Германски историк: „Не бива да се примиряваме с анексията на Крим“

| от |

Путин се възползва от новата ситуация в света, за да разпали евентуална нова война в Европа, твърди в интервю за Дойче веле известният германски историк и публицист Карл Шльогел.

ДВ: Основателен ли е историческият паралел между анексирането на Крим, последвалите събития в Източна Украйна и събитията в навечерието на Втората световна война?

Карл Шльогел: Човек може да сравнява, но не бива да отъждествява историческите събития. Всяка историческа ситуация е уникална. Аз не се боя да правя сравнение с 30-те години на миналия век, с мюнхенската политика на умиротворяване, с т.нар. аншлус на Австрия и Судетската област към нацистка Германия. Подобни сравнения са напълно легитимни. По същество обаче няма нужда от такова сравнение, защото тук става дума за самостоятелен анализ на събитията в Украйна.

ДВ: Въпреки това, какви поуки бихме могли да извлечем от 1938 година? И как би трябвало да реагираме на сегашните събития?

Карл Шльогел: Урокът, който научихме от 1938 година, е много прост. Мюнхенската конференция беше капитулация на държавата пред шантажа на Хитлер. Тя откри пътя за последвалата агресия. Но ние нямаме нужда от мюнхенския опит, за да вземем решение за отпор на агресията. Всяка нападната държава е в пълното си право да се защитава с помощта на други държави. Затова мисля, че европейците са длъжни да подкрепят Украйна. Не бива да се примиряваме с анексията на Крим. Нито юридически, нито фактически. Европейците са длъжни да се договорят за мерки за защита. В дадената ситуация става дума за единодушие по въпроса за санкциите.

ДВ: Сегашната ситуация е много по-трудна, отколкото през 1938 година. Eвропейците може би просто не знаят как да се протовопоставят на политиката на руския президент?

Карл Шльогел: Да. Но първо трябва да сме наясно защо Западът или европейците не знаят как да реагират на провокациите. Една от причините е, че в Централна Европа дълго време не е имало война, благодарение на системата за симетричното ограничаване и взаимно възпиране. Съществува и елемент на привикване към мирното време и ликвидирането на границите. Европа е интегрирана както никога досега. Този, който сега се придвижва из Шенгенското пространство, изобщо не може да си представи предвоенното време. Освен това Европа е безпомощна спрямо руската политика. Европейците не бяха готови за това, че някой, както направи Путин, ще заяви пред световната общественост, че не е имало никаква агресия, хората просто били купили запазени военни униформи от магазините. Никой в Европа не беше подготвен за такава наглост и лъжа.

ДВ: Каква е причината?

КШ: Мотивите са многопластови. В Германия например това е дълбокото чувство на вина за престъпленията, извършени от германците в Източна Европа и в Съветския съюз. При това Германия изпитва чувство за вина само по отношение на Русия, но не и по отношение на Украйна, която е била изцяло окупирана, а градовете й са били разрушени от нацистите. Голяма част от хората, изпращани на принудителен труд в нацистка Германия, са от Украйна. Основните места на масови избивания на евреи на съветска територия също са в Украйна – в Бабин Яр, Одеса, Харков. Освен това има и един вид сантименталност, както и при мен. През целия си живот съм работил за развитието на германско-руските отношения. Винаги съм се старал да обясня на германците, че Русия е невероятно интересна и богата страна. И не искам да се разделям с това сантиментално отношение. Трябва обаче да погледнем действителността в лицето. Хората в Германия трябва да разберат, че Путин няма нищо общо с Достоевски, а агресията в Украйна няма нищо общо с изключителната литература на Пушкин или Чехов.

ДВ: Има исторически примери, когато анексирани територии с времето биват де факто признати – Балтийските страни, присъединени към Съветския съюз, например. Може ли и с Крим да се случи същото?

КШ: Не знам. Понякога народната памет е много къса. Има обаче и случаи, когато настойчивото напомняне за юридическия факт на окупация и нарушаване на суверенитета е било успешно. Между другото, американците никога не са признавали окупацията и интегрирането на балтийските държави в Съветския съюз. И в дългосрочна перспектива – с разпадането на Съветския съюз и възстановяването на суверенитета на страните от Балтика – се оказаха прави. От гледна точка на международното право, смятам за неправилно завръщането към нормалното ежедневие и нормалното икономическо сътрудничество с партньор като Русия. Не е възможно да имаш добри делови отношения с партньор, който не признава никакви правила.

ДВ: Много хора смятат, че вече живеем във втора „студена война“. По какво тя се отличава от първата?

КШ: Не споделям теорията за възобновяване на „студената война“. „Студената война“ беше уникално стечение на обстоятелствата в условията на симетрично разположение на силите на Запада и Изтока в Европа. Симетрията на взаимното възпиране беше гарант за мира в Европа. Сега ситуацията е съвършенно различна. На политическата сцена днес има много играчи и центрове на влияние – Източна Азия, Латинска Америка, Африка, Европа. Вече няма двуполюсен свят и симетрия на взаимно възпиране. И между другото Путин разбра това. Той видя, че отново са възможни локални войни, че може да използва различни форми на водене на война, изпробвани в други региони по света. В частност и такива терористични методи, каквито се използват в Близкия изток или в Сомалия. Имаме работа с нова ситуация и трябва да впрегнем целия си аналитичен потенциал, за да я оценим. Трябва да се освободим от историческите аналогии.

 
 

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“

| от chronicle.bg, БТА |

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“ – за най-добро изпълнение на живо и „Икона“, съобщи Прес асосиейшън.

Бившият фронтмен на „Оейзис“ издаде първия си самостоятелен албум „As You Were“ само преди две седмици и веднага оглави британската класация.

Ед Шийран, който се появи на церемонията в Лондон с шина на счупената си китка, получи наградата за най-добър изпълнител в света. Неговият трети албум „Divide“, който излезе през март, стана седем пъти платинен. С него певецът постави рекорд, като зае първите пет места в британската класация за сингли, а всичките му 16 песни попаднаха в топ 20.

Грайм певците Стирмзи и Уайли също спечелиха награди. Стормзи се наложи в категорията за най-добър самостоятелен изпълнител, като успя да измести Шийран, Галахър, Лана Дел Рей и Сейнт Винсънт. Уайли беше отличен за иновационно звучене.

Група „Горилаз“ спечели наградата за най-добър албум за „Humanz“, а „Касейбиън“ – за най-добра песен – „You’re In Love With A Psycho“. Сред победителите беше и Раг ен Боун Ман, чийто албум „Human“ му донесе наградата за пробив.

Хедлайнери на шоуто в зала „Раундхаус“ бяха „Маник стрийт прийчърс“, отличени с наградата „Вдъхновение“, както и „Слийфорд Модс“.

Актрисата Мейзи Уилямс и певицата Палома Фейт бяха сред връчващите наградите.

Носителите на наградите на сп. „Q“ се определят чрез гласуване на читателите.

 
 

Cry, baby, cry. Софи Търнър обяви годежа си

| от chronicle.bg |

Плачете, фенове на Санса! Актрисата Софи Търнър, която влиза в ролята на голямата сестра Старк в Game of Thrones, обяви годежа си.

Търнър постна снимка на годежен пръстен с диамант в Instagram профила си.

I said yes.

A post shared by Sophie Turner (@sophiet) on

Щастливият годеник е фронтменът на DNCE Джо Джонас.

giphy

Звездата от и Джонас започнаха да се срещат в края на миналата година. Оттогава, те са били забелязани из Лос Анджелис да се държат за ръце, заедно на концерт в Ротердам и отново заедно на миналия Хелоуин и на деня на благодарността.

Да са живи и здрави!

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.