Гръцкият парламент не успя и при третия опит да избере президент

| от |

Гръцките депутати гласуваха за „извънредни парламентарни избори”. Партиите не постигнаха споразумение за обединена подкрепа за кандидатурата на Ставрос Димас за държавен глава. Лидерите на опозиционните партии, чиито депутати не подкрепиха избора, приветстваха позицията на парламента и предсрочните избори, предаде БНР.

Алексис Ципрас – лидер на радикалната левица Сириза заяви:

Днес е исторически момент за демокрацията в Гърция. Депутатите от партиите на демократичната опозиция доказаха с вота си, че демокрацията не търпи натиск. След като голяма част от гръцкия народ желае да постави край на полтиката на ограничения, депутатите от гръцкия парламент реагираха на желанието на хората.

Начало на предизборната кампания поставиха с изявленията си и председателите на другите опозиционни партии. В гласуването участва и цялата парламентарна група на крайнодясната партия ”Златна зора”, чийто депутати са следствени и получиха разрешение от прокуратурата. За единство на прогресивните сили призоваха от партията „Независими гърци”.

Най-вероятна дата за провеждане на предсрочните избори е 25-ти януари.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Сините очи и големите амбиции на Себастиан Курц

| от chronicle.bg, по Haaretz |

Поддръжниците му го виждат като бъдещето на страна, която досега винаги е гледала предимно към миналото, отколкото към бъдещето. Противниците му го виждат като обикновен кариерист, жаден за власт.

Където и да е истината, малцина австриици оспорват това, че техният 31-годишен външен министър, Себастиан Курц, вече остави дълбока следа в историята на централноевропейската държава. След агресивна кампания и спечелени предсрочни парламентарни избори, той стана най-младият министър-председател на страната и един от най-младите лидери в Европа.

Мъжът с детско изражение и арийска осанка омая населението. Спиран е на улицата, хората си правят селфита с него, други искат автографи, сякаш е кинозвезда. Младостта се отразява в небрежния му подход към работата. Политикът е известен с това, че настоява да го наричат Себастиан, вместо „господин Министър“. Някои австрийци дори отиват по далеч, обръщайки се към него с умаленото Басти. Ако се возите в самолет за Австрия е напълно възможно той да седне на мястото до вас. Според ново решение, представители на чужди правителства и техните началници следва да пътуват в икономична класа, вместо в бизнес класа.

Нека обаче нищо от това не ви заблуждава. Себастиан Курц е повече от поредния политик с грабващо бебешко лице. Зад сините очи се намират увереността, лидерските качества и големите амбиции на един млад политик, когото все по-често ще виждаме редом до световните лидери с побелели коси.

Роден е през 1986 година и завършва гимназия през 2004 година. Следва право, но прекъсва, за да се посвети на политическата си кариера. Започва на общинско ниво, влизайки в Градския съвет на Виена през 2010 година. Може би единствената част от биографията му, която би искал да изтрие е именно от този период. Слоугънът на кампанията през 2010 година е „черното е готино/секси“. Във видеото 23-годишният кандидат се вози в Хамър, придружаван от жени с изкусителни форми. Фокусът е върху гърдите им. Една от спирките в клипа е клубът Мулен Руж, където е организирано черно „готино/секси“ парти. По-късно Курц излиза на улицата да раздава презервативи, обяснявайки как е загубил девствеността си на 15 години. По време на сегашната му кампания това му беше натяквано неколкократно и противниците го използваха, за да го компрометират.

Големият скок идва през 2011 г. Тогава Курц става директор на отдела по интеграция в министерството на вътрешните работи. „Виждам себе си като човек, при когото имигрантите да идват за помощ“, казва той тогава, опитвайки се да изгради нов имидж на Австрия, като гостоприемна страна за чужденците. С изкачването по стълбите на властта обаче, възгледите му се променят. През 2013 година, когато заема поста на външен министър и хиляди имигранти нахлуват в страната, той започва да говори за опасностите на масовата имиграция. Промените в идеологията му политолозите обясняват с помъдряването, което неминуемо се появява, колкото по-големи стават отговорностите на съответния пост. От другата страна са коментарите, които го определят като човек, желаещ да се издигне до властта, използвайки крайнодесни подходи. Също така е привърженик на идеята за ограничаване на преференциите, които Европейският съюз дава на имигрантите.

Негови са решенията за спирането на външните средства за построяването на джамии и забраната на бурки на обществени места. „Искаме ислям в австрийски стил, а не такъв, диктуван от други държави“ е аргументът му.

Един от най-напрегнатите моменти в кариерата му и изпитание за качествата му , е през 2016 година, когато затваря Балканския бежански коридор. Първоначално решението е остро критикувано и изглежда като действие срещу най-силната жена в днешна Европа – Ангела Меркел. Самата тя е известна с отворената си политика към бежанците, позволявайки на близо половин милион имигранти да влязат в Германия. С течение на времето обаче възгледите се променят и Меркел признава, че това е било правилното решение.

Твърдата му позиция се появява и по отношение на Турция. Австрийският политик се изказва остро против президента на Турция, Реджеп Таийп Ердоган, твърдейки, че в него се наблюдават „диктаторски тенденции“. През юли тази година, той отказа на турския министър на икономиката да лети до Австрия за церемония по случай една година от преврата в Турция. В момента политикът е за прекратяване и на преговорите за членството на Турция в Европейския съюз.

Излишно е да споменаваме, че тази година е най-напрегната в кариерата му досега. Преди няколко месеца, преди да навърши 31 години, Курц беше избран за лидер на Австрийската народна партия. Шокът дойде, когато той обяви, че се оттегля от коалицията със социалдемократичната партия , довеждайки Австрия до ситуация на предсрочни парламентарни избори.

Във видеото в кампанията го виждаме как изкачва планина. Посланието е: „Правилният път не е задължително лесен. Да постъпваш правилно е ситуация, в която често си сам.“ А слоугънът в кампанията му  за лидер на партията беше: „Време е за нещо ново“. Предстои да видим какво ще е това ново, освен затягане на мерките по отношение на нелегалната имиграция – това вече е ясно, че е един  от най-големите му приоритети.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.