Филмите, които очакваме тази зима

| от |

Студените месеци наближават, а с тях и филмите, които носят награди, част от онези, които остават в историята и както обичат да казват някои, по-добрите блокбастъри. Вече писахме за филмите, които очакваме с интерес през септември и октомври, затова сега ще нагазим в зимата и ще ви кажем кои филми чакаме тази зима.

Спектър (06.11)

Двадесет и четвъртият филм за агента, създаден от Иън Флеминг и ако се вярва на слуховете – най-вероятно и последен за Даниел Крейг, който влиза в емблематичната роля на 007 за четвърти път. Макар лентата да имаше безброй проблеми – сценарият изтече онлайн, снимките бяха отложени, имаше инциденти и прочие, ето че ще го бъде и ще го гледаме този ноември. След прекрасния „Скайфол“ очакванията ни са високи, но знаем, че Сам Мендес, за когото това е вторият филм за Бонд, както винаги ще даде всичко от себе си. Филмът е сниман в Лондон, Австралия, Италия и Мексико, а освен Даниел Крейг ще можем да гледаме новите момичета на Бонд (и нашите лични фаворити в тези роли до този момент) – Моника Белучи и Леа Сейду,  както и Кристоф Валц в ролята на злодей, защото адски му отива. Разбира сем място намират и Ралф Файнс като М, Наоми Харис и Бен Уиншоу.

„Спектър” идва в началото на ноември.

Marshland (06.11)

Големият победител от наградите „Гоя“ и наградите Cinema Writers Circle Awards на Испания идва у нас също в началото на ноември. Историята разказва за сериен убиец, който вършее из страната, и двама детективи, с изключителна нетърпимост един към друг, които трябва да забравят различията си и да работят заедно, за да го хванат. Криминалният жанр в Европа не е това, което е в Америка, предполагаме вече знаете това, нали?

Черна служба (13.11)

Джони Деп се завръща. При това не като пират, шапкар, луд любител на изкуството или някоя друга ексцентрична роля от типа на тези, с които се беше зарил до уши в последните години. Тук Деп влиза в ролята на известния гангстер Джеймс „Уайти“ Бългър, който се превръща в най-бруталния, най-издирвания, най-безскрупулния гангстер в историята на САЩ за миналия век. Деп изглежда по-добре от всякога в ролята и вярваме, че това ще е завръщането му към доброто кино, каквото той заслужаваше от доста време.

Макбет (13.11)

Майкъл Фасбендър е шотландският дук Макбет, а Марион Котиар е коварната лейди Макбет. Подтикван от нея и воден от сляпа амбиция, Макбет, иначе честен пълководец, убива краля на Шотландия, за да заеме мястото му. Новата версия на иначе една от най-известните трагедии на Шекспир, беше в селекцията на фестивала в Кан тази година и прожекцията му мина с овации. Ние сме писали повече за филма тук и да, чакаме го с нетърпение.

Игрите на глада: Сойка-присмехулка част 2 (20.11)

Въпреки че първата част на „Сойка-присмехулка” – началото на края за „Игрите на глада”, да беше посрещната с не такова вълнение като предишните части на франчайза и да не получи чак толкова добри отзиви от фенове и критици, няма човек, фен на поредицата, който да не чака финала. Катнис Евърдийн и Пита Меларк ще се изправят пред деспотичното управление на президента Сноу, за да организират и участват в едни последни  Игри на глада, но този път в реална обстановка с всички жители на Панем като потърпевши трибути. Втората част беше снимана веднага след първата, но излиза година след нея. Сбогуваме се с Катнис и Пийта на 20 ноември тази година.

Мост за шпиони (27.11)

Новият трилър, режисиран от Стивън Спилбърг, с Том Ханкс в главната роля разказва за американски адвокат, който е вербуван от ЦРУ по време на Студената война, за да помогне за спасяването на пилот, задържан в Съветския съюз. Трейлърът на този военен трилър с елементи на драма, ни напомня на класиките в този жанр. Като бонус добавяме факта, че братя Коен са автори на сценария.

Почти нормален (27.11)

Новият филм на Уди Алън с името Irrational man излезе по кината в Америка още през юли. Критиките бяха смесени, но не е ли така с всеки филм на Алън? Въпреки това няма кинолюбител по света, който да не чака неговите филми, най-малкото с любопитство. Този не прави изключение. Мъж на средна възраст получава втори шанс за вдъхновение след запознанството си с млада жена. В ролите ще видим Хоакин Финикс и новата муза на Алън, както той я нарича – Ема Стоун. „Почти нормален“ трябва да открие „Киномания“ у нас тази година. Официалната дата иначе е 27 ноември.

Love the Coopers (27.11)

Краят на ноември е, Коледа наближава. А какво е Коледа без коледен филм? Без да броим „Сам вкъщи“ и „Наистина любов“, които са се превърнали в класики за сезона, почти няма година, в която да не излезе филм на тема семейство и празници, стане ли зима. Зимата на 2015-а не прави изключение. Причините да очакваме този филм? Две и са прости. Първата – актьорският състав (Даян Кийтън, Джон Гудман, Алън Аркин, Оливия Уайлд, Аманда Сейфрид, Джун Скуиб, Мариса Томей, Ед Хелмс и Антъни Маки) и втората – екипът (режисорът на „Аз съм Сам“ Джеси Нелсън, сценаристът на „П.П. Обичам те“ Стивън Роджърс и част от продуцентите на „Камък на раздора“). Може би и това са и причините филмът много да ни напомня на любимите ни ленти от зимния сезон. Иначе историята разказва за семейство откачалки, като повечето семейства с повече от трима души, които се събират само веднъж в годината – по Коледа. Майката иска всичко да е перфектно, бащата се опитва да й угоди, братята и сестрите са леко ненормални по онзи нормално-чаровен за филмите начин, а на децата не им пука. Точно като за празник.

В сърцето на морето (04.12)

Базиран на реални събития, филмът разказва за китоловен кораб от 1820 година, потопен от кашалот впоследствие, което оставя екипажа му в открито море в продължение на 90 дни. Говори се, че това е историята, която вдъхновява Херман Мелвик за романа му „Моби Дик“. Иначе филмът пък е създаден по романа на писателя Натаниел Филбрик – „In the Heart of the Sea: The Tragedy of the Whaleship Essex“. Крис Хемсуърт, Килиън Мърфи, Том Холанд, Бен Уиншоу, Брендан Клийсън и Бенджамин Уокър играят главните роли, а Рон Хауърд режисира.

Виктор Франкенщайн (11.12)

Доктор Виктор Франкенщайн е най-известният литературен учен в историята и най-често бърканият за своето чудовище. Плод на въображението на Мери Шели, историята разказва за д-р Франкенщайн, който създава Чудовището – същество сглобено от различни човешки части, на което е вдъхнат живот. Романът е филмиран няколко пъти и последната версия на историята всъщност е неговата предистория. Разказан от гледната точка на Игор – верният помощник на д-р Франкейнщайн, този филм представя как Виктор Франкенщайн става това, което познаваме от романа на Мери Шели. Даниел Крейг е Игор, Джеймс Макавой е д-р Франкенщайн, а първият трейлър изглеждаше впечатляващо.

Малкият принц (11.12)

Френско-английска продукция на романа на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Всички знаем сюжета, затова няма смисъл да ви го разказваме. Филмът е анимационен, има версия на два езика, беше в селекцията на Кан, а Марион Котиар е Розата – и на английски и на френски. На нас не ни трябват други причини, за да го гледаме.

Крийд: Наследникът на Роки (11.12)

Първите снимки от новия филм за боксьора Роки Балбоа излязоха още през юли. След близо 10 години пауза, Силвестър Сталоун се завръща в емблематичната си роля, но този път Роки е само учител, не и основният боец във филма. Историята се върти около новия персонаж – Адонис Джонсън, в ролята Майкъл Б. Джордан – син на вечния враг на Роки Балбоа – Аполо Крийд, изигран от Карл Уедърс преди много, много години. А Роки е треньорът по бокс на младия Адонис. За тези, които се чудят – Крийд няма да участва в този филм.

Междузвездни войни: Силата се пробужда (18.12)

Датата е 18 декември, фенове. Запишете си я в календара, защото сме почти убедени, че няма човек, който да не чака новата част на „Междузвездни войни“. С изцяло нов екип, изцяло нови актьори, но същата вселена и същата битка, стара като света, гигантският франчайз, създаден от Джордж Лукас, се завръща за нов цикъл от три филма. Това е едва първият от тях. Вече се снима и spin-off версия, за която може да прочетете повече тук. Лукас продаде компанията си, а с нея – и част от правата на „Междузвезди войни” на „Дисни”. Дали това е за добро или за лошо, никой още не знае. Остава ни да вярваме, че Дж. Дж. Ейбрамс все още помни как се прави добро кино, за което на първо време говори актьорският състав, който е събрал – Адам Драйвър, Лупита Нионг’о, Домнал Глийсън, Оскар Айзък, Анди Съркис и познатите ни Харисън Форд, Кери Фишър и Марк Хамил (които тренират усилено, за да влязат в старите си костюми). Трябва просто да изчакаме до края на годината, за да видим резултата.

Сестри на макс (25.12)

Ейми Полър и Тина Фей – най-смешните жени в Холивуд в момента – обединяват сили за един филм. Разбира се, че той е в топ листата ни за гледане. Двете играят различни като деня и нощта сестри, които решават да направят един последен купон в семейната си къща, преди родителите им да я продадат. Трейлърът изглежда добре, Тина и Ейми още повече. Чакаме.

 
 

Филмите, които очакваме тази зима

| от |

 

 Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

Филмите, които очакваме тази зима

| от |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.

 
 

Филмите, които очакваме тази зима

| от |

Lenovo обяви актуалните си финансови резултати и малко изненадващо те не са добри. Китайският производител губи доминиращата си позиция на глобалния пазар на персонални компютри, а мобилното им подразделение продължава да е на загуба.

За периода април – юни 2017 г. компанията отчита загуби от 72 милиона долара, на фона на очаквани 32.9 милиона долара печалби.

Реакцията на борсата не закъсня и акциите на Lenovo паднаха с 4.2 процента, достигайки най-ниско ниво за повече от година насам. Така в шест от последните седем тримесечия компанията регистрира отрицателен резултат.

Най-зле стоят нещата на РС пазара, където Lenovo предаде водещата си позиция. Печеливши са НР и Dell, които изглежда са успели да си върнат част от загубените клиенти. HP излиза с много малък процент на първа позиция.

 
 

Филмите, които очакваме тази зима

| от |

Проучване разкри, че повече от половината от обвързаните жени във Великобритания искат да правят секс с партньора си толкова често, колкото и в началото на връзката им, съобщи в. „Дейли експрес“.

В изследването на сайта „Ваучър коудс про“ бяха включени 2 383 души над 18-годишна възраст, които имат дългогодишни връзки.

Сред въпросите беше и този за какви аспекти от сексуалния си живот мъжете и жените спорят най-често с половинката си. Най-изтъкваната причина за спор беше недостатъчният секс (37 %). В класацията се наредиха още липсата на разнообразие в спалнята (34 %), партньорът е мързелив любовник (32 %), двамата харесват различни неща (20 %), партньорът иска да прави секс по-често (19 %). Последни в списъка са проблемите, свързани с размера на мъжкото достойнство, девствеността и фетишите (11 %).

Друг интересен факт е, че 68 % от двойките не използват секс играчки, като 38 % се задоволяват да разнообразят половия си живот със секси бельо. Почти половината (49 %) от запитаните изпращат свои голи снимки на любимия човек.