Ердоган вече не е същият

Турският премиер Ердоган като че ли започва да губи задължителното за поста му самообладание. Протестите срещу него стават все по-интензивни, но въпреки това той ще бъде избран за президент, прогнозира Баха Гюнгьор от Дойче веле.

Това, с което се свързват обществените изяви на турския премиер напоследък, е направо невероятно: неговите сътрудници и бодигардове нападат демонстранти, докато самият той – както твърдят очевидци – удря плесница на момиче в един супермаркет. Вместо да успокои страдащите близки на загиналите миньори, да сподели тяхната болка и да разпореди разследване на катастрофата в Сома, Ердоган действа против всяко благоразумие. Той отдавна не е господар на чувствата си – изгубил е задължителния за неговия пост самоконтрол при срещите с обществеността.

Събитията в Турция не предвещават нищо добро за наближаващата годишнина от началото на протестите срещу разрушаването на парка Гези на 28 май. Но ако преди година ставаше дума за опазването на парка, сега застрашен е по-скоро крехкият вътрешен мир. Близките на загиналите миньори и съчувстващите им народни маси от селските региони могат да се слеят в единен протестен фронт срещу Ердоган. Може обаче и да не се стигне дотам. А не е ясно и дали протестиращите могат и искат дълго да се съпротивляват на безмилостното полицейско насилие.

Пътят до президентския пост

Ердоган, чиято президентска кандидатура се смята за сигурна, едва ли ще се вразуми, ако превземе и най-висшия държавен пост. Той може да не победи още на първия тур на 10 август, но ако се стигне до балотаж, вероятността да стане следващият президент на Турция е много висока.

Ако президентският пост бе вакантно място в някой голям концерн, Ердоган едва ли би имал шанс – неговата политика спрямо Египет и Сирия се провали, в икономически план нещата съвсем не са толкова бляскави, колкото се представят, а и преговорите с ЕС не са стигнали доникъде. Но Турция не е концерн, а електоратът не е отдел „Кадри“ с правомощия за взимане на решения. Т.е. Ердоган определено може да стане президент на държавата, която не спира да затъва. Бъдещето на Турция отдавна не изглежда толкова розово, колкото бе преди година. А поради липсата на ефективна опозиция, не може да се очаква и никакъв обрат. Само вълшебната пръчка на някоя фея би могла да превърне Ердоган отново в премиера, с когото и западните, и източните държавни и правителствени ръководители се снимаха с удоволствие .