Германия: Нов пробив на антиевропейските партии се очаква в два регионални вота

| от |

Селин льо Приу от Франс прес

Две седмици след влизането им (за първи път) в регионалния парламент на Саксония, германските евроскептици от анти-евро партията „Алтернатива за Германия“ се надяват да отбележат успех и в две други провинции на бившата ГДР – Бранденбург и Тюрингия, утвърждавайки се като конкурент на консерваторите на канцлера Ангела Меркел вдясно, предаде Франс прес.

В Тюрингия радикалната лява партия Левите, наследник на бившата комунистическа партия на Източна Германия, изглежда способна да детронира управляващите консерватори от ХДС и да поеме управлението на федерална провинция за първи път след обединението на Германия.

В двете провинции, където утре предстоят избори, според прогнозите обаче се очаква ръст на вота за консерваторите с няколко процентни пункта – резултат от огромната популярност на канцлера и нейния триумф на парламентарните избори преди година. Победителите няма да станат известни веднага, защото преговорите за коалиция може да отнемат дни или дори седмици.

В бившата ГДР, все още по-бедна от Запада 25 години след падането на Желязната завеса, „избирателите са по-неустойчиви, по-склонни да сменят партията, която подкрепят, отколкото в останалата част от Германия, което дава отличен терен за експериментиране“, отбелязва политологът Улрих Зарцинели от Университета на Кобленц.

Създадена през пролетта на 2013 г., партията на противниците на еврото „Алтернатива за Германия“ влезе за първи път в регионален парламент в провинция Саксония (с 9,7 на сто от гласовете) и според прогнозите се очаква да спечели между 7 и 8 на сто на двата  регионални вота утре – над 5-те процента, необходими за получаване на депутатски места.

„Алтернативата за Германия“, която провъзгласи за свой приоритет излизането от еврото, защитава традиционна представа за семейството и рестриктивна  политика за имиграцията, което й спечели етикета „популистка“. Това позициониране й позволи да отнеме гласове от ХДС- главоболие за Меркел, но и за други формации.

„Алтернативата за Германия“ е „проблем за всички партии, заяви канцлерът, като изключи възможността да се съюзява с това протестно движение. Тя обаче си извади поука и заяви, че трябва „да се прави повече за решаване на проблемите на хората“. Тя например поиска тази седмица увеличаване на полицейските сили по границите с Полша в отговор на безпокойството в провинция Бранденбург от трансграничната престъпност.

„Алтернативата за Германия“, която на късом се размина с влизането в Бундестага на парламентарните избори през 2013 г., реализира пробив на европесйкитге избори на 25 май, спечелвайки седем депутатски места в ЕП.

Както във всички провинции от бившата ГДР, радикалната левица – партията Левите, е добре представена в Бранденбург и в Тюрингия, които имат общо малко над 4,5 милиона жители.

Тюрингия, която се намира в центъра на обединена Германия и се гордее с най-ниската безработица в цялата някогашна ГДР (7,5 на сто), от 24 години се контролира от консерваторите. Но кандидатът на Левите Бодо Рамелов – синдикалист, произхождащ от Западна Германия, се надява да ги надвие и да застане начело на коалиционно правителство със социалдемократите (СДП) и Зелените, обещавайки по-социална Тюрингия.

Всичко ще зависи от това какво ще избере СДП, сега партньор на консерваторите и на национално равнище, и в провинцията, гордееща се с Ваймар – града на Гьоте и Шилер. Утре партията ще се окаже в позицията на балансьор на властта (т.нар. кингмейкър – силата, която издига краля).

Евентуално регионално правителство, ръководено от Левите, би било първото в Германия. Партията вече е управлявала във федерални провинции, но винаги като младши партньор на Социалдемократите, какъвто е случаят в Бранденбург.

„Това би било сигнал и би могло да отвори пътя към промяна на федерално равнище“ въпреки дълбоките различия между двете партии, смята политологът Улрих Зарцинели.

В съседен Бранденбург – бастион на СДП от 24 години,  едновременно селскостопанска и индустриална провинция, която обгражда Берлин, социалдемократите, на които социолозите отреждат между 31 и 33 на сто от гласовете,  вероятно ще останат на власт. Въпреки че сега са в съюз със Левите, те оставиха отворена опцията за смяна на партньора в полза на християндемократите./БТА/

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Ако сте тръгнали към Рио, по-добре се откажете

| от |

Министерството на външните работи на Република България и посолството ни в Бразилия предупреждават сънародниците ни, които възнамеряват да пътуват до Рио де Жанейро, да се въздържат от посещение на града до нормализиране на обстановката.

Онези, които се намират в града, да се въздържат от визита на Леблон, Ипанема и Копакабана, както и на райони, в които в момента текат сблъсъци между организирани наркобанди и силите на реда, обявиха от МВнР.

В края на миналата седмица кризата със сигурността в града се изостри неимоверно. Ожесточени престрелки между организираните банди и полицията се водят в най-голямата фавела на Рио – Росиня. Тя е в непосредствена близост до най-посещаваните от туристи райони в южната част на града – Леблон, Ипанема и Копакабана. Междувременно войната между наркоклановете се разпространи и в другите осем големи фавели на града.

Въпреки че на 28 юли армията излезе на улиците на Рио, за да подпомогне полицията в борбата с организираната престъпност, силите на реда не са в състояние към момента да овладеят ситуацията.

Посолства и консулства в Бразилия започнаха да предупреждават своите граждани за ограничаване на пътуванията до Рио де Жанейро заради нарковойната.

Българските граждани в Рио де Жанейро, които имат нужда от помощ във връзка със ситуацията, могат да се свържат с посолството ни в Бразилия на телефон +55 61 32236193, както и на дежурния телефон в извънработно време +55 61 86023360, допълват от Външно.

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.