Европа през 2014 г. – призраците се завърнаха

| от |

Анализ на Би Би Си.

За Европа 2014 беше годината, в която се завърнаха призраците, смятани за погребани.

70 години Европа се придържаше към един основен принцип – че границите не могат да бъдат променяни насила. В Крим и Източна Украйна руският президент Владимир Путин изтупа от праха и съживи стари, опасни доктрини. Германският канцлер Ангела Меркел предупреди срещу „старото мислене за сфери на влияние, при което международното право се потъпква“.

Сега, когато годината си приближава към своя край, други снимки от друга ера се появяват отново – руски бомбардировачи Ту-95 са следени от самолети на НАТО в европейската въздушно пространство. За 24-часов период руски военни самолети бяха засечени 26 пъти. Бившият съветски лидер Михаил Горбачов заяви, че „светът е на ръба на нова Студена война“ – думи, които биха били немислими преди една година.

Преосмисляне от Русия

Никой в Европа не знае мащаба на амбициите на президента Владимир Путин или доколко сериозни са намеренията му да съживи територията на „Новорусия“ или бившата съветска империя. В имперска Русия „Новорусия“ беше символ на територията северно от Черно море, която по-късно стана част от Украйна.

От историческа гледна точка Германия е най-големият партньор на Русия в Европа. Ангела Меркел разговаря с Владимир Путин над 35 пъти. Говори се, че тя се чувствала измамена и въпреки интензивното лобиране от германската индустрия, подкрепи санкциите срещу Русия. Въпреки разделението, главно по икономически причини, Европа прие санкции и си изгради единно лице за пред обществото.

Кризата в Украйна изправи лидерите на Европа пред много смущаващи предизвикателства – мащаба на зависимостта на Европа от руска енергия, влиянието на руските пари в Европа, намаляването на бюджетите за отбрана.

Боледуваща еврозона

Смяташе се, че кризата в еврозоната е погребана през 2013 г. Тя също се завърна. Вече не става дума за криза на дълга, а за стагнация, причинена от липсата на търсене през 2014 г., белязано от ограниченията на политиката за строги икономии. В края на годината еврозоната е близо до рецесия. Икономиката й нарасна само с 0,2% през третото тримесечие и може да изпадне в дефлация. Трите най-големи икономики в еврозоната регистрираха спад на промишленото производство през ноември.

Заплахата вече не е страните да не могат да финансират дълговете си заради високите лихви по кредитите. Този риск беше в основни линии отстранен от президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги през 2012 г., когато той обеща да направи всичко необходимо, за да защити еврото. В момента Италия взема заеми при лихва от 2%.

Новата заплаха е липсата на растеж и упорито висока безработица. Има нарастващи опасения, че без възстановяване на икономиката дълговото бреме отново ще стане непоносимо. Така че ЕС промени приоритетите си. Акцентът вече не е върху намаляването на дефицитите. Италия и Франция показаха известна гъвкавост при нарушаването на бюджетните правила на ЕС.

Гръцката драма не е свършила

Гърция, която до момента беше епицентърът на кризата, отново разтърсва пазарите. Изглеждаше, че страната най-сетне излиза от 6-годишната рецесия. Нейната икономика се сви с 25%, което е безпрецедентно в съвременната ера в Европа. Но през 2014 г. страната постигна растеж от 0,7% и дори бюджетен излишък. Безработицата намаля до 25,7%.

Но политическата несигурност се завърна. Гласуването за нов президент може да доведе до нови избори през 2015 година. Ако това се случи, фаворитът за победа според социологическите изследвания е Алексис Ципрас, лидерът на радикалната левица СИРИЗА. „Ние ще заменим спасителната програма на ЕС и МВФ още в първите дни на нашето правителство“, зарече се той. Ципрас иска преструктуриране на част от дълга на Гърция.

Тази перспектива разстройва властите в Брюксел до такава степен, че те открито вземат страна в гръцката криза и отправят предупреждения. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Предполагам, че гърците… знаят много добре какво ще означава за Гърция и за еврозоната грешен изборен резултат“. Начело на страната може да застанат „крайни сили“, допълни той.

През 2014 г. продължи трайният възход на крайните партии, много от които са против ЕС. Във Франция Националният фронт на Марин Льо Пен спечели европейските избори. Във Великобритания ЮКИП излезе начело. Макар че Матео Ренци постигна впечатляваща победа на изборите в Италия, вторият най-популярен лидер в страната в момента е Матео Салвини, лидерът на антиимиграционната партия „Северна лига“, който неотдавна заяви: „Европа днес не може да бъде реформирана според мен“. Дори в Германия евроскептичната партия „Алтернатива за Германия“ спечели политическо влияние.

Напрежение заради имигрантите

Въпреки обаче цялото това недоволство властта в ЕС, най-вече в Европарламента, остава твърдо в ръцете на традиционните партии. Имиграцията беше потвърдена като голям проблем в много страни след безработицата и икономиката.

През годината 207 000 имигранти пристигнаха с лодки в Италия. Над 3400 загинаха в Средиземно море. Германия получи над 180 000 молби за убежище. Швеция предприе политика на отворените врати към имигрантите от Сирия, но тя предизвика политическо напрежение. Крайнодясната партия „Шведски демократи“ предизвика предсрочни избори, които се надява да се превърнат в „референдум за имиграцията“.

Увеличаването на броя на бежанците, търсещи убежище в Германия, предизвика появата на протестно движение, част от което е свързано с крайна десница. До неотдавна всеки понеделник вечер хиляди хора организираха шествие в Дрезден, носейки германски знамена и протестирайки срещу „ислямизирането“ на страната им. Протестите бяха осъдени от Ангела Меркел.

На какво не обърнахме значително внимание:

– Ерата на бунтовническите партии; не само че подкрепата за традиционните партии намалява, но и нови, често популистки партии се издигат с удивителна скорост. В Испания „Подемос“, радикалната лява партия, беше сформирана само преди десет месеца. Тя вече има подкрепа от 23% и може да бъде сериозен играч на следващите избори. Тази несигурност може да затрудни сформирането на стабилни правителства.

– Младите; истинската цена на икономическата криза падна върху раменете на младите. Младежката безработица в Италия все още е 43,3% и 70% от новонаетите са на временни договори. В някои страни средната заплата на младежите между 22 и 29 години беше с 10% по-ниска през 2014 г. спрямо 2006 г. Младите смятат, че старото поколение е защитено на работното си място и им е отказан шанс да растат.

– Изборът на нов председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер; процесът беше сложен и неразбран от всички, но Юнкер често казва, че е бил избран. Тъй като беше кандидатът на партията, спечелила най-много гласове на европейските избори, това пренасочи власт към Европарламента.

Във Великобритания този нов европейски избирателен процес беше до голяма степен игнориран и за Дейвид Камерън беше шок, когато германски и други депутати казаха на Даунинг стрийт, че Ангела Меркел ще подкрепи Юнкер, призовавайки избирателите да гласуват за него.

Кой е горе? Кой е долу?

Меркел остава най-влиятелният политик в ЕС, въпреки че е по-изолирана от всякога. Тя иска Италия и Франция да направят повече, за да овладеят бюджетните си дефицити. Взетите до момента мерки не са достатъчни, казва Меркел, но нараства недоволството срещу строгите икономии. Макар че растежът е приоритет в еврозоната, Германия гордо управлява равен бюджет, т. нар. „черна нула“.

Рейтингът на френския президент Франсоа Оланд намаля до рекордните 13%. Безработицата остава упорито висока. Ако не намалее, той може да не е кандидат през 2017 г. „Френският народ ще бъде безмилостен и ще бъде прав“, казва френският президент. Въпреки неотдавнашните мерки за освобождаване на икономиката, френската дилема остава същата – как да реформира трудовото законодателство, смятани за съставна част от френския начин на живот.

Матео Ренци пращи от енергия и доверие. Той предприе политически реформи и е на път да въведе Закон за работните места, улесняващ назначаването и съкращаването на служители. Италия обаче остава в рецесия с дългове от 2 трилиона евро и е голямата тревога на европейските лидери. Преди 6 месеца Ренци каза, че „ако Европа си направи селфи днес, то ще бъде уморена, примирена снимка“.

А Дейвид Камерън? 2014 беше годината, когато лидерите в Евросъюза започнаха да свикват с възможността Великобритания да напусне ЕС след планирания референдум. Имаше много коментари, изразяващи желание Великобритания да остане, но и малка склонност за сериозни отстъпки или смекчаване на основните принципи на ЕС. Това, което Брюксел ще иска да разбере след изборите във Великобритания през май, е именно какво иска страната.

През 2014 г. Европа прозря своята уязвимост – надигаща се Русия, зависимостта от руската енергия, мащабната миграция, използването на меката сила в регион, където други не се свенят да прибягват до твърда сила, неспособност да съживи стагниращата си икономика.

Бившият президент на Европейския съвет Херман ван Ромпой беше ясен: „Без работни места и растеж европейската идея е в опасност“. Всички погледи са насочени към президента на ЕЦБ Марио Драги, от когото се очаква да съживи европейската икономика през новата година, като изкупува суверенни ценни книжа. /БГНЕС

 
 

Как се купува кола „на сляпо“ или историята на един достоен хондаджия

| от chronicle.bg |

Истинските фенове знаят точно какво искат. И точно затова са истински. Ето една интересна история от първите дни на автомобилният салон София 2017.

Запален млад клиент трябва 6 месеца да чака, за да може да види и докосне колата, която е предплатил. Интересното в случая е, че когато той е капарирал избраницата си, дори не е знаел колко всъщност струва тя.

През месец май тази година младежът влиза в шоурум и иска да купи най-бързата кола с предно предаване, поставила рекорд на пистата Нюрбургринг – новата версия на Honda Civic Type R. Търговците му отговарят, че имат на разположение предишния вариант на бегачката, но за новата няма как да сключат договор, защото все още дори в Европа цената не е обявена – колата ще бъде представена на изложението във Франкфурт, след това ще бъде предоставена на дилърите и чак от есента ще влезе в продажба. А конкретно за нашата страна, това може да се случи чак след като моделът бъде представен на пресконференция в рамките на Автосалон София 2017, което означава от 14 октомври нататък. Младият човек обаче знае точно какво иска и настоява да остави капаро, за да получи още първия екземпляр. След кратка сметка, базирана на цената на предишната модификация, той оставя приблизително 90% от стойността на колата, като цялото плащане да бъде изравнено, когато неговият Type R дойде в България.

Така историята на тази „сделка на сляпо“ завършва с хепиенд в първия ден на софийското автомобилно изложение. Тогава, минути след официалното представяне на колата в Интер Експо Център, той е повикан в шоурума на фирмата в Пловдив, за да види своята красавица. Следва бърза регистрация в КАТ и се очаква до дни младият клиент и Civic Type R най-накрая да се съберат. До момента сключените договори за този супер модел в България са почти 10.

Honda Civic Type-R-1

Еуфорията по най-бързата Honda води до странни търговски практики и на други места по света. Бройките са ограничени, дори и за САЩ, така че дилърствата там са получили само по една кола, независимо колко са поръчали. В едно от тях търговецът е решил, че иска да задържи колата възможно най-дълго, за да могат клиентите да я виждат. Затова е сложил цена, с 30% по висока от реалната и е вярвал, че никой няма да иска да я плати. Е, сгрешил е. Автомобилът е купен на втория ден, въпреки че клиентът е бил ясно уведомен, че плаща свръх цена.

Идеята, макар и без да е постигнала търсения резултат, е била възприета от много представителства на марката в САЩ. Като следствие на този случай, обявените цени на Type R в Щатите си остават с приблизително 30% по-високи. Въпреки това автомобилите не достигат.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Никита Михалков е вечният гений на руското кино

| от chronicle.bg |

Никита Михалков е най-известният жив руски режисьор и сред гениалните европейски режисьори. Филмите му са признати за световни класики, които подобно на Чеховите пиеси, могат да бъдат гледани по всяко време без да губят актуалност. Защото човешките копнежи са константи във всяка една епоха. А гениалните творци улавят тези копнежи в изкуството си и то става вечно.

Това правят Шекспир, Молиер, древногръцките философи, Чехов, Тенеси Уилямс … това прави и Никита Михалков. Разказвач на истории, познавач на човешката душа, смешен, сериозен, той може да бъде всичко. Филмите му са като старите албуми в къщата на баба ви. Те са интимните съкровища, към които от време на време се връщаме, за да си дадем равносметка, да си припомним кои сме, да потърсим обичта, която ни липсва, но поради тленността и течението на времето няма да усетим повече.

Никита Михалков е роден на днешната дата преди 72 години. Роден е в знатен дворянски род, бунтар от дете, той решава да се посвети на света на киното. Първият му успешен филм е за звезда от нямото кино, която избягва от Москва по време на Октомврийската революция, за да снима филм на брега на Черно море, надявайки се че кошмарът скоро ще приключи.

Филмът много точно описва напразните надежди на интелигенцията, която е длъжна да приеме суровата реалност. Оттогава той се превръща в галеникът на Руската култура. И има защо. Този творец се доближава максимално до Чеховия образ – такъв, който ни показва колко глупаво живеем и какви нетрайни химери са всичките ни стремежи и желания.

Ние ви предлагаме да си пуснете някои от нашите любими филми на Никита Михалков. Внимавайте как ги гледате – под повърхността се крият големи богатства.

 
 

Риана иска от Дейвид Копърфийлд да й върне… девствеността

| от chronicle.bg |

Дейвид Копърфийлд е легендарен магьосник, но не сме сигурно дали дори той може да се справи с една от последните задачи, за които бе помолен.

Световно известният фокусник бе помолен да… върне девствеността на Риана.

„Не се шегувам. Мога да те направя да изчезнеш и да се появиш навсякъде по света. Къде би искала да отидеш и защо?“, казва Копърфийлд на карибската певица.

В интервю за женското списание Elle пък Риана споделя нетрадиционното местоположение, на което е поискала да се пренесе.

„10 минути преди да загубя девствеността си… Ще чакам да изпълниш обещанието си, хаха…“

Най-добрият опит на Копърфийлд с „номера“, доколкото сме запознати ние, се появи в Twitter от официалния профил на магьосника.