Германия иска парите, които България не усвои

| от |

София и Букурещ не са усвоили 600 млн. евро от ЕС, предвидени за интеграцията на ромите, твърдят германски политици и настояват парите да бъдат пренасочени към техните общини, които имат проблеми с българите и румънците, пише Дойче веле.

0,,16885583_303,00

Шестстотин милиона евро – толкова са неусвоените от Румъния и България средства от европейския социален фонд. Те са предвидени за интеграцията на ромите, чието положение в двете балкански държави продължава да е катастрофално. Там ромите живеят в селища, напомнящи на гета; дискриминирани са по отношение на достъпа до образование, а ако въобще намерят някаква работа, то тя задължително е непривлекателна и ниско платена, пише Тагесцайтунг. Изданието цитира министъра на интеграцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия Гунтрам Шнайдер, който казва, че виновни за това положение са „жалките административни структури“ в Румъния и България.

На този фон правителството на Северен Рейн-Вестфалия е решило да се „пребори“ за тези пари като убеди Брюксел да ги пренасочи към Германия. Шнайдер твърди, че много германски общини са тежко засегнати от наплива на български и румънски имигранти и отчаяно се нуждаят от тези средства. „Това е напълно възможно, стига само да го поискаме“, казва той пред журналисти в Дюселдорф.

Според Шнайдер обаче България и Румъния трябва да получат още един шанс. Той предлага в двете страни да бъдат изпратени експертни групи, например от Германия или Франция, които да помогнат на местните власти да подобрят работата си. „Ако обаче след това все още има неусвоени средства, да речем заради корупция, то тогава тези средства трябва да бъдат предоставени на страните, които са засегнати от проблема с миграцията“, твърди министърът на интеграцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Шнайдер уверява, че това искане се подкрепя и от Долна Саксония, Райнланд-Пфалц, Хамбург, Бремен и Берлин. В Брюксел обаче то не е особено популярно – по време на посещение в Северен Рейн-Вестфалия еврокомисарят за социалната политика Ласло Андор се въздържа от обещания в тази посока.

Тагесцайтунг отбелязва, че на 18-те милиона жители на провинция Северен Рейн-Вестфалия се падат по-малко от 90 хиляди румънци и българи, от които новопристигналите са около 17 хиляди. Информационната агенция КНА посочва, че по-голямата част от тях са квалифицирани, както и че проблеми с български и румънски граждани имат само няколко града – като Дуисбург, Дортмунд, Гелзенкирхен и Хаген.

По същата тема информационната агенция ЕПД пише, че ограничаването на миграцията по начина, по който решиха да сторят това швейцарците, не е решение за Германия. И министърът на интеграцията на Северен Рейн-Вестфалия смята това решение за грешно. Според него модерните общества, които се обръщат срещу миграцията, си подрязват клона, на който седят – особено пък там, където демографските проблеми водят до застаряване на обществата.

Вестник Аугсбургер Алгемайне пише по темата, че прогнозираната вълна от българи и румънци, които трябваше да залеят Германия след отпадането на ограниченията за тях на германския трудов пазар, така и не се е състояла. „Към днешна дата не се забелязва повишена „миграция по бедност“ от Югоизточна Европа“, посочва изданието. Това се потвърждава и от данните на няколко регионални бюра по труда, цитирани в публикацията.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.

 
 

Кога започва астрономическата есен

| от |

Астрономическата есен започва днес у нас в 23.02 часа българско време с есенното равноденствие, се посочва в Астрономическия календар за 2017 г. на Института по астрономия при БАН.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което е около 23 септември в Северното полукълбо и около 21 март в Южното полукълбо.

Според метеорологията есенни са месеците – септември, октомври и ноември в Северното полукълбо, както и март, април и май – в Южното полукълбо

 
 

Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.