И вие ли сте приятели на Путин и Ердоган?

| от |

Едно ново поколение консервативно настроени хора търси своите теми и говорители. И все по-често ги намира с помощта на политици като Путин, Ердоган и Орбан, пише в коментара си Александър Андреев от Дойче веле.

Политическата конфронтация по оста „ляво-дясно”, която беляза целия ХХ-ти век, се разтопи пред очите ни – изобщо без да забележим. Вече от години в целия индустриален свят двата враждуващи лагера носят костюмите от една по-отдавнашна, дълголетна идеологическа битка: между либерали и консерватори. Неслучайно унгарският премиер Виктор Орбан току-що се отрече от либералната демокрация и обяви, че неговата страна смята да следва примера на държави като Русия, Китай и Турция: „Политически системи, които не са западни, не са либерални, понякога дори не са демократични, но носят успех на нацията” – така го формулира Орбан.

Кремълският консерватизъм

Путинова Русия нагледно демонстрира за какво става дума. Класическите консервативни ценности се налагат отгоре на цялото общество: православието, лицемерният сексуален морал и агресията срещу „отклоняващо се сексуално поведение”, патриотизмът и историческият детерминизъм – и още, и още. Официална Русия обръща гръб на всякакъв либерализъм, релативизъм и постмодернизъм и патетично разделя човечеството на „чужди” и „свои”, на „врагове” и „приятели”, на „сфери на влияние”, на „християни” и „мюсюлмани”, на „Европа” и „Евразия”.

Цензурата захапва всичко отклоняващо се, в публичното пространство се насажда някаква нелепа благочестивост, забранени са вече ругатните, голотиите, еротичното бельо, дори високите токчета ще бъдат подкъсени… Изброяването може да продължи още дълго, но едва ли има нужда. Изводът просто се натрапва: Путин не е нито ляв, нито десен, той е консерватор. Същото важи и за Ердоган, чийто предизборен щаб стигна до зашеметяващото антилиберално предложение: да се забрани на жените да се смеят на обществени места, защото това било неблагочестиво.

Класически сблъсък

Да, Русия и Турция са гранични европейски страни, да, Унгария е изключение в Европа, а китайският комунистически консерватизъм не казва нищо за манталитета на хората на Стария континент. В самата Европа обаче (а и в САЩ) сблъсъкът между либерали и консерватори очевидно доминира в политическия дебат. Вижте споровете за климата, например – там се карат не леви и десни, а либерали и консерватори, като консерваторите очевидно защитават едно от най-старите и трайни неща на света, природата. Ами хомофобията и сблъсъците на тема „еднополови бракове”? Нима някой се съмнява, че и тук става дума за класически сблъсък между либерали и консерватори.

Пришълците, мигрантите, мюсюлманите: още едно полесражение за европейските либерали и европейските консерватори. Равноправието между жените и мъжете, данъчната политика, защитата на личната сфера, икономическият либерализъм, евтаназията, абортите – която и дискусионна тема да изберем от това съвсем произволно европейско изброяване, веднага ще установим, че шпаги кръстосват не някогашните леви и десни, а новите-стари либерали и консерватори.

„Новата сериозност“

В политическия дебат вече почти никой не говори за правата на трудещите се, за синдикалната самоорганизация, за социалната държава, за справедливостта. Тези ляво-десни теми отпаднаха от дневния ред не поради друго, а поради това, че самите леви и десни партии вече почти не се различават в своите политики за опазване на хомогенното общество, за преразпределение и социална стабилност.

В Германия „най-десните реформи” проведе „лявото” правителство на Герхард Шрьодер, същото се случва в момента и във Франция. А „дясната” канцлерка Ангела Меркел води такава трудова и социална политика, че наблюдателите вече се шегуват така: „В Германия има четири социалдемократически партии – ХДС/ХСС, ГСДП, Зелените и Левите.”

Влезте в дискусионните форуми в интернет и се ослушайте: навсякъде в Европа едно ново поколение консервативно мислещи хора търси своите теми и своите говорители. Тези хора не се притесняват да се идентифицират като християни и умерени расисти, като горещи патриоти и убедени антилиберали. Тяхната ценностна ориентация в повечето случаи върви доста успоредно с новия кремълски консерватизъм: силна и хомогенна нация със здрави религиозни устои и стабилно традиционно семейство; отхвърляне на всякакви „перверзии”, отклонения, толерантности, мултукултурализми; въвеждане на забрани и ограничения, насилствена асимилация или „освобождаване” от „чуждите тела”; една „нова сериозност”, която възмутено се разграничава от „постмодерното лигавене” и от „Anything goes” на Паул Файерабенд. Ще спра дотук, защото темата очевидно се нуждае от задълбочено изследване. Само ще припомня още веднъж историческото ѝ измерение с един цитат от живелия в далечния XIX-ти век либерален философ Джон Стюарт Мил: „Не всички консерватори задължително са глупави хора. Но глупавите хора задължително са консервативни.”

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Как да подобрим качеството на съня си

| от |

Експерт по фън шуй съветва да покрием огледалото в спалнята си или да го премахнем, за да се радваме на по-здрав сън, съобщи в. „Дейли мирър“.

Аманда Гиби Питърс е консултант по фън шуй в Далас, щата Тексас. Тя съветва хората с проблеми при заспиване да изпробват този малък трик в обзавеждането на стаята. Според нея огледалата са много вредни за съня и затова е добре да ги заместим с голяма картина или друг вид декорация.

Ако не можете да живеете без огледало в спалнята си, то поне го окачете на стена, която не е срещу леглото, съветва Питърс.

Според принципите на фън шуй съществува силна връзка между огледалата и лошата енергия, като те я отразяват и не позволяват на човека, лежащ в посоката на разпространението й, да заспи.

 
 

Кажи ми какво лайкваш, за да ти кажа какъв човек си

| от |

 Меченца? Котенца? Мемета със зайци? Профилни снимки? Тоалетна хартия? Тестове като този, задачи с повишена трудност, игри с награди или може би атрактивни арт снимки на обувки, крака или храна в ресторант? Взависимост от това какво харесвате във фейсбук сега може да определим какъв човек сте. Благодарение на нашия прост, но много точен тест, ще научите верните отговори за характера си, скрити дори от вас. Не се срамувайте, а го направете бързо.

Колко често ползвате фейсбук?

А) Поне веднъж на ден.

В) Рядко, защото съм леко пристрастен към това какво пускат хората онлайн.

С) Нямам фейсбук! (И тук идва нашият логичен въпрос: защо, по дяволите, си правите този тест!? Спрете сега и може би за вас има надежда, макар че, едва ли.)

Какво ви прави най-силно впечатление онлайн?

А) Скапаната политическа коректност на долните мижитурки онлайн. Нещастни кретени, които имат мнение за всичко! Затова се разведрявам като лайквам снимки на обувки.

В) Че приятелите ми са по-умни, по-слаби и по-успешни от мен. Не го показвам, но често плача вечер заради това.

С) Нищо не забелязвам. Всички са по-тъпи от мен, затова не ги удостоявам с внимание.

Какво най-често лайквате? (Бъдете честни, иначе резултатите няма да излязат точно. Тестът е анонимен.)

А) Както казах вече – снимки на обувки. По-рядко – зайци, котки или мемета с животни. Понякога разнообразявам с тестове от този вид или игри за печалба на пластмасови чайници, но да не си мислете нещо…

В) Пейзажи. Много обичам снимки на къщи, хора пред къщи, природни забележителности, които не вълнуват никого, места, на които другите хора ходят и аз знам, че никога няма да отида. Ето пак се разплаквам… Защо ми го причинявате!?

С) Не лайквам! Значи имам си такава политика – трябва да е нещо много умно, да съдържа в себе си хумор, сарказъм, да е готино, куул бе. Особено пък на момичета нищо не лайквам. Освен ако не са профилни снимки. Тогава правя изключение, ама рядко.

Какво мислите за таговете и хаштаговете?

А) Не си признавам, ама щом тоя тест е анонимен ще си кажа – някои ме кефят, особено тия за бежанците, черните и Тръмп. Уникално е, че може да намериш толкова идиоти на едно място, само като цъкнеш на един хаштаг. За таговете не мисля нищо, рядко ме вълнуват.

В) Адски ми харесват, особено тия #sun, #summer, #day, #love и прочие… Позитивни са. Носят специални вибрации и могат да се ползват за снимки на пейзажи и забележителности. Тагвам се отвсякъде, за да знаят хората, че не си стоя вкъщи да бродирам. Често тагвам и приятелите си, те понякога ми се дразнят, ама аз се правя, че не забелязвам и като мине достатъчно време, пак почвам.

С) Бе кви са тия тъпотии, бе! Губите ми времето. Ей, ще ви блокирам.

Погледнете собствената си стена. Помислете. Погледнете я пак, какво има на нея? Опишете го с няколко думи.

А) Значи аз си влизам, ама не поствам нищо. Освен за политика и евентуално некви снимки на храна от гъзарски ресторанти. Ама това е рядко. Последните ми постове са: антиполитически антикоректен антиклип, меме на Тръмп и няколко тага от приятели, че съм бил на морето.

В) Песни за добро настроение. Музиката е начинът, по който звучат емоциите, затова листата ми е разностилна – от класики като Бон Джоуви до най-новото гръцко, заради лятото на Халкидики. Мои си снимки, за да видят хората, че и аз съм щастлив, и пейзажи от места, които искам да посетя. Няколко тага от заведения, ама те са ми слабост…

С) Нищо не пускам, бе. Само, ако е нещо, което лично съм произвел. Готина мисъл, картина, звук, пръц, мръц… Ето последното е некъв статус за Биг Брадър от миналата година. Ебати тъпото предаване.

Резултати:

Най-много отговори А)

Вие сте фейсбук идиот

Политически некоректни с мнение по всички въпроси, вие сте дразнещо ходещо мрънкало. Изказвате се непопитани, а ако ви попитат се изказвате двойно. Иначе сте начетен, умен и голям хуманист, ама ако някой ви погледне активностите ще види, че сте лайкнали повече тъпотии с мемета и миещи се мечки, отколкото една кифла може да произведе в минута. Разонансът между онлайн живота ви и живото ви превъплъщение е голям и странен. Смятате фейсбук за глупост, ама дебнете в него като лелка в блок. Намерете баланс, като станете веган или пиете арника. Спасение за вас може и да има, но то не е онлайн.

Най-много отговори В)

Вие сте обикновен глупак

Не е като да сте грозен, дебел или рядко тъп, но нещо във вашата активност ни подсказва, че имате предпоставки да се превърнете в такъв. Връзката между мозъка и онова, което правят ръцете ви, когато сте онлайн леко се губи някъде по пътя. Имате нуждата да захранвате нещастното си обкръжение с информация за вас и вашия нелеп вкус. Крадете безочливо чужди идеи, като се смятате за новатор в откриването им. Ако хаштаговете са популарни, вие започвате да ползвате, ако са снимките на животни – пускате, ако си хванете гадже, което гледа футбол – тичате да се снимате на стадион. Статусите на цветен фон са ви особено любими, щото в момента са тренди. Както и снимките, че сте в центъра на купона. Рядко сте обаче, нали? Лошият вкус за музика си е ваш личен бонус, с който онези, които са ви добавили, трябва да изстрадат на собствен гръб. Тежко им.

Най-много отговори С)

Вие сте просто прост

Рядко най-умният човек в стаята е този, който се мисли за такъв. В този ред на мисли това не сте вие. Нито гаджето ви, нито най-добрият ви приятел. Спрете се, намерете си истинска работа и си живейте живота. И ви забраняваме да коментирате този тест, тук или във фейсбук.

 
 

Любопитни факти за есента

| от |

По случай днешното есенно равноденствие и настъпването на астрономическата есен британският в. „Дейли експрес“ предлага няколко интересни факта за сезона:

– Всъщност и двете твърдения – за есенното равноденствие и астрономическата есен, могат да бъдат оспорени.

– Според метеоролозите есенният сезон започва в началото на септември. Според астрономите началото на есента съвпада с есенното равноденствие.

– Освен това, ако за начало на деня се приема появата на Слънцето над хоризонта, то днес денят и нощта не са с еднаква продължителност. Денонощието с равни количества слънчева светлина и мрак е било преди около десетина дни.

– При равноденствие оста на въртене на Земята сочи директно към Слънцето.

– В историята на наградите „Оскар“ филм с думата „есен“ в заглавието никога не е печелил най-престижното киноотличие. Пролетта, лятото и зимата са „удостоявани“ с приза по веднъж.

– Нивата на човешкия хормон тестостерон са най-високи през есента – наследство от древните инстинкти за размножаване.

– Изследване е установило, че най-голяма вероятност да доживеят до 100-годишна възраст има за бебетата, родени през есента.

– Според друго проучване жените губят най-много коса през есенния сезон.

– До около 1500 г. есента е била наричана жътва.

– Най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие е известно като „жътвена Луна“.

– „Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветя“, е казал английският поет, есеист и критик Самюел Джонсън.