Голямата Печал-ба!

| от |

Чували ли сте за „Копието на съдбата“? А за „Пръстът на съдбата“? Съдбата е „Кодирана и програмирана“?

WP_20140111_001-1

Може обаче да се окаже, че „Копието на съдбата“ или „Пръстът на съдбата“ е една стара падаща върху темето ви табела от „КИНО“. По-точно от някое забравено кино, продадено кино, препродадено кино, отдавна превърнато в „БАЗАР“.

DSC00058-1

Да, бих се съгласил, че отвсякъде ни дебнат опасности: може да ти задигнат чантата, може да ти скъсат ланчето, може да ти гепят телефона направо от ръката, докато бърбориш на улицата. Е, какво пък, неприятности, но все пак си цял и невредим. Но, не бих се съгласил, ако отгоре ти се сгромоляса метална БУКВА, голяма метър на метър и тежаща пет-шест килограма! И на кой въобще му пука, дали буквата е на кирилица или на латиница.

WP_20140217_003-1

Заглеждали ли сте се за дебнещи отгоре опасни, ръждясали, никому непотребни и ненужни остатъци от реклами по фасадите на сградите? Огризки от някогашни бляскави соцреклами. Ето я, ето я, вижте я, вижте я бе! – от „МЕХАНА ГЕРГАНА“ на Граф Игнатиев, буквата „М“ се готви за скок!

DSC00056-1

JUMP!

А след „М“, на двеста метра по -надолу се готви за скок и застиналото неоново „И“ от „Кино Москва“. Ама явно не е толкова застинало, щом си мисли дали да направи серия като в Red Bull Cliff Diving, преди да тупне на някой на главата? Не, вообще не искам да ви правя параноици, но не сте ли ги виждали тия букви как грозно се блещят от четири-пет метра височина? Ами добре де, погледнете ги докато си вървите по улицата – ТЕ все още са там, дебнат ви.

DSC00055-1

JUMP!

Ако гледаме философски, това си е пръст на съдбата. Даже е алегория, широко употребявана във философските беседи и обсъждания, нещо като съотношение между случайност и преодопределеност в човешката съдба. Кофти карма е да ти падне буквата „И“ на главата – би казал някой лама. Кофти безотговорност – бих казал аз.

DSC00054-1

Докато пиша това, чух, че паднала Голямата Печалба на Държавната Лотария. Ама НЕ! Не било голямата печалба, а било толямото „Г“ от Голямата Печалба. И не било печалба, а било печално.

DSC00052-1

А! Сетих се – ще ходим с каски. Каските ще ни опазят, дори и да ни цапардоса метеорит. Каски, като на строителните обекти, за евентуална защита. Каски модерни, може и UNITED COLORS OF BENETTON. Ама ще има ли инструктаж за Безопасност? НЕ, на кой му пука!

Та, върви си една хубава, неделна сутрин един млад програмист по улицата. И….му пада рекламна табела на главата. „Тетрис….“ била последната мисъл на програмиста.

DSC00051-1

Сещам и за една песничка на Деби Хари – „Inner City Spillover“ , а думите са ей такива, едни весели, едни жизнерадостни:

Lying in her bed a brick fell on her head.
Plaster finally crumbled and dropped it’s load.
Oh oh.
Now the building was condemned.
Recycled, used again.
The brick that smashed her brain is now a road in maine.
When the pressure is way way down, the water comes out brown.
It was on television they took her brain uptown

По-добре я чуйте.

А сега сериозно към общинарите:

– няма да носим никакви каски. Организирайте се, махнете тези опасни, стари реклами, за които никой, ама НИКОЙ отдавна не се грижи. Ние сами не можем да се опазим от тях. Ние само искаме да разхождаме децата си по улиците и да не се озъртаме за падащи предмети. Моля ви! И ви благодаря!

WP_20131219_005-1

Николай Крижитски

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

Новите и старите на седмицата на модата в Милано

| от |

Нови таланти, търсещи своето място редом до утвърдени марки като „Москино“ и „Армани“, се очакват с интерес на започващата днес Седмица на модата в Милано, предаде Франс прес.

Програмата на модната фиеста включва около шестдесет ревюта и стотина презентации. Седмицата на модата в Милано ще започне с представянето на колекцията пролет/лято 2018 г. на модна къща „Гучи“, която процъфтява благодарение на дизайнера Алесандро Микеле, заел поста творчески директор в началото на 2015 г.

Очаква се през следващите няколко дни модните подиуми в Милано да греят във всички цветове на дъгата, както и завръщането на 90-те години в модните линии под формата на панталони с ниска талия и прави сака. Вертикалните райета също ще отбележат солидно присъствие.

Сред очакваните с интерес нови таланти е британският дизайнер Пол Съридж. Той ще представи първата си колекция, откакто тази година зае поста творчески директор на модна къща „Роберто Кавали“.

В Милано ще дебютират и съпрузите Люси и Люк Майер – новите творчески директори на модна къща „Джил Сандер“.

За първи път на Седмицата на модата в Милано ще се представят марките „Албино Теодоро“ и „Шийна“, както и младият южнокорейски лейбъл „Дъ-сириус“, впечатлил модния свят с футуристичните си творения.

Милано няма да е Милано без „тежката артилерия“ в модата – „Фенди“, „Ферагамо“, „Версаче“, „Прада“, които отново отчитат подем в продажбите след няколко трудни години, белязани от отдръпването на азиатския пазар, валутната нестабилност и терористичните нападения в Европа.

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.