Happy на Фарел Уилямс е най-излъчваната песен у нас за 2014-а

| от |

Happy – световният хит на хип-хоп артиста и продуцент Фарел Уилямс, неизненадващо е най-излъчваната песен в българския радио- и телевизионен ефир през годината, сочи проучване на австралийска фирма по поръчка на „Профон“. Две български парчета наред с артисти като Енрике Иглесиас, Кейти Пери, Риана и Шакира също попадат в челната десетка.

Българският ефир е бил ощастливен от Happy („Щастлив“) цели 10 562 пъти тази година. Най-пускана след него е песента на Енрике Иглесиас, Descemer Bueno, и Хенте де Зона – Bailando, с 8 152 ротации и парчето Waves на хаус артиста Mr Probz с близо 8 000. Първото българско предложение – „Малките неща“ на Preyah feat на Billy Hlapeto, се нарежда на четвърто място, а второто – „Самурай“ на Жана Бергендорф, макар и на осма позиция, изпреварва два дуета на Риана – с Еминем и с Шакира.

Между двете български песни на пето, шесто и седмо място се нареждат хаус хитовете Prayer In C на Lilly Wood & The Prick And Robin Schulz, Can’t Let Go на Faydee и първото изпълнение на поп певица в класацията – Dark Horse – Katy Perry feat. Juicy J.

Сред най-пусканите български песни в ефира преобладават поп музиката с женски вокали и мъжки хип-хоп партии. Спорната песен на Криско и Мария Илиева „Видимо доволни“ обаче е чак на пето място. Ето как изглежда цялата класация:

1. Малките неща – Preyah feat. Billy Hlapeto

2. Самурай – Жана Бергендорф

3. Захир – Ice cream

4. Изгрева И Залеза – Santra Feat Pavell Venci Venc

5. Видимо Доволни – Криско и Мария Илиева

6. Paradise – Кристо & Лора Караджова

7. Мойта Музика- Дивна

8. Щом си ти до мен – Venzy

9. Въпрос на време – Venzy feat. Divna

10. Скочи Над Мен – Миро Feat. Dim4ou

Проучването, поръчано от дружеството на продуцентите за колективно управление на авторски права, отразява плейлистите в най-големите български медии с музикално съдържание – повечето радиостанции, националните телевизии и специализираните музикални канали. Информацията е на „Дневник“./БНР

 
 

Happy на Фарел Уилямс е най-излъчваната песен у нас за 2014-а

| от |

Психолозите от години се опитват да обяснят на какво се дължи тревожността от липсващия смартфон. Според китайски и корейски специалисти причината за нея е, че хората вече ги възприемат като свое продължение, съобщи Прес асосиейшън.

Тревожността от липсващия смартфон се нарича номофобия. Учени от университета в Хонконг и университета в Сеул се опиха да определят на какво се дължи тя с помощта на 300 доброволци. Те установиха, че тревожността заради невъзможността човек да използва смартфона си няма нищо общо с телефонните обаждания в спешни случаи, а се определя от ролята им в ежедневието ни за нашата идентичност, като наше продължение, с което записваме дигитално спомените си.

Роля за тази тревожност имат и социалните платформи като Фейсбук, Инстаграм и Туитър – обявяването на това, което правим в интернет, вече е част от преживяването на събитията.

Учените са установили също, че страдащите от номофобия по-често се оплакват от болки в китката и врата от останалите.

 
 

Happy на Фарел Уилямс е най-излъчваната песен у нас за 2014-а

| от |

Списъкът на списание Forbes с най-високоплатените актриси на годината вече в тук… и несъмнено някои от нещата предизвикват учудването ни. Листът е за периода от юни 2016 до юли 2017 г.

На първо място в него застава Ема Стоун, която измести досегашната лидерка Дженифър Лоурънс. Последната беше най-високоплатената актриса за последните две години, а тази година застава на трето място. Разбира се 24 млн. далеч не е лоша печалба. Актрисите в списъка са спечелили общо 172,5 млн. за последната година. От печалбите не са премахнати данъците, таксите за адвокати, агенти и всички останали разходи. Добрата новина тази година е, че 6 от 10-те  актриси в списъка с над 40 години.

Както може да се очаква, не всички средства идват от филмовата индустрия. Типичните примери са Дженифър Анистън, чийто основен доход идва от работата й с Emirater Airline, и Дженифър Лоурънс, която е рекламно лице на Диор (разбира се филмите й mother! И Red Sparrow също допринасят).

Кои са всичките 10 имена в списъка, колко са парите им и откъде идват, можете да видите в галерията горе. И останете нащрек, защото другата седмица излиза списъкът с най-богатите актьори. 

 
 

Happy на Фарел Уилямс е най-излъчваната песен у нас за 2014-а

| от |

Музейният обир в Бергенския университет е най-големият в историята на страната, като злосторниците са похитили над 400 експоната, много от които се отнасят към епохата на викингите, съобщава ТАСС.

Ударът е бил добре подготвен. Миналия уикенд във временно музейно хранилище са били разположени много експонати, които в понеделник е било предвидено да бъдат отправени на по-сигурно място.

Злосторниците са действали в музея час и половина, като за това време сигнализацията се е задействала два пъти. Но дошлите на място служители от частната охранителна фирма, отговаряща за опазването на колекцията, не открили нищо подозрително.

Сред откраднатите предмети фигурират гривни, фибули, огърлици, брошки от злато, сребро и бронз. Стойността им не е висока, но те представляват огромна културна и историческа ценност. Престъпниците са проникнали в музея миналата събота, но кражбата е била открита едва в понеделник.

 
 

Happy на Фарел Уилямс е най-излъчваната песен у нас за 2014-а

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.