Холи Бери и Оливие Мартинес се разделят

| от chronicle.bg |

Холивудската двойка Холи Бери и Оливие Мартинес се развеждат след две години брак, съобщава CNN. Двойката обяви решението си във вторник. Те посочват, че решението е било трудно, но продължават напред с взаимна любов и уважение един към друг и внимание към онова, което е най-добро за сина им.

„Пожелаваме си нищо друго освен щастие и се надяваме, че ще уважите нашето лично пространство и по-важното – личния живот на децата ни, в този труден период“, казват двамата пред CNN.

Холи Бери и Оливие Мартинес сключиха брак през 2013 година на тиха церемония във Франция. Синът им Масео се роди през октомври.

За Бери това е трети брак, след като вече беше омъжена за бейзболиста Дейвид Джъстис и певецът Ерик Бенет. За Мартинес това беше първи брак, въпреки че по-рано имаше връзка с Кайли Миног.

 
 

Кара Делевин играе в новия филм на Люк Бесон

| от chronicle.bg, по БТА |

През 2015 г. Кара Делевин обикаляше телевизионни студиа, за да направи промоция на филма „Хартиени градове“, в който се е снимала. Младата жена току-що бе обърнала една страница – бе приключила с манекенството, за да се посвети на киното.

Две години по-късно тя се превъплъти в образа на Лорелин в суперпродукцията на Люк Бесон „Валериан и градът на хилядите планети“, която днес излиза по екраните в САЩ, а следващата седмица във Франция. Навремето 24-годишната британска актриса се появи в американското сутрешно телевизионно предаване „Добър ден, Сакраменто“ и водещият я попита дали е чела книгата на Джон Грийн, по коята е адаптиран филмът на Джейк Шрайър. Тя отговори, че не само я е чела, но и написала разказ по темата.

„Винаги ще се намерят такива хора – каза сега тя на пресконференция в Бевърли хилс, докато представяше новата лента на Бесон, адаптирана по френски комикси. – Смятам, че това ми предоставя възможност да бележа територията си и да покажа, че съм се справила със задачата си. Работя усърдно и съм решила да докажа на онези, които имат някакви предубеждения, че грешат.“

Кара започва кариерата си като манекенка и бързо става един от най-търсените модели. Тя участва в дефилетата на модна къща „Бърбъри“ и става нейно лице. Истинското й увлечение обаче е киното.
Кариерата й на актриса започва с участие във филма „Ана Каренина“ (2012), в който изпълнява ролята на принцеса Сорокина. Следва участието й в няколко успешни филма, сред които „Отряд самоубийци“, излязъл по екраните през 2016 г.

Когато търсел актриса, която да изпълни ролята на смелата Лорелин, женското алтер его на Валериан, Бесон избрал Делевин. „Тя случайно станала манекенка, защото скаут й казал, че е фотогенична – разказа режисьорът. – Кара постигна успех като манекенка, защото е забавна, но според мен е родена актриса. Бях изумен от способностите й и смятам, че я чака много дълга актьорска кариера.“

 
 

Doctor Who е жена? И къде да я гледате, преди да я гледате в шоуто

| от |

Това ли е началото на края, в което красивите мъже със секси акцент в киното и телевизията ще бъдат заместени от еквивалентни им жени, които ще правят нещата почти като тях, ама не точно? Това е въпросът, който всеки нормален фен на Doctor Who си задава в последната една седмица, след като беше обявено, че 13-тият Доктор ще бъде жена. Първата в историята на най-дълго излъчваното британско шоу.

Защо това е нужно? Никой не знае. Дали това е добро? Отново ще получите същия отговор.

Половата подмяна на персонажи започна още от новата версия на „Ловци на духове“, мина през „Бандата на Оушън“ и финишира на малкия британски екран. И да, това е едва началото! То би било добро и интересно като промяна, ако не носеше в себе си дъх на самоцелност и претенция, каквото лъщи и мирише, така както миришат неприятните парфюми.

Нуждата от равенство и тъжна безполовост се влива в така наречения ентъртеймънт, с бавни, но сигурни крачки.

Някои хора и фенове реагираха остро на появата на младата британка Джоди Уитакър в ролята на 13-тия Доктор в Doctor Who. Някои бяха шокирани, а онези възпяващи равенство, безсексие и безполовост, провъзгласиха британците за откриватели на топлата телевизионна вода.

Истината е, че избирането на женски образ, който да замести мъжки във вселената на Doctor Who e нещо, което е правено вече, при това успешно и феновете го знаят. Най-големият архи-злодей и нечовешки копелдак Мастъра беше мъж дълги години, преди в неговите обувки да влезе подлата Миси (в ролята чудесната шотландка Мишел Гомез).

Телевизията познава и други такива промени – Уотсън стана жена, както и Мориарти. Благодарим, за което NBC!  Но истината е, че на екип на Elementary им се получи добре. Не блестящо, но прилично. Което най-вероятно се дължи най-вече на Луси Лиу и Натали Дормър, които влизат в ролите.

Но да се върнем на Doctor Who. За първи път от близо 60-годишната история шоуто си позволява да промени пола на основния си персонаж. То е правило всякакви глупости – някои успешни, други не – и е доказало, че нищо не е в състояние да го спре.

Новият Доктор бележи и появата на нов шоурънър в редиците на сериала. Стивън Мофат, който водеше сценарния екип от няколко години насам, поел щафетата но Ръсел Т. Дейвис, изпява лебедовата си песен на финала на тази година. С оттеглянето на 12-тия Доктор и Питър Капалди в ролята му, Мофат дава капитанското място на сценариста Крис Чибнал. Именно тогава Джоди Уитакър официално влиза в обувките и ТАРДИС-а на Доктора.

След нова година Doctor Who ще бъде направо чисто нов, както се случи преди време, когато Мат Смит пое ролята от Дейвид Тенант. Всяка регенерация на Доктора е трудна за зрителите и феновете, а някак вярваме, че тази специално ще бъде най-хард. Още не знаем дали идеята жена да бъде Доктора е добра, но знаем, че леко ни плаши.

Самата Джоди Уитакър е приятно момиче, което прави големите си крачки към по-комерсиалното кино. И докато я чакаме като Доктора, в галерията горе може да видите няколко нейни роли, които й се получават добре.

 
 

Трус от 6,7 по Рихтер удари Гърция и Турция

| от chronicle.bg |

Земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер беше регистрирано в Егейско море към 1.30 ч. българско време в нощта срещу петък. Трусът е достигнал до Западна Турция и островите на Гърция. Има две жертви, а ранените са повече от 100 в Гърция и най-малко 70 – в Турция.

Втори трус от 5,1 по Рихтер е регистриран минути след първото земетресение, в района на гръцките острови Додеканези. Също и в западна Турция – 4,8.

По първоначална информация загиналите намерили смъртта си в бар, след като таванът на помещението паднал и ги затрупал.

На остров Кос, където е най-сериозно, има срутени сгради. Земетресението е нанесло щети и на крепостта на рицарите от Ордена на Свети Йоан, известни като хоспиталиери.

В турския град Бодрум също има щети – напукани стени, предимно на по-стари сгради, а болницата в града е била евакуирана от съображения за сигурност.

Турската брегова охрана пък съобщи, че земетресението е предизвикало „малко цунами“.

От БАН увериха, че опасност от сеизмична активност в България няма.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!