Европейци, не се оставяйте да ви лъжат!

| от |

Онези, които се връщат към националния уют и разкрасената си национална история, се „вдетиняват”. С тази метафора един швейцарски политолог подкрепя тезата си, че ЕС е най-доброто, което може да се случи на хората, предава Дойче веле.

В много държави новият национализъм печели все повече подкрепа от гласоподавателите. Модерните общества се чувстват все по-несигурни – и това избива в национализъм. Светът наоколо ни става необозрим и опасен, а глобализацията ни принуждава непрекъснато да увеличаваме оборотите и да се нагаждаме. Голяма грешка е обаче да се оттеглим вътре в националните си граници. Защото подвижният световен капитал може да бъде обуздан единствено с повече международни и международноправни ограничения. Европейският съюз има грешки и недостатъци, но без него Европа е в опасност. Това са част от тезите на швейцарския професор Дитер Фрайбургхаус, които ви предлагаме по публикации в печата и в неговата уебстраница.

Популистите и националистите напоследък постигат все по-добри резултати на изборите в цяла Европа. Партията за независимост на Великобритания, „Истинските финландци”, френският „Национален фронт”, „Алтернатива за Германия”, „Новият фламандски алианс”, „Единна Русия” и тям подобните са в подем. Между тези партии има известни различия, но няколко важни теми ги свързват: страхът от глобализацията, враждебността към емигрантите, евроскептицизмът, недоверието към политическата класа. Те въздигат като най-висши ценности собствения народ и собствената нация. Тези партии разказват една разкрасена приказка за собствената история и проповядват само онова, което народът иска да чуе. Как да си обясним този процес?

Национализмът като „вдетиняване”

Когато отделният човек, нападнат от страхове, подири спасение, завръщайки се на по-долни стъпала от развитието на своята личност, психолозите говорят за „регресия”. Симптомите са добре познати: вдетиняване, плачливост, особено податливост на заболявания. Такива хора изпитват потребността от силен родител, който да ги брани и да се грижи за тях. Когато народите искат да се оттеглят вътре в своите национални граници, когато масово се вайкат, когато настояват за силна държава и идеализират собственото си минало – това много напомня за описаната регресия. Но от какво точно се страхуват народите? На пръв поглед – от чуждото, от исляма, от катунарите, от някакви далечни, външни управници и изобщо от всякаква намеса на външния свят в собствените дела. Всъщност обаче истинските причини се крият много по-дълбоко.

Да, светът стана по-несигурен

Да започнем от това , че светът наоколо стана по-несигурен. Близо половин век Западна Европа живя в мир и под закрилата на САЩ. Светът беше ясно разделен на две – приятели и врагове. Тази схема се разпадна, а днес Русия дори създава повече ядове, отколкото едновремешният СССР. Китай пък, макар и далеч, е огромен и непредвидим. Арабският и североафриканският свят са затънали в революции и граждански войни. Надига се бежанска вълна. Ислямският тероризъм виси като постоянна заплаха. „Биг Брадър” ни следи на всяка крачка, а ние сами не знаем дали това да ни успокоява или тревожи. Почвата е пълна с отрови, моретата – с боклук, експертите непрекъснато ни заплашват с климатична катастрофа. С две думи: живеем в необозрим и пълен със заплахи свят, който се променя с главоломна бързина. Струва ни се, че заплахите винаги идват отвън, така че логично гледаме да се сгушим в познатия ни домашен уют. Само дето националната държава изобщо не може да ни опази от тези заплахи.

Хората се чувстват несигурни и поради икономическата глобализация. Потоците от стоки и информация все по-мощно и по-бързо обикалят земното кълбо. Вече изобщо не знаем откъде идват стоките, които потребяваме. Доволни сме от това, че стават все по-евтини, в същото време обаче час по час се шокираме от новините за ужасните трудови условия в Третия свят, за пораженията върху природата, за генетично изменената царевица или месото с изтекъл срок на годност. Невидими офшорни фирми контролират важни сектори от икономиката, големи банки плащат глоби за милиарди, други пък получават държавни помощи за милиарди, Евросъюзът спасява цели държави от фалит. Всичко това идва в повече дори на хората с добро въображение и поражда закономерни страхове. От тяхна гледна точка в малкия им свят глобализацията също нахлува отвън, макар че всъщност, без да го съзнават, и те са част от нея.

Националистите ще ви излъжат

Нека обаче да припомним и нещо много важно. Допреди няколко десетилетия Западът владееше технологиите, а останалият свят доставяше суровините и евтината работна ръка. Условията на този стокообмен трайно работеха в полза на Запада, в резултат от това благоденствието непрекъснато нарастваше, а социалната държава процъфтяваше. Днес обаче по света има все повече държави, където заплатите са ниски, а квалификацията и технологиите са на високо равнище. Тези държави са сериозна конкуренция на Запада. За него важи едно условие: да произвежда и изнася толкова, че да може да поддържа възнагражденията на сегашното равнище. Тоест, ние трябва да ставаме все по-добри, все по-хитри, все по-иновативни и все по-работливи. Страните, където това не се случи, ще затънат в безработица и дългове. В тези страни властта ще вземат правителства, които обещават на хората мед и масло, но изобщо не са в състояние да прокарат болезнени реформи. Положението ще се влошава, избирателите ще се чувстват все по-излъгани, гневът срещу политическата класа ще нараства, а демокрацията ще изгуби народното доверие. Хората по стар навик ще хвърлят вината или върху големия капитал, или върху международните организации, брюкселските бюрократи, в краен случай – върху германската канцлерка Меркел. Навсякъде ще избуят протекционистки тенденции, а националистите ще наберат сила. Мнозинството хора, които очакват собствената им държава да ги закриля, логично ще подкрепят решенията тя да се въоръжава и да бъде силна за самоотбрана. Оттук до агресията навън остава само една мъничка крачка. Тези сценарии са ни добре познати – не само от миналото.

Имате ли по-добра идея от капитализма?

Капитализмът е единственият икономически модел, който следва принципа „благоденствие за всички”. Но той е ненаситен, той взривява границите на човешката и на световната природа. Непрекъснато го разтърсват кризи, които оставят подире си полкове от губещи. През последните две столетия западните държави се научиха да озаптяват капитализма, така че ползите от него да се разпределят за всички, а вредите да бъдат минимални. Напоследък обаче капиталът с такава лекота прескача държавните граници, че националните регулации са по-скоро в състояние да го прогонят, отколкото да го опитомят. Топят се шансовете сами да определяме съдбата си, суверенитетът ерозира.

В световен мащаб капитализмът може да се постави под контрол само с помощта на наднационални споразумения и регулации. А пътят до тях е изключително труден, защото както конкуренцията между държавите-производителки, така и последните остатъци от националния суверенитет непрекъснато пречат на тези регулации. Освен всичко друго, САЩ вече не са толкова активни в ролята си на единствена световна сила и не налагат този нов ред. А досегашната история показва, че нов международен ред възниква единствено под диктата на един хегемон.

Животът в Европа никога не е бил по-добър

Но това правило има и едно изключение: Европейският съюз. Катастрофите от последните векове в такава степен са травмирали европейските държави, че те са готови да се откажат от част от суверенитета си в полза на един общ континентален ред. Това им помогна заедно да създадат нови общи правила. За тяхното спазване обаче трябва да бдят една обща политическа институция и един общ съд, а бъдещите правила да се приемат с мнозинство. Тези условия бяха достатъчни, за да се изгради функциониращ общ пазар с 500 милиона потребители. В ЕС е подсигурено свободното придвижване на стоки, капитали, услуги и хора, а търговията и обменът, разбирателството и взаимопомощта са гаранция за мирното бъдеще. Дори не е възможно да се опише колко много направи ЕС за мирния преход в Средна и Източна Европа. Никога досега животът на този континент не е бил толкова добър.

Разбира се, този процес на интеграция е изключително труден. Както всички човешки конструкции, така и ЕС има много недостатъци и грешки. В Евросъюза все още няма истинска демокрация, в него работят прекалено амбициозни бюрократи, засега не е въведено и ефикасно разделение на отговорностите между Брюксел и страните-членки, а еврото сякаш развива повече центробежни, отколкото центростремителни сили. И все пак, най-сериозният легитимационен проблем на ЕС е създаден от националните политици, които винаги приписват на Брюксел вината за онова, което сами не могат да свършат у дома. Така възникват изкривеният образ на ЕС и сбърканите дискусии, които са добра почва за избуяването на национализма и екстремизма.

 
 

Хляб, любов и… София Лорен!

| от |

„Сексуалността не в това как изглеждаш, а в начина, по който се чувстваш.“ София Лорен

Помните ли онази сцена в началото на Pane, amore e… („Хляб, любов и…“, 1955 г.), когато непознатият новодошъл идва в селцето. Посреща го Тя. Темпераментната продавачка на риба, която вика, крещи и обижда всички. Върви към него с размъкната блуза, съвсем обикновена пола, рошава прическа и в ръката си носи поднос с риба. Пълна селянка. Буквално и преносно. Историята е подобна във „Вчера, днес и утре“ – София отново играе селянка, която е принудена да ражда деца, защото докато е в майчинство не може да я вкарат в затвора. Така че си представете как се влачи по улиците бременна или как крещи „Английски, американски, швейцарски“, на сергията за цигари. Да. Пак е красива, нали?

София Лорен е стопроцентова жена. Жена, след която не можеш да не се обърнеш. Жена, след която ще обикнеш облите форми. Тя е легендата, която ни научи какво е да излъчваш сексапил – такъв в огромни количества. Тя научи жените как да бъдат жени, на какво да залагат. Показваше къде се крие красотата, а на мъжете казваше колко са скучни и как няма да я имат.

Тя е актрисата на европейското кино. Киното на Европа няма друга чочарка (жена от областта Чочария, препратка към едноименния филм с нейно участие), нито друга такава звезда, която да обединява в едно тяло талант, визия, секс, достойнство и елегантност.

На днешния ден иконата на италианското кино, София Констанца Бриджида Шиколоне навършва 83 години. Ние млъкваме и си пускаме някой неин филм. Горещо ви съветваме да направите същото – изберете своето заглавие от галерията горе. Току виж към вас се зададе мръсна и груба продавачка на риба, която да ви донесе хляб, любов и…

ПП: Не описваме филмите, защото София няма нужда от описание
 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.