Еволюцията на логата на FIFA за световните първенства

| от |

Най-великата игра на планетата преживява своят момент на всеки четири години със световното първенство. Футболът има милиарди фенове по целия свят (според някои изчисления около 3,5 млрд., или половината световно население) и се нуждае от сериозно медийно покритие по време на едномесечният турнир.

От първото световно през 1930г. всяко издание приема специфична визуална идентичност. Започваме от първите плакати и стигаме до днешните лога – вижте еволюцията им.

Ранни години (1930-1950) – дизайн на плакатите

По време на първите четири издания на турнира ораганизаторите на събитията създавали плакати вместо лога. Първият, от турнира в Уругвай показва как силно стилизиран вратар спасява гол.

URU

1930 World Cup Uruguay

Плакатът от учредителният турнир е повлиян от авангардните и абстрактни течения на епохата, докато по-късните са по-традиционни и издържани в стил арт деко.

2-2162110

1934 World Cup Italy

3-2162110

1938 World Cup France

1950 World Cup Brazil

1950 World Cup Brazil

Средата на XX век (1954-1966) – местни правила

FIFA не приема официално лого за турнирите си до 1970г. Преди това страните домакини притежават пълен контрол над визуалното представяне. Логото на световното започва да се развива към емблемата, която познаваме днес в този период, но се виждат различните елементи на всяка държава. Швейцарското лого от 1954г. разчита на отличителният бял кръст, а английското от 1966г. използва за фон Юниън Джак.

1954 World Cup Switzerland

1954 World Cup Switzerland

1958 World Cup Sweeden

1958 World Cup Sweeden

1962 World Cup Chile

1962 World Cup Chile

1966 World Cup England

1966 World Cup England

Краят на XX век (1970-1998) – патриотизъм

Логото на световното първенство не се променя особено през този период, но почти всички лога споделят три основни черти – наименованието на страната домакин, цветовете от знамето й и топка.

1982 World Cup Spain

1986 World Cup Mexico

1986 World Cup Mexico

1990 World Cup Italy

1990 World Cup Italy

1994 USA

1994 World Cup USA

1998 World Cup France

1998 World Cup France

21-ви век (2002-досега) – концептуален символизъм

Започвайки от турнира в Корея/Япония новото лого предоставя повече от визуална идентичност. То разказва за културата и историята на страната домакин извън терена.

Логото от 2002г. се основава на принципите и артистичните традиции на Корея и Япония като асиметрията, динамиката и хармонията, които водят до висококачественият дизайн, с който двете страни са известни. Следващите два турнира вграждат това лого като мниатюрна версия в проектите си.

2002 World Cup Korea

2002 World Cup Korea/Japan

Логото от 2006г., проектирано от базираната във Великобритания агенция Whitestone има за цел да отпразнува германският народ, както и неговото щастие и усмивки. “Искаме да бъдем приятелски настроени домакини и да празнуваме с целия свят”, споделя Франц Бекенбауер, председател на организационният комитет  на купата от 2006г. “Нашето лого изразява спокоен, весел характер”

2006 World Cup Germany

2006 World Cup Germany

Целта на логото за мондиал 2010 в Африка е да покаже на света една нова Южа Африка и един нов континент, чиито черти са мирът, напредъкът и постиженията. Цветовете наблягат силно на Южна Африка, но е образуван контур във формата на целият континент, което подчертава идеята за единството.

2010 World Cup South Africa

2010 World Cup South Africa

За тазгодишното издание на турнира организаторите поискаха 25 бразилски агенции да представят предложенията си, в които да са включени двете бразилски измерения – модерността и разнообразието. Логото победител, създадено от агенция Африка е вдъхновено от “емблематичната снимка на три ръце на печеливши, вдигащи трофея.” Освен, че представя хуманитарното понятие за взаимовръзка то символизира гостоприемството на Бразилия към света с ръцете, украсени в цвета на страната.

2014 World Cup Brazil

2014 World Cup Brazil

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)

 
 

9 значения на женското „Нищо“

| от chronicle.bg |

Когато жена ви каже „Нищо“, това е проблем. Знаете. „Нищо“ не е НИЩО. То е нещо, и то нещо голямо.

Ще се опитаме да дефинираме една малка част от значенията, които влагат жените, когато отговарят на въпроса „Какво има, какво ти е“ с „Нищо“. Без претенцията за изчерпателност, разбира се.

1. „Ужасно ме издразни, че преди 48 дни си лайкнал снимката на твоята бивша колежка и сега обмислям дали да не подам молба за развод“

2. „Имам бенка на гърба, която май се е възпалила. Страх ме е да отида на лекар, но 100% е меланом и вече имам метастази в черния дроб. Животът ми приключва, но се чудя как да ти го съобщя“

3. „Онзи ден се зарадва на детето на съседите, което значи ,че искаш дете, а ние още нямаме, значи или не искаш дете от мен или искаш, но смяташ, че не мога да ти родя, защото имам твърде тесен ханш. Имаме огромен проблем“.

4. „Усещам с женската си интуиция, че мислиш за бившата си. Не мога да го обясня, но знам, че е така. Мисля, че още си влюбен в нея и връзката ни е обречена. Тъжно ми е и затова мълча“.

5.  „Гладна съм пак, но не мога да го кажа, защото ще си помислиш, че съм лакома и затова имам няколко кила отгоре“

6. „Струва ми се, че те обичам малко повече, отколкото ти обичаш мен. Това е проблем.“

7. „Струва ми се, че ме обичаш малко повече, отколкото аз те обичам. Това е проблем.“

8. „Притеснявам се за мама, вчера се оплака, че я боли главата. Няма да ти кажа обаче, защото ме обвиниш, че съм прекалено близка с майка си.“

9. „Имам вагинален сърбеж. Наистина ли очакваш да ти го споделя, изрод?“

 

 
 

Режисьорът Джеймс Тобак беше обвинен в сексуален тормоз от 38 жени

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор и сценарист Джеймс Тобак, който бе номиниран за „Оскар“ за най-добър сценарий за филма „Бъгси“, е обвинен в сексуален тормоз от 38 жени.

Според в. „Лос Анджелис таймс“ обвиненията към Тобак са отправени от млади мимичета, най-вече студентки, колежанки и ученички, които той срещал по улиците и в паркове в Ню Йорк. Тобак завързвал разговори с тях и им обещавал да ги направи холивудски звезди. Момичетата уверяват, че по време на прослушванията станали жертви на сексуални посегателства от негова страна.

Нито едно от тях не се е оплакало в полицията. Тобак отхвърли всички обвинения. Той заяви, че никога не се е срещал с тези жени, а ако случайно някога ги е срещал, не ги е запомнил. Тобак отбеляза също, че през последните 22 години е било физически невъзможно да се държи по описания от въпросните жени начин, защото има диабет, а и сърдечни увреждания, които изискват приемане на лекарства.

72-годишният Тобак е работил като режисьор, сценарист или продуцент над повече от 10 филма, сред които „Черно и бяло“ (1999) с Робърт Дауни младши и Клаудия Шифър и „В опасност“ (1983) с Настася Кински. Първият му сценарий е за филма „Комарджията“ (1974) с Джеймс Каан. През 2014 г. беше заснет римейк на същия филм с участието на Марк Уолбърг и Бри Ларсън.

Тобак е също режисьор и сценарист на „Свалячът“ (1987) с Робърт Дауни младши и Моли Рингуолд, „Две момичета и едно момче“ (1998) с Дауни младши и Хедър Греъм. Той засне документалния филм „Тайсън“ за боксьора Майк Тайсън.

 
 

Мелания Тръмп дари „встъпителната“ си рокля на музей

| от chronicle.bg по БТА |

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп дари на музея „Смитсониън“ роклята, която носеше на бала след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп през януари.

Тоалетът от копринен креп в кремав цвят ще стане част от музейната изложба „Първите дами“, включваща 26 рокли, носени от Жаклин Кенеди, Лора Буш, Мишел Обама и други президентски съпруги.

На церемонията, на която официално дари тоалета си, 47-годишната Мелания Тръмп сподели, че за нея е чест да даде приноса си към музея.

Първата дама е участвала в проектирането на балната рокля, сътворена от френския дизайнер Ерве Пиер. Мелания Тръмп споделя, че Пиер е разполагал само с две седмици, за да създаде тоалета, но въпреки краткото време е надминал всичките й очаквания.