Голямото есенно гледане (част 1)

| от |

В необятния телевизионен свят есента е времето, в което най-доброто сред най-доброто се връща на малкия екран. Но освен това, най-много ентусиазъм ни носят новите сериали, които стартират тепърва. Както е известно много от тях биват прекратени по-бързо от очакваното, но за други надпреварата тепърва започва. Говорим за теб, „Империя“!

Разбира се, че сериалите, които се завръщат на малкия екран и чакаме с нетърпение са тук, но също така сме сложили малка селекция от онези нови заглавия към които таим най-големи надежди.

Най-очакваните нови сезони:

Империя (25.09)

Предполамаге за никого не е странно, че стартираме именно с „Империя“, нали? Най-гледаното шоу за миналия сезон обещава да остане такова и през този. Абсолютно задължителен сериал за всеки любител на добрата телевизия, който обича и готината музика. Сериалът е дело на режисьора и сценарист Лий Даниелс, от който сме гледали „Иконом на седем президента“ и „Прешъс“, а главните роли принадлежат на новата ни любимка Тараджи П. Хенсън и Терънс Хауърд. Саундтракът пък е написан от Тимбаланд. „Империя“ е изключително добър сериал и ще е жалко, ако сте го пропуснали. Стартът на сезон 2 е утре от 22 часа по FOX.

Хирургът (17.10)

Клайв Оуен играе д-р Такъри, блестящ хирург пристрастен към кокаина, който въпреки ограниченията на медицината в началото на XX век, успява да направи революционни неща за времето си. Режисьорът Стивън Содърбърг пък режисира първи сезон изцяло. Това ще се случи и във втория, където Содърбърг води екипа като истински капитан, а Оуен е брилянтен, подпомаган от младата Ив Хюсън – дъщерята на Боно, която прави дебют на малък екран и прекрасния Андре Холанд.  Втори сезон на сериала стартира на 16 октомври по света и само ден по-късно у нас по Cinemax и HBO GO.

Демоните на Да Винчи (24.10)

След дълго чакане и две отлагания, най-после ще имаме шанса да гледаме третия сезон на „Демоните на Да Винчи“. Американският сериал разказва, донякъде истинска, но в повече елементи фантазна история за младите години на майстора Леонардо Да Винчи и случките, които са оставили името му в историята. За гения, майстора и мислителя и какво стои отвъд тях. Новият сезон идва с няколко изненади за феновете. От екипа казаха, че част от персонажите може и да не преживеят новия сезон и ще има още няколко обрата, които никой не очаква. Освен това шоуто има и нов екип зад кадър. Към създателя Дейвид С. Гойер се присъединяват нови режисьори и сценаристи, които ще влеят свежа кръв в тона на сериала. Сниман в мрачна Ирландия и с прекрасна визия, „Демоните на Да Винчи“ сезон 3 започва своето излъчване у нас ден след световната си премиера – на 25 октомври по FOX.

Doctor Who (19.09)

Стартът на сезон 9 на британския сериал „Doctor Who“ беше повече от странен и различен, от онова, което сме свикнали да гледаме от добрия Доктор. От един сезон шоуто има нов актьор в главната роля – Мат Смит беше заменен от Питър Капалди, който признаваме си, е любимият ни Доктор към момента, също така Джена Колман се завръща в ролята на Клара, която играе в сериала от два сезона, и има слух, че това ще й е последният. Стартът на най-дългоизлъчвания драма британски сериал до момента беше чакан от много фенове по света, не чак толкова много у нас. Това не прави шоуто по-лошо и ние го препоръчваме винаги. И нещо важно, ако сега ще го започвате да го гледате, никога не прескачайте някой от Докторите. Един от сериалите, които смятаме, си заслужават всеки един сезон и всеки един епизод. Само добавяме дребния факт, че когато шоуто направи 50 години, специалният епизод беше излъчван по кината по света.

Bron/Broen (27.09)

Датско/шведски сериал, който получи френско/британска и американска версия. И въпреки това, ние винаги препоръчваме мрачния скандинавски оригинал. Всеки сезон на шоуто е разследва голям криминален случай, който е разделен между юрисдикция на Дания и Швеция, свързани с един мост. Ким Бондия и София Хелин играят двамата инспектори, като тя е перфектна в ролята на жена с Аспергер.  Първият и вторият сезон бяха мрачни, на моменти страшни и много интересни. Чакахме две години за старта на трети и го дочакахме, той идва на 27 септември.

Най-очакваните нови сериали:

Специален доклад (21.09)

Сериал базиран на филма с Том Круз, в който той е агент, който разследва престъпления преди да са се случили. Единственият персонаж от оригиналния филм, който ще се върне в ролята си тук е акторът Даниел Лондон, който играе Уоли the Caretaker и който вече гледахме в пилотния епизод. Филмът от 2002-а имаше страхотен успех, затова години по-късно телевизия FOX купува правата и прави сериал. Шоуто влезе в класацията на сериалите, които си заслужава да видите през новия сезон, ние лично му даваме шанс.

Limitless (22.09)

Втори сериал за този сезон, който е базиран на филм. Филмът е „Високо напрежение“, а книгата, по която са правени и двете е „Екстремен ум“. Разликата тук е, че този сериал е с пъти по-добър от горния и даже от филма, от който идва. Една от изненадите на сезона, към която нямаше никакви очаквания, а шоуто се оказа адски добро или поне първият му епизод е такъв. Препоръчваме.

Blindspot (21.09)

Джейми Алекзандър играе татуирана гола жена намерена на оживен път, която не помни нищо за живота си преди този момент. Съливан Степълтън пък е полицаят, който й помага. Стартът на шоуто получи добър рейтинг, но смесени ревюта. Повечето хора казаха, че сюжетът е доста объркан и не са разбрали почти нищо, и донякъде са прави. „Blindspot“ е от сериалите, които или ще станат култови като много подобни преди тях или ще се превърнат в онези, които никой не гледа, защото не разбира. Пожелаваме му първото и заради Степълтън, който наистина е прекрасен тук. Ще му дадем шанс.

American Horror Story: Hotel (07.10)

Естествено, че новият сезон на „American horror story: Hotel“, преведен у нас като „Зловеща семейна история“, е част от новите сериали! Това е единството шоу, което може да ни накара да гледаме всеки негов сезон и да не знаем какво да очакваме. Говори се, че това ще е и последният сезон на Джесика Ланг в главната роля и е сериалът, в който Лейди Гага прави дебют на малкия екран. Това са едва две от причините да очакваме „Хотел“ повече от нетърпеливо. Част от останалите, са предишните сезони на шоуто, няма слаб такъв, и Райън Мърфи, от който до този момент не сме гледали нищо лошо.

Scream Queens (22.09)             

Второ чисто новото шоу на Райън Мърфи. Хорър комедия, която беше очаквана с интерес и признаваме си, смесени чувства. Но след първи епизод притесненията ни са забравени. Мърфи знае какво прави, а хорърът и бруталното чувство за хумор, както и странните тийнейджъри, са неговият жанр. „Scream Queens“ е едно от най-добрите нови шоута за сезона и определено е най-различното, което ще видим. Препоръчваме с две ръце.

Снимки: Fox Broadcasting Channels, HBO, PR

 
 

Голямото есенно гледане (част 1)

| от |

Актьорът Даниъл Крейг, който потвърди, че ще се снима за пети път във филм за Джеймс Бонд, ще настоява тематичната песен на лентата да бъде поверена на инди рок състав, съобщава Контактмюзик.

Екранният 007 много харесвал алтернативната американска банда „Кар сийт хедрест“ и щял да положи усилия честта да изпълнят главния хит в 25-ия филм за Джеймс Бонд да се падне именно на нея.

Известен е фактът, че мнението на Даниъл Крейг се уважава от продуцентите на култовата шпионска сага. Така например по препоръка на актьора Адел бе избрана да изпее тематичната песен в „007 координати Скайфол“ от 2012 година.

Крейг настояваше „Рейдиохед“ да изпълнят хитовата композиция в 24-ия филм за Бонд „Спектър“,но тяхната песен впоследствие не беше използвана.

 
 

Голямото есенно гледане (част 1)

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

Голямото есенно гледане (част 1)

| от |

Музикантът от популярния шведски поп квартет АББА Бени Андершон ще издаде албум със свои композиции и изпълнения на пиано, предаде Контактмюзик.

Тавата е озаглавена „Пиано“ и ще види бял свят на 29 септември. В нея са включени 21 популярни хита на музиканта от АББА, изпълнени на пиано. „Композициите, включени в албума, са неразделна част от мен! По време на записите имах чувството, че изпълнявам своите мемоари!“, коментира новата си продукция Андершон.

Шведската група АББА се раздели през 1982 година, но Бени след това издаде девет албума със своя състав „Бени Андершон Оркестра“.

 
 

Голямото есенно гледане (част 1)

| от |

 

 Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.