Хипоалергичните кучета не съществуват

| от chronicle.bg |

Съжаляваме ако тази новина ще разочарова някого, но лекари и учени доказаха, че няма такова нещо като хипоалергично куче (куче, което не провокира алергии).

Въпреки редицата маркетингови трикове, направени с цел да привлекат хора, които са алергични към домашни животни, а искат да имат такова, истината е че такова куче не съществува.“, казва д-р Франклин МакМилън, ветеринар и директор на проучванията в обществото Best Friends Animal Society за Huffington Post.

Хората могат да бъдат алергични към всичко, въпреки че при някои хора определени животински видове, породи и дори екземпляри могат да провокират по-остри алергични реакции от други.“ , допълва той.

Технически, терминът „хипоалергенен“ е даден от Мериам Уебстър, за да опише „малка вероятност за провокиране на алергична реакция“, но е грешно този термин да се употребява когато става дума за животни, тъй като всички кучета са носители на протеини, които са отговорни за алергичната реакция.

Най-честата причина за алергии от домашни животни са мъртвите, сухи люспи, които се отделят от кожата на вашия любимец и протеинът, който животното отделя със слюнката си„, казва МакМилън. „Самата козина на кучето не е проблем – проблемът е пърхотът, който се залепя за нея. След това козината, заедно с тези отделени люспи може да залепне за дрехите ви, за килима, за мебелите.

Затова хората, които са алергични от кучета реагират на тези лепливи протеини и ако кучето отделя много козина, те са в по-рискова ситуация.

Важно е да знаем как да се справим с алергена„, коментира д-р Клифърд Басет, алерголог от Ню Йорк. Той препоръчва използването на въздушни филтри в дома и изгонването на домашния любимец извън пределите на спалнята. Той признава обаче, че дори когато животното не е в стаята или дори в къщата на алергичния пациент, премахването на алергена може да отнеме от 6 до 8 месеца.

Ако сте алергични към кучета, но не искате да се лишите от незаменимата обич, с която може да ви дари само едно куче, ето няколко съвета от американските алерголози и ветеринари:

  • Проведете си експеримент – прекарайте време при ваши познати и приятели, които гледат различни породи кучета или котки, за да видите дали някоя от породите провокира повече или по-малко алергични реакции при вас.
  • Къпете любимеца веднъж седмично.
  • Погрижете се подът в дома ви да е с паркет, плочки или ламинат, но не и с мокети и килими, които задържат повече косми.
  • Ако все пак задържите килимите си, перете ги с препарат поне един път седмично.
  • Включвайте прахосмукачката по-често, най-вече на местата, на които кученцето обикновено лежи.
  • Перете кошчето на животното поне един път седмично.
  • Имайте предвид, че по-дребните породи кучета обикновено разпространяват по-малко пърхот от едрите.
  • Ако е възможно, дръжте кученцето вън от помещението, в което спите.
  • Купете си въздушни филтри, които да прочистват въздуха в дома ви.
  • Ако алергията ви се обостря от слюнката на кучето, избягвайте то да ви ближе.

Та хипоалергичните кучета са разпространени колкото хипоалергичните еднорози – дори да съществуват, учените все още не са ги открили. Има определени породи, които пускат по-малко козина и са по-препоръчителни за алергичните си стопани, но те не предотвратяват на 100% развиването на алергична реакция.

Вижте в галерията ни някои кучешки екземпляри, които имат по-малки способности да ви алергизират и дори да го направят – са толкова чаровни, че трудно ще им устоите дори докато подсмърчате със зачервени очи.

 

 
 

Хипоалергичните кучета не съществуват

| от chronicle.bg |

Музейният обир в Бергенския университет е най-големият в историята на страната, като злосторниците са похитили над 400 експоната, много от които се отнасят към епохата на викингите, съобщава ТАСС.

Ударът е бил добре подготвен. Миналия уикенд във временно музейно хранилище са били разположени много експонати, които в понеделник е било предвидено да бъдат отправени на по-сигурно място.

Злосторниците са действали в музея час и половина, като за това време сигнализацията се е задействала два пъти. Но дошлите на място служители от частната охранителна фирма, отговаряща за опазването на колекцията, не открили нищо подозрително.

Сред откраднатите предмети фигурират гривни, фибули, огърлици, брошки от злато, сребро и бронз. Стойността им не е висока, но те представляват огромна културна и историческа ценност. Престъпниците са проникнали в музея миналата събота, но кражбата е била открита едва в понеделник.

 
 

Хипоалергичните кучета не съществуват

| от chronicle.bg |

Съвременният джентълмен все още демонстрира добрите маниери на предшествениците си, но същевременно спазва изискванията на модерния етикет, пише в. „Сънди експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания по поръчка на компанията за мъжко облекло Moss Bros.

В духа на рицарските традиции джентълменът на новото време е почтителен, вежлив и любезен. Той прави път на другите, изслушва ги, а вместо да лъска доспехи, полира обувките си до блясък. Същевременно модерният етикет изисква от него да поставя мобилния си телефон на масата за вечеря, да носи спретнат костюм и да ходи на фитнес.

Въз основа на резултатите от проучването е изготвен портрет на съвременния джентълмен. Ето как изглежда той:

1. Съвременният джентълмен прави път на другите
2. Слуша, когато други хора говорят
3. Поставя телефона си на масата за вечеря
4. Поддържа добра лична хигиена
5. Пристига навреме за социални събития и срещи
6. Поддържа дома си спретнат
7. Услужва на дамата с връхната си дреха, когато навън е студено
8. Знае кога е моментът да признае, че е сгрешил
9. Лъска обувките си
10. Поддържа се в добра форма

 
 

Хипоалергичните кучета не съществуват

| от chronicle.bg |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

Хипоалергичните кучета не съществуват

| от chronicle.bg |

Музикантът от популярния шведски поп квартет АББА Бени Андершон ще издаде албум със свои композиции и изпълнения на пиано, предаде Контактмюзик.

Тавата е озаглавена „Пиано“ и ще види бял свят на 29 септември. В нея са включени 21 популярни хита на музиканта от АББА, изпълнени на пиано. „Композициите, включени в албума, са неразделна част от мен! По време на записите имах чувството, че изпълнявам своите мемоари!“, коментира новата си продукция Андершон.

Шведската група АББА се раздели през 1982 година, но Бени след това издаде девет албума със своя състав „Бени Андершон Оркестра“.