Гърция пред нестабилния нов свят

| от |

От времето на Петър Велики и Екатерина господстващата германска класа е била очарована от Русия и винаги е обръщала приятелски поглед към Изтока. 

Тогавашното развитие на Руската империя, множеството шансове на многообразната безкрайна страна и силата на нейния голям пазар са провокирали мощен интерес сред германските производители и капиталисти. Показателен е фактът, че в различни исторически фази е имало сближаване на двете нации, което е било отразявано в споразумения за икономическо и военно сътрудничество. Дори във времена на войни германската страна е търсела алианс с Русия или поне нейния неутралитет.

Характерен в тази насока е договорът за ненападение, подписан от Рибентроп и Молотов през август 1939 г., малко преди германските войски да навлязат в Полша. Съвременни анализатори отдават неотдавнашното германско-руско сближаване – след рухването на т. нар. реален социализъм през 1989 г., точно на тази изпитана във времето концепция за германски интерес на Изток. Някои дори вярват, че заради руските възможности германските правителства в известна степен са свалили наполовина флага на европейската интеграция и са насочили интереса повече на Изток, отколкото на Запад.

Според една от версиите даже регистрираната склонност за германизация на Европа се свързва с проникването на германските интереси в Русия и в частност на Изток. А истина е, че германските елити след рухването на оциализма и интеграцията на страната започнаха да заиграват с идеята за нова германска хегемония на Изток и на Запад. Въз основа на тази възможност се стигна до стимулиране и разрастване на германските инвестиции в Източна Европа. В момента около три хиляди германски фирми развиват дейност в Русия. Повечето от тях са технологично най-модерни. Според официални данни над 300 хиляди германци имат вече изключителни интереси в Русия.

Смята се дори, че големият обрат е станал през годините на Герхард Шрьодер, който, както е известно, след оттеглянето му от канцлерството, пое важен пост в руския енергиен гигант Газпром. Впрочем германското проникване в Русия придоби размери  и при управлението на Ангела Меркел. В последно време обаче след събитията в Крим и по-късно в Украйна цялото германско начинание неведнъж бе подлагано на изпитание. На времето Хелмут Шмит бе разкритикувал германско-руското сближаване ибе говорил доста агресивно срещу онези, които проявяваха готовност да пожертват германската европейска традиция на поствоенните десетилетия заради едно конюнктурно и съмнително разширяване на Изток.

Истината е, че Меркел обърка всичко в Украйна. Присъствието на германския външен министър по площадите в Киев, на демонстрациите срещу проруския Янукович бе изключително проблемно и блокира германската политика. Не са малцина онези, които вярват, че де факто Германия претърпя за сетен път поражение на международно ниво. Тя загуби играта с Украйна и бе принудена да приеме добрите американски услуги, за да излезе от състоянието си на блокаж в исторически проблемния Изток.

При тези условия германското ръководство сега вижда вече, че източният блян е загубен поне в следващите 4-5 години, тъй като помирението съвсем не е лесно, както впрочем свидетелстват военните маневри и струпването на руски войски по руско-украинската граница. Истината е, че украинската криза позволи на американците да покажат на германците, че геополитическата игра е от компетенцията на други и че единственото поле за тях е Европа. Усилието на Германия да бъде хегемон в Европа предизвика реакции в много страни, а отстъплението от източните шансове ограничи нейните възможности. 

Съвсем не е случайно, че през последните дни германският финансов министър Волфганг Шойбле усети необходимостта по повод 100-годишнината от началото на Първата световна война да говори за благото на мира, което определи като върховно за икономиката. В момента Германия почти „се завръща“ в Европа, за да работи по-системно за нейната интеграция, но пред нея вече стоят онези, които оспорват и не приемат по никакъв начин изграждането на една германска Европа. „Пазарлъкът“ с еврокомисарите и формирането на групички от страни около избора на личностите за тези постове са показателни за промяна на даденостите. Изборът на гръцкия военен министър за поста еврокомисар съвсем не е случаен, а напълно свързан с промяната на равновесието на силите в триъгълника Вашингтон, Берлин, Брюксел. Също така не е случаен и фактът, че Матео Ренци предяви  претенции и поиска портфейла на външните работи. Съвсем не е без значение, че Европейската централна банка се стреми да придобие самостоятелност и да се дистанцира от германското влияние, а Юнкер „гради“ една Комисия от силни личности, която ще има думата и няма да бъде подчинена и послушна, както досега на Берлин.

Американците натискат германците, колкото могат, като настояват за реадаптация на германската политика и повече привързаност към европейската архитектура. Де факто те призовават да се отпусне ресурс и да се стимулират политики, способни да извадят Европа от мизерията на Пакта за стабилност и от обсесията за целите на валутния съюз. Разбира се, истина е, че Барак Обама признава международната роля на Русия и се стреми към алианс с нея, въпреки санкциите и вътрешния натиск на консерваторите за конфликт и връщане към условията на Студената война. Американският президент използва Русия в Близкия изток и Иран, иска тя да бъде контрапункт в Китай и разбира се, посредник в кофликта със Северна Корея. Но в същото време американското оттегляне от военните фронтове засилва напрежението на местно ниво. В момента нарастват военните зони на планетата. От Нигерия и Либия до Израел, Палестина, Сирия, Ирак, Кюрдистан и Русия текат военни операции, способни да въздействат драматично върху процесите в света. Съвсем не е без значение разпространяването на смъртоносния вирус Ебола в Западна Африка, който застрашава здравето на хората по света.  Живеем в момент на невиждана международна нестабилност, във времена на голямо геополитическо и икономическо разместване на пластовете и преструктуриране, от което ще зависи подреждането на интересите в новия свят. Доколко съседна Турция би могла да бъде повлияна от тази нестабилност и дали иредентизмът на Реджеп Ердоган може да намери реален израз в предявяването на претенции в Егейско море във връзка с предстоящите проучвания за откриване на въглеводороди и създаването на изклюителна икономическа зона в този район.

Извън Европа Гърция би се превърнала в парий и само би могла да търпи икономически и национални загуби. Във вътрешнополитически план ситуацията остава проблемна и продължава да се блокира от политически сили, които не са в състояние да откликнат на изискванията на времето. Премиерът Андонис Самарас се опитва да управлява по някакъв начин цялата ситуация. В последно време той се опитва всячески да се възползва от германското отстъпление, от „шанса Юнкер“, но наред с това е в плен на разногласията вътре в правителството и собствената си партия.

Опозицията в лицето на СИРИЗА досега не е показала реалните си възможности на полето на големите промени. Прокламациите й по-скоро са в посока на антиреформата, отколкото в подкрепа на една реформата, съвместима с времето, в което живеем. Въпреки това обаче, Гърция има възможности и шансове да се възползва от безсилието на мощните на деня и най-вече от необходимостта в света за едно ново равновесие на силите. 

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Ryanair обяви кои са отменените полети

| от |

След като съобщи, че анулира над 2000 полета, Ryanair пусна пълен списък на всички отменени полети през следващите шест седмици.

Превозвачът първоначално публикува засегнатите полети до 20 септември, но сега след натиск от ирландското правителство и потребителски групи пусна всички подробности на сайта си до обявеният срок до 28 октомври (събота).

Пълният списък може да бъде намерен на сайта на авиокомпанита.

От и до София има няколко засегнати полета:

22 ceптeмвpи – F9961 Cтaнcтeд – Coфия и F9962 Coфия – Cтaнcтeд

28 ceптeмвpи, 5, 13,19 и 26 oĸтoмвpи – F9967 Cтaнcтeд – Coфия и F9968 Coфия – Cтaнcтeд

30 ceптeмвpи; 7, 14,21 и 28 oĸтoмвpи – F9967 Cтaнcтeд – Coфия и F9968 Coфия – Cтaнcтeд

Всички засегнати пътници (около 400 хил. души) ще получат обезщетения, като общият им размер достига 20 млн. евро.

Компанията предлага две възможности, ако вашият полет е сред анулираните – да подадете документи за възстановяване на средствата или безплатно да промените отменения полет.

 
 

Как да превърнем дома си в уютна соц квартира с бабешки дъх

| от |

Ако ви липсват добрите, стари времена, в които не се чудехме дали да обзаведем дома си в индустриален, винтидж, модерен, рустик, ърбан или комбинация от всичко-стил, винаги може да се върнете към добрия стар соц интериор.

Ще коства някои усилия, но с малко пари и повече находчивост, можем да се върнем към доброто старо жилище в късния соц и ранните години на свободата. Ето как:

Деколин

Зарежете латекса и модерните тапети с нишки от конски косъм в тюркоаз. Облепете стените в добрия, стар деколин. Дървен или вишневочервен от онзи степан мокет, за който се захващат коткитe.

Покривка на калинки с кристален пепелник върху телевизора

Ако телевизорът ви е с плосък екран и няма как върху него да се позиционират вещи – лошо. Трябва ви нормален телевизор, върху който да позиционирате покривчица с извезани калинки, върху която пък да се мъдри девствен кристален пепелник.

Зелени или сини плочки в банята

Изкъртете буржоазните сиви, черни т.н. плочки и налепете нещо в зелено или синьо. Нека плочките са еднакви на пода и по стените. Може да са монохромни или на малки кръгчета.

Жълто пластмасово канче в банята

Необходимо ви е за много неща. Ако на гости дойде куче, може да му сипете да пие вода от него. Като спре водата, може да слагате в него бързовара и да се поливате. А и за декорация не е лошо.

Боб в чиния с памук

Позиционирайте боба, заровен в мокър памук в чинийка, някъде на перваза. Скоро ще покълне и ще е много красиво. Тогава може да го преместите в кофичка от кисело мляко.

Мушката на балкона

Пластмасовите саксии с мушката в различни цветове са задължителен интериорен елемент в соц квартирката с бабешки дъх. Нали знаете, че в случай на констипация може да се прилагат и като разхлабващо средство? Съчетайте полезното с приятното.

мушкато

Булана на дивана

За никой не е тайна, че диваните се перат трудно. Едно петно – цял живот срам. Затова е добре отгоре да се сложи червена булана, която хем ще придаде соц излъчване на хола, хем ще предпази диваните от изцапване. Върху нея е добре да спи котка. По принцип може и губер, но е по-скъп.

99002970_1_800x600_bulani-gr-veliko-tarnovo_rev003

Ракия в бутилка от кока-кола с капачка от Fanta

Някои деца до ден днешен смятат, че кОлата всъщност е ракия.

Тежка секция със стъклени витринки с ромбчета

Добре е зад витринките да позиционирате най-хубавите чаши за чай, които не сте ползвали никога, както Вътре може да сложите кичури от първата подстрижка на децата.

Балатум и дантелени пердета в кухнята

Тази комбинация от по-грубовата текстура за пода с ефирната дантелена нежност по прозорците ще спечели овации от гостите ви.

Дистанционно в пликче

Знаете, че пликчетата на дистанционните не се изхвърлят, нали?

Порт манто върху кожена облицовка

105251553_2_171x132_portmanto-zakachalka-snimki_rev003

Печка Диана

83659648_1_585x461_pechka-elektricheska-diana-gr-gorna-oryahovitsa

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.