Художникът Деян Янев – между съня и реалността

| от |

Когато еротичното, фантастичното, злободневното и социалното се преплетат едно в друго до последния детайл – това е художникът Деян Янев.

Той е роден с генетично заложен усет за изобразителното изкуство и вроден талант, оценен у нас и в чужбина. Деян е син на майстора на градския пейзаж Стефан Янев и живописецът Младенка Янева. „Може би това, което ни обединява в рисуването, е търсенето на детайла. Картините на баща ми са по-реалистични, но всеки си има различно усещане. Все пак баща ми е първият ми учител. Той ме подготви за художествената гимназия. Помня как казваше „хайде, смеси тази боичка с тази… Оттам съм запомнил, че топли и студени цветове не могат да се смесват, защото става понякога кал. С времето човек се научава да работи с боичките. Като забъркаш всичките цветове на веднъж става сиво. Играта на живописта е всичко пред нас, защото животът е палитрата“, разкрива за първите стъпки към платното Деян.

Янев завършва художествената гимназия и следва живопис в Националната художествена академия при проф. Андрей Даниел. В този период специализира и във Виенската академия за изящни изкуства при проф. Ади Розенблум. Сега е на 31 години, рисува откакто се помни и доказва, че кръвта вода не става, но и че има собствен стил. Пада си по сюрреализма в комбинация с Drum and Bass.

Като съвременен представител на революционното движение си играе прекрасно с маслените боички, както нарича материалите си умалително, като добавя щипка неочаквани съпоставки и голямо количество изненада. „Сюрреализмът ми дава най-голямата свобода да представя това, което съм си въобразил. Защото ме влекат тези произведения на изкуството, за които е необходимо въображение. Преди започването на картини, започвам да си фантазирам. Това е най-забавното в изкуството, защото се получават невероятни неща, които могат да живеят само в картината. Придавам на чисто мъртви предмети черти от ежедневието, характеристики на едни живи същества и различни епохи. Картината е това средство, в което мога да запечатам мисълта си“, разкрива за похватите си художникът.

Всъщност картините му носят духа на карикатурата и социалната журналистика.

Чрез комбинация на символи Деян Янев използва умело метафорите на цветовете и платното като същински Жак Превер ( бел. ред. – поет, виден представител на сюрреализма във Франция) върху белия лист.

Янев превръща платното в платформа, на която да представи собствената си гражданска позиция и същевременно да разкрие как вижда реалността през кривото огледало на фантазията си. „Чрез символите вкарвам ирония, която, от една страна, е вид насмешка, от друга страна – носи чувство на тъга, защото олицетворява проблемите на ежедневието. Картините ми са по социални, наболели теми като войната, любовта, свръх консумацията и егоизма“, разказва художникът.

Така прави 12 самостоятелни изложби и участва в над 22 колективни. Нестандартният му похват и изпипването на детайлите накара германците да възкликнат:

„О, чудесен принт, хер!“.

А в крайна сметка се оказва, че пред изумените им очи е истинска картина – маслени бои върху платно. „Това се случи по време на последната ми изложба през февруари тази година в град Есен. През ноември имах още една изложба там. Смея да твърдя, че Германия харесва моите творби. Бяха искрено изумени, че това, което виждат, е картина. На германците им харесва свързването на мисълта с детайла. Най-интересното е, че всеки един човек тълкува различно картините ми. Понякога, като ги слушам, се чудя дали не съм по-съгласен с тяхното мнение, отколкото с моята първоначална идея“, шегува се Деян Янев. За него тълкуването на картините е най-важно. „Изображенията трябва да те карат да мислиш. Картините трябва да разказват нещо, да палят въображението ти. Тогава имат стойност“, допълва той.

Като повечето сюрреалисти и Деян Янев се бори за създаването на нова естетика и нов социален порядък.

Той създава изнервящи, нелогични сцени с фотографска точност, на платното му се появяват странни същества и предмети от бита, които естествено дразнят подсъзнанието.

През 2000-2005 една от основните теми в платната му са характеристиките на прехода. „Понякога се чувствам като журналист с четка и изобразявам фантазно своето виждане за София. Ежедневни ситуации, гледки. Картината „Кафе“ (виж в галерията горе) разкрива младежките чувства от онези времена, когато още имаше мобифони и квартални дискотеки. Засяга идеята за нашумялата пошлост, снобария и въобще за тъмните типажи на града“, разказва Деян.

След 2005 година Деян специализира във Виена и Париж.

Френската столица оставя незаличима следа в живота му. „Беше страхотно преживяване за мен. Отдадох се на градски пейзажи и портрети от улиците на Париж. Направих обща изложба. Опитах се различни неща да покажа, не просто различни места, а онова красивото, мистичното и урбанистичното. там е бъкано с народи, които имат различен маниер дори в ежедневието. Понякога Париж е розов, понякога е син, напоследък е кърваво червен заради атентатите. Но въпреки всичко аз пак бих го нарисувал по същия начин. Неизбежно е всичко да има някакъв отпечатък върху изкуството, но у нас не трябва да има страх. Не трябва да се превръща в страхово-икономическа война. Дори да не знаем какво точно се случва в момента, искам да покажа, че не, Париж не се е променил. Нито Брюксел. Бих си ги нарисувал по същия начин. Да продължава да се живее над тези конкретни действия, да продължава да живее…“, казва Деян Янев.

Освен от Париж, Деян Янев се вдъхновява най-много от мисълта. „Освобождавам си мислите и ги насочвам към конкретната тема, която искам да започна на платното. Точно с въображение и мисъл се създават неща, които могат да останат само в картините. Придавам живот на несъществуващи неща, които носят белезите на реалността и днешния ден“.

Когато отключващата мисъл се зададе, Деян се отправя към тавана – мястото, където са рисували майка му и баща му и където сега твори той.

Картини на Деян Енев можете да видите на предстоящата изложба на 19 април в галерия „Академия“, както и през септември на традиционните „Есенни изложби“ в Пловдив.

Някои от творбите му може да видите в галерията горе.

 
 

Художникът Деян Янев – между съня и реалността

| от |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

Художникът Деян Янев – между съня и реалността

| от |

Lenovo обяви актуалните си финансови резултати и малко изненадващо те не са добри. Китайският производител губи доминиращата си позиция на глобалния пазар на персонални компютри, а мобилното им подразделение продължава да е на загуба.

За периода април – юни 2017 г. компанията отчита загуби от 72 милиона долара, на фона на очаквани 32.9 милиона долара печалби.

Реакцията на борсата не закъсня и акциите на Lenovo паднаха с 4.2 процента, достигайки най-ниско ниво за повече от година насам. Така в шест от последните седем тримесечия компанията регистрира отрицателен резултат.

Най-зле стоят нещата на РС пазара, където Lenovo предаде водещата си позиция. Печеливши са НР и Dell, които изглежда са успели да си върнат част от загубените клиенти. HP излиза с много малък процент на първа позиция.

 
 

Художникът Деян Янев – между съня и реалността

| от |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

 
 

Художникът Деян Янев – между съня и реалността

| от |

Полово неутрални писоари, които да могат да бъдат ползвани и от мъже, и от жени, ще бъдат инсталирани в обществените тоалетни съгласно плановете на лявата коалиционна управа в Берлин, пише в. „Дейли мейл“.

В документ от 99 страници се изтъква, че това е шанс да се покаже иновативното лице на столицата. Докладът е озаглавен „Концепцията за тоалетните в Берлин“ и в него е залегнала идеята за унисекс писоарите. Замисълът е те да намалят опашките в дамските обществени WC. В бъдеще берлинчани и от двата пола ще могат да ползват по малка нужда съседни писоари.

Вестникът цитира мнението на проф. Мете Демилиц от университета в Гелзенкирхен, че писоарите за дами /frauenpissoir/ ще спестят големи количества вода. При обикновените тоалетни представителките на нежния пол често натискали три пъти копчето на тоалетното казанче.