Ето защо определено НЕ ни предстои още една ледена епоха

| от |

През зимата на 1684 година е било студено. Толкова студено, че някои картини от периода изобразяват как лондончани прекосяват замразената река Темза. По рано тази година няколко уебсайта и вестници публикуваха тези картини заедно с предупреждение, че на Европа й предстои нов такъв период, пише Newsweek. Според изследвания уж слънцето ни било “заспало”, подобно на 70-годишния период в края на 18 век.

В статиите се намеква, че трябва да сме готови за транспортен хаос, недостиг на енергия и като цяло ни подтикват да си наострим кънките, защото ще ни потрябват. Глобалното затопляне вече не е на мода, по-скоро трябва да се притесняваме за цените на иглутата.

Реално нещата не са чак толкова екстремни – най-малкото защото замръзването на Темза преди години се е дължало колкото на студа, толкова и на дизайна на стария Лондон Бридж. Освен това науката за изменението на климата не е толкова проста. Макар и според обикновеният човек спокойното слънце да означава студено време, това не е така. Температурите в единият край на света може да скочат рязко, докато в друг край да е студено.

Глобалното затопляне е друг въпрос. Малка, временна промяна в активността на слънцето не може да смекчи многото години задушаващи емисии, колкото и да им се иска на някои хора.

Зад целият медиен шум обаче има нещо вярно. В последните няколко години слънцето наистина отчита най-слабата си активност от повече от 100 години – и най-вероятно ще продължи да спада. Наскоро имаше и пробив в разбирането на механизмите на влиянието на слънцето върху регионалното време, особено зимите над Западна Европа и източната част на САЩ.

Тези два икономически центъра, които чак сега се възстановяват от опустошителните зими на 2008 и 2010 година, предизвикали затворени летища, са най-важни за изследванията. И ако резултатът от тях може да се сумира – метеролозите трябва да се приготвят за повишен шанс от студени вълни през следващите 11 години.

Слънцето е обект на внимание откакто свят светува. В началото на 17 век Галилео Галилей е един от първите учени, които записват съществуването на така наречените “слънчеви петна” на повърхността му. През вековете се проследява ясна тендениция – на всеки 11 години слънцето превключва от ниска на висока активност на петната.

thefrozenthames1677

Абрахам Хондиус, „Замръзналата Темза“ – 1677

В периода 1645-1715г. соларната максима и минима, както са известни, са били особено слаби. Тогава в северна и западна Европа се наблюдавали особено свирепи зими, заради които периода става известен като “малката ледена епоха”. Но въпреки корелацията между липсата на слънчеви петна и лошото време учените не могат да кажат със сигурност, че двата фактора са свързани.

В същият промеждутък от време обаче се наблюдават много горещи лета и меки зими.

В съвместно изследване на Оксфорд, Кембридж и Imperial College се открива, че има връзка между излъчваните от слънцето ултравиолетови лъчи и студените зими на някои конкретни места на земята.

Проблемът с подобни изследвания е, че например неочаквано изригване на вулкан може да изкриви резултатите. Има убедителни данни, сочещи че през 17 век се е случило нещо подобно, което е повлияло на климата. В наши дни Ел Ниньо бълбука някъде в крайбрежието на Южна Америка. Неговото влияние обаче все още не е ясно.

“Климатичната система е много хаотична”, споделя доктор Аманда Мейкок, която работи в центъра за атмосферна наука към университета в Кембридж. Изключително трудно е да се направи заключение от сорта на “Това е заради изменението на климата” или пък “това се дължи на необичайно ниската активност на слънцето”. Тя оприличава процеса на прогнозиране на това да мяташ зарове с възможните метерологични условия.

Именно затова тази сфера е особено интересна. В момента можем да предвиждаме времето с точност максимум до месец напред. Ако успеем да се развием, хората и предприятията биха могли да се подготвят по отрано. Джордж Онг, член на института на рисковите мениджъри споделя, че времето е изключително важно за бизнес плановете. “Дългосрочните прогнози играят много голяма роля в нашата инвестиционна програма”, казва той. Ако в следващите 10 години се очакват по-студени периоди например ще положим тръбите по-дълбоко под земята, за да намалим риска от замразяване. Ако пък знаем, че няма такъв риск можем да насочим ресурсите си към подобряването на нещо друго.

Д-р Мейкок споделя, че “Всички факти сочат към това, че парниковите газове ще продължават да нарастват и че това ще бъде доминиращият климатичен фактор за идните векове.”

Изчисления на The Met Office показват, че дори в най-тежкият случай на слънчева неактивност глобалните температури ще се засегнат само с “няколко десети от градус”. Глобалното затопляне обаче се прогнозира да ги покачи с до 4 градуса. Все пак обаче си струва да се отделя внимание на активността на слъцето. “Очакваме то да продължи да прави, това което прави от хиляди години насам”, казва д-р Мейкок.

 
 
Коментарите са изключени за Ето защо определено НЕ ни предстои още една ледена епоха