„Фич“ потвърди свръхрейтинга на САЩ

| от |

Американската компания „Фич“, която споделя информации и прогнози в областта на икономиката, даде отново най-високия си рейтинг „ААА“ на САЩ.

Кредитните рейтинги предоставят на индивидуалните и институционалните инвеститори важна информация, която им помага при определянето на това дали издателите на дадена емисия от дългови облигации или ценни книжа с фиксиран доход, са в състояние да обслужват своите задължения по отношение на тези книжа. Една от най-известните агенции, споделящи информация под формата на „даване на кредитен рейтинг“ е „Фич“. /БГНЕС

 
 

Властите иззеха от контрабандисти картина на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, БТА |

Портретът „Мис Рийвс“ от 1954 година, по всяка вероятно дело на Салвадор Дали, попадна в ръцете на ливанските специални служби, борещи се с контрабандната търговия на произведения на изкуството.

Предполагаемият шедьовър е бил откраднат от частна колекция в една от съседните на Ливан държави и може да струва милиони долари.

Двамата контрабандисти, ливанец и сириец, са били задържани в планинския район Дохат-Арамун в околностите на Бейрут.

Международни експерти трябва да установят в близките дни автентичността на творбата. На нея е изобразена жена с червена роза в ръката на фона на пустинен каталунски пейзаж. Мисис Рийвс е осветена от слънчевите лъчи, които падат от плътни облаци.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.