Фондации с „обществена полза“, наистина ли?

| от |

Матилд Гоанек / Монд Дипломатик

През 2010 г. с подкрепата на парламентарната си група, социалистическата депутатка Мишел Делоне предложи да се въведе контрол над фондациите с призната обществена полза, които се ползват от необлагаеми дарения. Идея, удобно забравена в новия финансов закон. В условията на дебнене за данъчни ниши, въпросът заслужава да бъде повдигнат отново.

ВЪВ всеки нов финансов закон, представен от правителството на Жан-Марк Еро и гласуван от мнозинството, фондациите с призната обществена полза остават недокоснати от данъчното „рендосване“. През 2012 г. кабинетът на тогавашния министър на бюджета Жером Каюзак уточни, че „няма да се променя практиката за данъчни облекчения при дарителство за фондациите в обществена полза“. До ден днешен положението не се е променило. За тези дарения не важи общият таван за данъчни намаления или кредити, фиксиран на 10 000 евро за домакинство.

И все пак, Социалистическата партия (СП), чрез своята депутатка Мишел Делоне, днес министър без портфейл по въпросите на възрастните хора и инвалидите, беше предложила през 2010 г. на правителството на Франсоа Фийон „да оцени и преосмисли условията за признаване на обществена полза“ с оглед на „една справедлива и ефикасна ревизия на данъчните ниши“. Това проектодопълнение към закона беше подкрепено от Франсоа Оланд и от Еро, които тогава бяха в опозиция.

През 2011 г., от страна на десницата, депутатът от Съюза за народно движение (СНД) Жил Карез също се намеси в благотворителността. Той предложи да се приложи към частните дарения общият таван за данъчните ниши и да им се наложи едно „рендосване“ от 10%. В разискванията се включиха най-добре организираните и признати сдружения със социална насоченост, като „Помощ за народа“ или „Ресторанти от сърце“, както и фондациите „Абат Пиер“ и „Франция“, които много активно защитиха филантропията по френски маниер.

Logo-Restos-du-coeur

Създаването на фондация или дарителски фонд позволява да се изразходват средства или ресурси за някакво дело от обществен интерес с нестопанска цел. Данъчният режим е особено благоприятен, когато става дума за фондации с призната обществена полза (ФПОП), чийто статут е близък до фондациите на предприятията.

По оценка на Министерството на вътрешните работи от март 2013 г. във Франция съществуват шестстотин двадесет и девет ФПОП, които действат предимно в сферата на образованието, здравето, културата и научните изследвания. Дарението към такава фондация позволява на дарителя да намали дължимите данъци с до 66% от своето дарение в рамките на 20% от облагаемия доход. Този процент скача на 75% за фондациите, които подпомагат хора в затруднено положение, съгласно „поправката Колюш“ за благотворителните дружества, гласувана в рамките на финансовия закон за 1989 г.

В комуникационната си стратегия обаче тези фондации се насочват най-вече към лица, подлежащи на данък солидарност върху богатството, които могат да получат данъчно облекчение в размер на 75% от дарението си в рамките на 50 000 евро годишно. Насочват се също към предприятията, тъй като те могат да приспадат от данъците си 60% от сумата на своето дарение в границата на 0,5% от оборота си. Тези условия се прилагат по общо взето един и същи начин спрямо 962-те сдружения, успели да се сдобият с отличителния знак „обществена полза“.

Възхвала на частната инициатива

И ВСЕ ПАК е трудно нещата да се видят ясно, защото критериите за получаване на този отличителен знак изглеждат твърде мъгляви. Лионел Девик е адвокат в „Делсол и адвокати“, една от малкото кантори във Франция, които разполагат с цял отдел, посветен на организациите с нестопанска цел. Той признава, че понятието „не е добре дефинирано“:„Обществената полза е сила с подчертан всеобщ интерес. Зад този всеобщ интерес стои волята дейността ѝ да засяга достатъчно голям брой лица.“Вътрешното министерство, натоварено да издава отличителния знак, не си позволява по-големи уточнения: „За да се учреди фондация, е нужна дотация, равна на 1,5 милиона евро, и предмет на дейност от всеобщ интерес (т.е. различен от интересите на създателите на фондацията). Трябва също така да се придобие статут, съответстващ на статутите, признати от Държавния съвет.“

Понятието за всеобщ интерес варира според нравите и епохите. Така например, в началото на XIX в. за фондация с обществена полза е бил смятан един приют, чиято цел била „да предоставя на леките жени, които искат да променят поведението си, и на онези, които, макар още да не са съгрешили, са изложени на риска да бъдат съблазнени, сигурни средства, достатъчни да ги изтръгнат от застрашаващите ги опасности“… В по-ново време, през 1996 г., фондация „Жером-Лежьон“, посветена на генетичните заболявания, също получи отличителния знак въпреки спорната си позиция срещу абортите, дори тези по медицински причини.

В една съвсем друга област френската Фондация за исляма, призната през 2005 г., едва няколко месеца след създаването ѝ от Доминик дьо Вилпен, имаше за цел да подпомага финансово строителството на джамии под егидата на Френския съвет за мюсюлманско вероизповедание. Тази организация фантом послужи преди всичко на бившия вътрешен министър да заеме позиция по въпроса за исляма срещу своя голям съперник Никола Саркози.

И накрая, т. нар. политически фондации процъфтяха през последните години: „Жан Жорес“ и „Робер Шуман“, признати през 1992 г. и близки до Социалистическата партия; „Фондапол“ (център и дясно) и „Габриел Пери“ (Френска комунистическа партия) – през 2004 г., а също и „Рес Публика“, основана от Жан-Пиер Шевенман през 2005 г. Нямат ли те партийни пристрастия? Ето как се защитава бюрото за фондациите към вътрешното министерство: „Тяхната цел е сближаването между политици, учени, университетски преподаватели, синдикални лидери, шефове на предприятия и др. за общи интелектуални обсъждания, които да доведат до полезни препоръки при вземането на политически решения. В този смисъл техният предмет на дейност е от всеобщ интерес.“

„По-добре да плащате данък солидарност върху богатството на фондация, отколкото на държавната хазна!“ Това заглавие от сайта „Селище на нотариусите“ много добре обобщава целта, преследвана от някои големи данъкоплатци – да не плащат данъците към държавата, която щяла да ги разхищава. Впрочем финансовото министерство е склонно да разглежда даренията в полза на фондации като фискален разход, тъй като данъчното облекчение, на което те дават право, означава по-малко приходи за държавните каси.

„В теорията рязко се разграничават преките публични разходи и данъчните разходи, смятани за непреки, обяснява Катя Вейденфелд, изследователка в областта на обществените науки в Екол нормал сюпериор (Париж) и авторка на труда „В сянката на данъчните ниши“. Данъчните непреки разходи представляват субсидии, с тази разлика, че техният обект се определя не от държавните власти, а от частни лица, които влагат средствата на едно или друго място.“ Девик, от своя страна, е страстен привърженик на този механизъм: „Да, това наистина е данък, който не се събира пряко. Но той се влага в дейности, за които държавата е преценила, че са от полза за обществото. Следователно това е добродетелен механизъм, защото така лицето дава повече за дейност от всеобщ интерес, отколкото ако се задоволява единствено да си плаща данъка.“

И все пак, процедурата предизвиква недоволство, когато провежданите от фондациите дейности започнат да конкурират, дори да подлагат на съмнение държавните услуги. Един пример от сферата на образованието позволява да се долови цялата двусмисленост на ситуацията.

Фондацията за католическо обучение „Свети Матей“, с призната обществена полза от 2010 г., има амбицията, според своя сайт, „да събира системно по 10 милиона евро на година, за да съфинансира ремонтни дейности за 100-те милиона евро“ и така да подпомага сградния фонд на католическите училища. От своя страна, „Фондация за училището“, получила отличителния знак през 2008 г., подпомага финансово частни училища, които нямат договор с държавата. Наричани са „свободни“, за разлика от обществените или частните училища с договор (каквито са огромното мнозинство от училищата във Франция). От самото си създаване фондацията си навлича порой от критики. Упрекват я, че поддържа интегристкото католическо образование.

Според Еди Калди, член на Лигата за образование и федерален съветник на Националния съюз на автономните синдикати, „съществуването на частно образование, финансирано от държавата“, поставя сериозен проблем.„Държавните инвестиции за частни училища са забранени от закона „Гобле“, уточнява той. Когато Фондацията [има се предвид „Фондация за училището“] се финансира чрез данъчно облекчение, което фактически представлява обществено субсидиране, се върви срещу този закон, както и срещу закона „Фалу“, който не разрешава държавно финансиране в размер на повече от 10% от фондовете на учебното заведение.“

През 2010 г. г-жа Делоне, в своята битка да бъдат преразгледани условията, при които се признава обществената полза, също посочи „Свети Матей“ и „Фондация за училището“, като заяви, че и двете не спазват закона „Дебре“. Сегашната министърка отказва всякакъв коментар, макар от кабинета ѝ да признават, че позицията ѝ като депутат е била „съвсем различна“.

Отвъд юридическите битки съществува едно голямо несъответствие във факта, че държавата подкрепя финансирането на фондации, които постоянно лобират за разграждането ѝ. Например, Ан Кофиние, директорка на „Фондация за училището“, пледира „училището и държавата да се разделят“ и се бори за едно обучение извън „голямото болно тяло“ на държавното образование. Фондация „Френски институт за изследване на администрацията и обществените политики“ (IFRAP), либерален мозъчен тръст с призната обществена полза от 2009 г., непрестанно повтаря, че държавното образование струва повече от частното, а е с по-ниско качество. Институтът желае „държавните служители, с изключение на тези в отбраната, правосъдието, полицията и др., да се назначават на договор по частното право“. В края на краищата той е разпален защитник на фондациите и меценатството.

Тази препоръка за оттегляне на държавата в полза на „частната щедрост“ е на мода сред либералите. Тя се присъединява към тезите, защитавани от института „Монтен“, чийто основател и председател е Клод Бебеар, президент до 2000 г. на застрахователната компания „Акса“, която фигурира в почетния комитет на фондация „Свети Матей“. Разсъждавайки върху„значението на тази голяма промяна“, институтът заключава, че общественият интерес вече не е монопол на държавата: „Частната инициатива, основана върху доброволно ангажиране и договаряне, може по-ефикасно и по-непосредствено да замени отслабващата публична дейност (…) Цели сектори от икономическия и обществения живот могат да бъдат управлявани под грижите на автономни и действени структури, поддържани от частната щедрост.“ Точно това е замисълът на големите данъчни мерки, взети през последните петнадесет години, и особено на новите закони за обществената и културната благотворителност.

„Франция разполага с една от най-действените законодателни уредби в света в областта на меценатството, припомня адвокат Девик, който също е„лично ангажиран“ в ръководството на „Фондация за училището“ и казва:„Рафарен [десният министър-председател – бел. пр.], а след него и Саркози наистина подсилиха нещата с помощта на възприетата от тях логика да се даде отново възможност на гражданското общество да се посвети на мисии от всеобщ интерес.“ Характерно за този период беше също оттеглянето на държавата от области, смятани по-рано за приоритетни, като образованието, здравеопазването, културата, научните изследвания. Това логично доведе до нейното дискредитиране в интерес на частните структури.

 
 
Коментарите са изключени за Фондации с „обществена полза“, наистина ли?