Европа като дресьор на източноевропейци

| от |

България и Румъния дължат прибързаното си приемане в ЕС на Франция. Въпреки това не може да се говори за грешка, защото онези, които пътуват на Запад, постепенно се учат на демокрация, твърди политолог от Принстън пред Дойче веле.

ukr

Четвърт век измина откакто дълбоките промени в Европа от 1989 година възвестиха началото на европейското обединение след края на Студената война. Преди 10 години осем източноевропейски страни с възторг се присъединиха към ЕС, с което европейската демократична общност за първи път се разпростря чак до Полша на изток, и до Малта на юг – с добри перспективи процесът на разширяване да продължи и с други страни от Източна Европа. Днес знаем, че нещо не е наред в този разказ, завършващ с хепиенд. Какво обаче, пита „Зюддойче цайтунг“?

Събитията от последните няколко месеца ясно показват противоречията на европейския проект, отбелязва изданието и пояснява: тъкмо политици от християндемократическия лагер, които познаваме като архитекти и радетели за обединена Европа, днес водят кампании срещу вътрешната миграция на Стария континент; Европейската комисия е принудена да признае, че 7 години след приемането им в ЕС, Румъния и България не са напреднали особено в противодействието на корупцията; в същото време сърбите вече празнуват започването на преговорите си за прием в общността като най-важното събитие за страната след края на Втората световна война; а на площад украинския Майдан дори се проля кръв в името на уж тъй абстрактния Европейски съюз. „Как да си обясним всички тези противоречиви факти“, пита мюнхенското издание.

Кой да има достъп до елитния клуб?

Според Копенхагенските критерии от 1993 година кандидатите за членство трябваше да докажат, че са демокрации, спазващи принципите на правовата държава и на свободния пазар, че повече няма да дискриминират малцинствата си (макар старите страни-членки не винаги да изпълняваха стандартите по отношение на собствените си малцинства), както и че ще издържат на натиска на конкуренцията. Така някогашната стандартна процедура за приемане на нови членки постепенно се видоизмени в процедура, която трябваше да се нагажда всеки път според конкретната страна-кандидатка за членство. Брюксел пък си постави за задача търпеливо да направлява и напътства източноевропейските елити.

Днес лесно се забравя, че нещата можеха и да се развият по съвсем друг начин. Когато през 1989 година падна Желязната завеса, някои страни от Западна Европа, и най-вече Франция, нямаха нищо против да я заменят с „копринена“, вместо да живят в общ европейски дом за 28 обитатели. Без Хелмут Кол и икономическите и геостратегически интереси на Германия, ЕС вероятно и до ден днешен щеше да си остане малък западноевропейски клуб с прикрито-католически характер, в който претенциозните британци играят само второстепенни роли. Докато Вашингтон залагаше на военната си мощ, за да променя режимите по света, Брюксел реши да използва обещанието за членство като лост за оказване на влияние и провеждане на реформи. Казано по друг начин: който не успяваше да приведе в изпълнение 80-те хиляди страници европейски правила и закони, или дори се опитваше да шмекерува, не беше допускан край богатата обща трапеза.

Но ЕС се проявяваше не само като дресьор на кучета. Мнозина източноевропейци искаха да се присъединят към ЕС, защото им се струваше, че Брюксел е нещо като застрахователна полица срещу връщането на ретроградни авторитарни режими, макар впоследствие да стана ясно, че в случай на нужда, ЕС де факто не е в състояние да окаже сериозна помощ. На онези, които са вън, пред вратите на общността, Брюксел може да диктува условията си, но който веднъж е влязъл вътре, си остава там, даже и да се държи по крайно неподходящ начин. Този проблем някои междувременно наричат „копенхагенската дилема“

Българите, които пътуват на запад, се учат на демокрация

Напълно логично би било мнозина сега отново да възкликнат: „За бога, не давайте перспектива за членство на Украйна, защото се видя, колко е „трансформацонната мощ“ на Брюксел. Нерядко се случва също и това, политици да извличат капитал със злостни приказки по адрес на българите и румънците, които чисто и просто ползват правото си на свободно придвижване в рамките на ЕС. При това тъкмо тези хора, които се придвижват между Изтока и Запада, и най-вече онези, които се връщат по родните си места в Източна Европа, допринасят в решаваща степен за демократизацията на страните си „от долу нагоре“. Тъкмо те не са така лесно готови да се примирят с корупцията и поставят по-високи изисквания пред родните си държави, защото лично са се убедили, че има и друг път.

Погрешно би било да се вади заключението, че някои страни изобщо не е трябвало да бъдат канени в общността. Вярно е по-скоро обратното: че на „чудовището Брюксел“ трябваше да се даде повече власт, продължава по темата „Зюддойче цайтунг“. Иданието цитира и любопитна теза за причините, довели до прибързаното приемане на Румъния и България в ЕС. Преподавателят по политология в Принстън Ян-Вернер Мюлер казва: „С членството на Румъния и България се избърза не защото на Брюксел му трябваха нови бюрократи и преводачи, а защото Франция (напълно в смисъла на геополитическите ѝ представи от 19 век) искаше възможно най-бързо да създаде нещо като противотежест на останалите уж прогермански кандидатки за членство.

 

 
 

adidas Originals представя „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

| от |

Superstar е емблематична обувка и за сезон есен/зима 2017 ще го отпразнуваме с колекцията „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

За да уловим духа на Superstar, се съюзихме с поколение млади хора, които променят света, използвайки креативността си.

Кампанията празнува автентичността и едно ново поколение, документирано от фотографката Nadine Ijewere. В своята работа Ijewere популяризира разнообразието и мултикултурализма, представяйки различна гледна точка към красотата и идеалите за красота в процеса. Ijewere залага своята автентичност и творчество в кампания.

В кампанията се включват таланти като активистката за позитивна нагласа към тялото Barbie Ferreira и активиста по въпроса с климатичните промени Xuihtezcatl Martinez. Участват и музикални таланти като Khalif Diouf и Kiran Handhi, както и скейтбордистката Rachelle Vinberg.

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.

 
 

Как да превърнем дома си в уютна соц квартира с бабешки дъх

| от |

Ако ви липсват добрите, стари времена, в които не се чудехме дали да обзаведем дома си в индустриален, винтидж, модерен, рустик, ърбан или комбинация от всичко-стил, винаги може да се върнете към добрия стар соц интериор.

Ще коства някои усилия, но с малко пари и повече находчивост, можем да се върнем към доброто старо жилище в късния соц и ранните години на свободата. Ето как:

Деколин

Зарежете латекса и модерните тапети с нишки от конски косъм в тюркоаз. Облепете стените в добрия, стар деколин. Дървен или вишневочервен от онзи степан мокет, за който се захващат коткитe.

Покривка на калинки с кристален пепелник върху телевизора

Ако телевизорът ви е с плосък екран и няма как върху него да се позиционират вещи – лошо. Трябва ви нормален телевизор, върху който да позиционирате покривчица с извезани калинки, върху която пък да се мъдри девствен кристален пепелник.

Зелени или сини плочки в банята

Изкъртете буржоазните сиви, черни т.н. плочки и налепете нещо в зелено или синьо. Нека плочките са еднакви на пода и по стените. Може да са монохромни или на малки кръгчета.

Жълто пластмасово канче в банята

Необходимо ви е за много неща. Ако на гости дойде куче, може да му сипете да пие вода от него. Като спре водата, може да слагате в него бързовара и да се поливате. А и за декорация не е лошо.

Боб в чиния с памук

Позиционирайте боба, заровен в мокър памук в чинийка, някъде на перваза. Скоро ще покълне и ще е много красиво. Тогава може да го преместите в кофичка от кисело мляко.

Мушката на балкона

Пластмасовите саксии с мушката в различни цветове са задължителен интериорен елемент в соц квартирката с бабешки дъх. Нали знаете, че в случай на констипация може да се прилагат и като разхлабващо средство? Съчетайте полезното с приятното.

мушкато

Булана на дивана

За никой не е тайна, че диваните се перат трудно. Едно петно – цял живот срам. Затова е добре отгоре да се сложи червена булана, която хем ще придаде соц излъчване на хола, хем ще предпази диваните от изцапване. Върху нея е добре да спи котка. По принцип може и губер, но е по-скъп.

99002970_1_800x600_bulani-gr-veliko-tarnovo_rev003

Ракия в бутилка от кока-кола с капачка от Fanta

Някои деца до ден днешен смятат, че кОлата всъщност е ракия.

Тежка секция със стъклени витринки с ромбчета

Добре е зад витринките да позиционирате най-хубавите чаши за чай, които не сте ползвали никога, както Вътре може да сложите кичури от първата подстрижка на децата.

Балатум и дантелени пердета в кухнята

Тази комбинация от по-грубовата текстура за пода с ефирната дантелена нежност по прозорците ще спечели овации от гостите ви.

Дистанционно в пликче

Знаете, че пликчетата на дистанционните не се изхвърлят, нали?

Порт манто върху кожена облицовка

105251553_2_171x132_portmanto-zakachalka-snimki_rev003

Печка Диана

83659648_1_585x461_pechka-elektricheska-diana-gr-gorna-oryahovitsa

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.