания и Германия, например, икономическият растеж се ускори, а Япония преживя кратък бум. Повечето анализатори все още очакват икономическото възстановяване да набере скорост през годината.

Има обаче причини за безпокойство. Стагнацията в няколко големи европейски страни, по-специално в Италия и Франция, започва да се превръща в правило. Поради повишаването на данъка върху потреблението през април, икономическият растеж на Япония е предопределен да спадне рязко, поне временно. Съживяването на жилищния сектор в САЩ зацикли. Навсякъде в богатия свят освен това доходността на дългосрочните държавни облигации, своеобразен барометър за очакванията на инвеститорите за икономическия растеж и лихвените проценти, намаля рязко. Лихвата по американските държавни облигации с падеж след 10 години е 2,5%, с половин процент по-ниска в сравнение с края на 2013 година. И тъй като се наблюдава тенденция, при която циклите на икономически растеж в САЩ продължават около пет години, страната може да изпадне в следващата си рецесия без изобщо да е постигнала приличен растеж.

Какво трябва да бъде направено, за да бъде предотвратен такъв резултат? Стандартният отговор е, че централните банки трябва да разхлабят още повече паричната си политика и да запазят условията смекчени по-дълъг период от време. На някои места това е съвършено вярно. Слабостта на еврозоната е свързана в голяма степен с консерватизма на Европейската централна банка (ЕЦБ), която отдавна отказва да прибегне до неконвенционални мерки, за да смекчи паричната си политика, въпреки че еврозоната се приближи още към дефлацията. За щастие ЕЦБ даде сигнал, че ще реши да действа на следващата си среща през юни.

Ако смекчените парични условия обаче са необходима предпоставка за едно по-силно икономическо възстановяване, то тогава става все по-ясно, че сами по себе си те не са достатъчни. В действителност, прекомерното разчитане на централните банки може да е основна причина за сегашния застой. През последните години паричната политика бе главният, а често и единственият инструмент на богатия свят за поддържане на растежа. Фискалната политика работеше в обратна посока: на практика правителствата на всички богати страни съкращават дефицита си често с бързи темпове. Малко от тях показаха силен апетит за амбициозни реформи за благоприятстване на икономическите дейности, които могат да повишат производителността и да стимулират фирмите да инвестират. Споразуменията за свободна търговия събират прах.

Толкова обещаваното задълбочаване на общия европейски пазар, било то в дигиталната търговия или услуги, остава само на думи. На фона на тази неблагоприятна конюнктура централните банки се представят изключително успешно. Растежът е толкова стабилен, че някои икономисти започват да говорят, до известна степен зловещо, за завръщане на „Голямата умереност“, периодът на макроикономическа стабилност, предшествал глобалната финансова криза. За жалост при такава стабилност в условия на недостатъчно високи темпове на растеж, ниските лихвени проценти имат по-силно влияние върху цените на активите, отколкото върху реалните инвестиции, и пораждат риск от надуване на финансови балони дълго преди съответната икономика да е постигнала пълна заетост.

Инвестиции и реформи Един начин за справяне с този риск е централните банкери да използват регулаторни инструменти за предотвратяване на натрупването на прекомерно високи цени на активи. Това е особено належащо във Великобритания, където жилищният пазар показва ясни признаци за надуване на балон. Истината е обаче Онова, че трябва да има по-балансиран растеж, който разчита в по-малка степен само на централните банки.

Една такава стратегия би имала два елемента. Първият е да бъдат увеличени държавните инвестиции в инфраструктурата. От летищата в САЩ до разпространението на широколентовия интернет в Германия, голяма част от инфраструктурата в богатия свят е на незадоволително равнище. Взимането на кредити при лихви, близки до нулата, с цел инфраструктурата да бъде подобрена, ще подкрепи икономическия растеж днес, ще го повиши утре и ще направи възстановяването по-малко зависимо от частните дългове. Вторият елемент трябва да бъдат бързи реформи за благоприятстване на икономическите дейности. Освен очевидните ползи от една по-свободна търговия, всяка богата страна разполага с изобилие от възможности за вътрешни реформи – от основен ремонт на регулаторния режим, който възпрепятства строителството на жилища във Великобритания, до обновяване на неефективната система в САЩ за професионална подготовка на работниците.

Напредъкът на тези фронтове ще доведе до един по-голям и по-стабилен растеж и ще намали шансовете следващата рецесия да започне при лихвени проценти, клонящи към нулата (което би направило борбата с нея изключително трудна). Той обаче изисква политици, които могат да правят разлика между бюджетното разточителство и благоразумното взимане на кредити и имат смелостта да прокарат непопулярни реформи. Богатият свят се нуждае от такива политици, за да набере скорост.

 
 

Хляб, любов и… София Лорен!

| от |

„Сексуалността не в това как изглеждаш, а в начина, по който се чувстваш.“ София Лорен

Помните ли онази сцена в началото на Pane, amore e… („Хляб, любов и…“, 1955 г.), когато непознатият новодошъл идва в селцето. Посреща го Тя. Темпераментната продавачка на риба, която вика, крещи и обижда всички. Върви към него с размъкната блуза, съвсем обикновена пола, рошава прическа и в ръката си носи поднос с риба. Пълна селянка. Буквално и преносно. Историята е подобна във „Вчера, днес и утре“ – София отново играе селянка, която е принудена да ражда деца, защото докато е в майчинство не може да я вкарат в затвора. Така че си представете как се влачи по улиците бременна или как крещи „Английски, американски, швейцарски“, на сергията за цигари. Да. Пак е красива, нали?

София Лорен е стопроцентова жена. Жена, след която не можеш да не се обърнеш. Жена, след която ще обикнеш облите форми. Тя е легендата, която ни научи какво е да излъчваш сексапил – такъв в огромни количества. Тя научи жените как да бъдат жени, на какво да залагат. Показваше къде се крие красотата, а на мъжете казваше колко са скучни и как няма да я имат.

Тя е актрисата на европейското кино. Киното на Европа няма друга чочарка (жена от областта Чочария, препратка към едноименния филм с нейно участие), нито друга такава звезда, която да обединява в едно тяло талант, визия, секс, достойнство и елегантност.

На днешния ден иконата на италианското кино, София Констанца Бриджида Шиколоне навършва 83 години. Ние млъкваме и си пускаме някой неин филм. Горещо ви съветваме да направите същото – изберете своето заглавие от галерията горе. Току виж към вас се зададе мръсна и груба продавачка на риба, която да ви донесе хляб, любов и…

ПП: Не описваме филмите, защото София няма нужда от описание
 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.