Евроизборите, изпитание за европейското единство

| от |

Мащабът на изборите за Европейски парламент е по-малък единствено в сравнение с изборите в Индия. Европа има 380 милиона регистрирани избиратели, но избирателната активност намалява с всеки изминал вот от 1979 г. насам и този път вероятно ще е под 43 процента, каквато беше тя на миналите избори през 2009 г., посочва в редакционна статия в. „Ню Йорк таймс“. Липсата на интерес едва ли е единственият проблем. Ако прогнозите от допитванията се потвърдят, над една четвърт от местата в Европарламента ще бъдат попълнение от популистки и маргинални партии, чиято крайна цел е разформироването на самия съюз, на който би трябвало да служат. Красноречива илюстрация е предизборният лозунг на френския крайнодесен „Национален фронт“ на Марин Льо Пен: „“Не“ на Брюксел“. Антиевропейските партии натрупаха капитал от проблемите, с които се бори Европа в последните пет години.

Marine Le Pen, France's National Front leader, speaks during a news conference the day after the first round of local elections at the party headquarters in Nanterre

Социологическо проучване, поръчано от Европейската комисия, наскоро показа, че доверието в ЕС е спаднало от 57 процента през 2007 г. на 31 процента. Според същото проучване силен спад бележи и доверието в националните правителства и парламенти, отбелязва вестникът. Големият проблем е, че Европа остава сбор от суверенни държави, за които е вътрешно присъщо да се съпротивляват на единната риторика, така че когато нещата се влошат, за всяка от тях е най-лесно да намери изкупителна жертва в далечния и безличен „Брюксел“. Проблемите, с които се сблъска Европа през изминалите пет години показват, че необходимостта от европейско единство е по-голяма от всякога и поради това – противно на твърденията на националисти и популисти – тези избори са още по-важни, заключава редакционният екип на „Ню Йорк таймс“.

2607-Sarkozy_960_539

Френските вестници „Фигаро“ и „Монд“, както и британският „Файненшъл таймс“ коментират изявление на бившия френски президент Никола Саркози в седмичника „Поан“, в което той призовава за дълбоко преустройство на ЕС, за премахване на Шенгенската зона и въвеждане на „Шенген-2″, който ще обхваща само страни, стриктно изпълняващи обща имиграционна политика. С ясното намерение да обедини гласоподавателите около десноцентристката си партия Съюз за народно движение и да парира популистката заплаха Саркози наруши двегодишното си мълчание по политически теми, за да защити решително необходимостта ЕС да запази мира в Европа и отвъд нея. Онези, които искат Европа да се разпадне, забравят поуките от историята и ни водят към пропастта, заявява той в обширна статия, публикувана днес в „Поан“ и в германския в. „Велт“. Саркози настоява за дълбоко реформиране, с по-силна интеграция в 18-членната еврозона, направлявано от Франция и Германия и съпътствано от „драстично“ орязване на правомощията на съюзните институции. По ключовата тема за имиграцията бившият президент отбелязва, че идеята за нулева имиграция е илюзия, но предупреди, че ако не се вземат спешни мерки за контрол на притока на хора от държави извън ЕС, европейският обществен договор ще се взриви.

uk-eu-doors-web

Приближете ЕС повече до хората, като дадете повече права на районите в него, призовава статия в британския в. „Гардиън“. Европейският съюз е в криза – на демократичната легитимност, ускорена от загубата на обществената вяра и доверие в много от членуващите в него страни. Величественият проект за все по-тесен съюз боксува, а някои се опасяват, че дори върви в обратна посока. Антиевропейските настроения и партии се ползват с безпрецедентна подкрепа. Призивите за оттегляне са по-разпространени от всякога. Възкресеният национализъм печели почва за сметка на отстъпващия европеизъм. Ширят се критиките, че ЕС е далечен и дистанциран. Това, което трябва да направим, е да го приближим до хората. За да се върне общественото доверие в него обаче, политически партии трябва да предложат нова визия за бъдещето му. ЕС може да оцелее, но без визия, която да вдъхновява хората, това ще стане без народния ентусиазъм, който той заслужава, допълва вестникът.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Колко са високи любимите ни поп звезди?

| от |

Трудно е да преценим точно колко високи са любимите ни звезди само от видеоклиповете им. На червеният килим повечето от дамите носят токчета, което също скрива истината.

Модата също има своите начини да създаде оптичната илюзия за височина.

Днес Netflix пускат документалния филм „Gaga: Five Foot Two“ – „Гага: 5 фута 2 инча“, което е референция за височината й. Затова решихме галерията ни днес да показва именно каква е реалната височина на любимите ни поп звезди.

Приятно прекарване!

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.